Отидохме на село малко. Беше приятно да се върна в къщата, защото стаята ми липсваше много. Направих я както искам,но не съм прекарвала кой знае колко време в нея. Беше приятен релакс. Малко скучно, но нищо и това се поправя с един разговор, който можеше да продължи до 2 часа, че и повече. Звънна ми телефона и беше Джимин. Той пък за какво ми звънни. Вдигнах.
-Бебе, защо се бавиш толкова, чакам те вкъщи вече от час, не ме карай да се ядосвам, а знаеш какво става като се ядосам.-каза Джимин, който привидно е объркал номера
-Ъм, Джимин, аз съм Рей.-казах
-Оу,Рей,ъм, може ли да забравим това...-каза леко сконфузно
-Все едно не си ми звънял.-казах аз и се засмях
-Благодаря ти и до скоро.-каза той и ми затвори, а аз продължавах да се смея
***
Седмицата мина бързо и днес се прибираме в Холандия и трябва да оправям багаж или да изляза дя се видя с момичетата, но официалната версия е оправяне на багаж. Мама и сестра ми си бяха по стайте и беше моят миг да се измъкна, когато съдбата реши да ме издаде и телефона ми звънна, при което се стреснах и изпуснах баскетболната топка, която беше останала при мен в последната игра и тя направи още шум.
-Накъде така...-каза сестра ми като вече бях спипана
Звънеше ми Тейт.
-Заради теб ме хванаха, но ще се оправя.-казах аз и й затворих
-Излизам, трябва да им дам топката.-казах аз
-Рей, знаеш че в 3 тръгваме, а ти нищо не си оправяла.-каза сестра ми
-Няма да се бавя, а не се дръж като генерал.-казах аз
-Оф, каквото искаш прави.-каза тя и се върна в стаята си
Не я разбирам на моменти, но излязох въпреки всичко. Така или иначе си оправям нещата в последният момент.
Отново ги изненадах, защото мислеха че съм тръгнала. Играхме няколко игри и беше забавно. Хейзъл ми спомена, че ще тръгва, тъй като е към 21. На мен ми беше ясно че ще чуя конско, но по-добре да си оправя нещата, защото после Бри ще ми мрънка на главата, че се бавя.
Тръгнахме и Тейт дори се прибра.
-Та, кажи какво ти има, тъжна си.Нали съм тук?-казах аз
-По точно съм бясна.-каза тя и извади телефона си от джоба на дънките си
Показа ми сторито на Мелиса. Пишеше нещо на английски и имаше наша обща снимка.
-Ах, тъпа к*чка...-казах аз и се ядосах
Не прочетох това което беше писала, но сто процента е обидно отново.
-И аз така казах.-каза тя
-Ака я срещнем, ме остави да я набия.-казах аз, защото живее наблизо и с приближената й, може да минат
Е, явно съдбата ме чу и бяха срещу нас.
-Не, не, не...Рей, не днес.-каза тя
-А кога?-казах аз и ускорих крачката към онази кифла
Хейзъл ме догони и ме хвана за ръката и задърпа от другата страна на тротоара, но не стана.
-О, здравейте.-каза придружената й
Не казах нищо и се обърнах към онази.
-Чуй ме хубаво, не стига че ти направи панаира миналата година, но и продължаваш да го правиш, няма да е зле да спреш. Хубаво че се махнах да не ти гледам двуличното лице и да, отърва се от мен, ама уж, ще идвам тук и пак ще бъда онази от която се страхуваш нали.Ти на нас казваше че сме токсик, ама ти си най-токсичната лигла, която познавам.И на всичкото отгоре изглеждаш хипер жалка в опитите да се присламчиш на Раян.Какво стана да не си глътна езика нещо... или го остави при него... -буквално го виках и двете плюс Хейзъл стояха и мълчаха
Е така се затапва човек, учете се от мен...
-Каквото искаш прави, не ми пука, но втори път да не видя обиди по наш адрес, иначе не ти обещавам  да не те ударя.-казах аз докато Хейзъл ме дърпаше настрани, но не беше достатъчно силна
-До скоро.-казах аз и тръгнахме напред е двете останаха на тротоара като ударени от гръм
-Така се прави.-казах ан Хейзъл като отидохме по надолу и започнах да се смея
-Очаквам най-страшното след това.-каза тя видимо ужасена
-Нищо нямада направи,видя я преди малко, глътна си езика.-казах аз
-Ще видим, но ти благодаря че не я удари.-каза тя
-Ти ми държеше ръцете иначе щях.-казах аз и се засмях
-Не исках нещата да станат по зле.-каза тя
-Стига си му мислила толкова, отпусни се.-казах аз и я прегърнах, защото стигнахме мястото където се разделяме
-Ще се опитам.-каза тя
-Чао и знаеш I purple you.-казах и аз и направих сърчице с пръсти
-Me too.-каза тя и продължи напред
Колкото до мен, ката се прибрах слешах конско от сестра ми, но напук на нея си прибрах нещата за няма и 15 минути, дори си направих упражненията.
Бях готова да се прибера, колкото и да не ми се искаше.
Куки:ви изпрати снимка

Куки:Знам че ще ме набие, но си я запази и ми я прати😁🤭/Джимин/
Рей:Готово
Куки:Мерси много, а ти кога се връщаш, че не спря да ми мрънка на главата, как го понасяш ти се чудя на моменти😅
Рей:След 2 часа тръгвам, но не му казвай, ще го изненадам и ще изтрия чата
Куки:Ох, супер, отърваваш ме, благодаря ти😊😅
Рей:Няма проблеми до по късно
Написах аз и длед като видях че го е сийнал изтрих чата и си легнах.