Минаха две седмица, вече ни оформиха и правехме упражения. Оф, предпочитам нещо ново да разбера отколкото това...
Днес беше един от изпитите на Куки и реши че може да идва до колежа само за тях като родителите му го докарат до колежа.
Хана беше на последни изследвия, а Тара беше извън града и общо взето съм сама в клас и с момчетата се виждах по коридорите и беше общо взето скучно.
Следващия ми час беше информационни. Не трябва да закъснявам, подсмъртно...
Насочих се към стаята и онази кифла, заедно с придружените й ме засякоха.
-На къде така, Рей?-каза кифлата
-Ако не искаш да разбия главатав стената се дръпни, а си мисля че ти грабнах страха, така че, до скоро.-казах аз и минах покрай нея, но тя ме хвана за китката
-Моля? От теб ли да се страхувам?-каза тя с насмешка
Побеснях, но успях да се увладея да не й забия юмрук в покритата с сто тона грим, муцуна.
-Как е Куки, разбрах че е ранен?-попита тя
-Теб какво те засяга?-казах аз
-Ами заради какво ми заби главата в чина?-каза тя
-Ядоса ме, той няма нищо общо.-казах аз
-Аха, сякаш ти повярвах...-каза тя
-Оф  не ми се разправя с теб, така ли иначе всичките те обсъждат.-казах аз
-Ще го запомня...-каза тя и ме пусна
*skip time*
Приключих си работата по рано и чаках часът да свърши. Куки ми писа.
Куки:Пате, свърших с изпита, ще дойдеш ли да се видим, преди нашите да дойдахт да ме вземат?
Рей:Ще се измъкна от информационни
-Госпожо, може ли до тоалетна?-попитах я аз
Тъй като си пранех всичко перфектно, тя беше по благосклонна с мен и ме пусна. Знаеше че нямаше да се върна така или иначе.
Тихо се насочих към коридора където се провежда изпита. Беше седнал на земята. Още го боли крачето. Изправи се като ме видя и ме хвана за ръката. Не схванах защо, но го следвах. Шмегнахме се в едно пространнство межде две стаи.
-Защо е това?-попитах го аз шепнейки
-Защото има камери и ако те засекат, щяха да те викат при директорката.-каза той
-Оу, мислиш за мен...-казах аз и го цунках
-Че как, пате, как е днес тук?-попита ме той
-Скука, нямам търпение да се прибера и да ти досаждам от интеренет.-казах аз
-Ако искаш ела вкъщи, баща ми е на работа, мама също, сега просто щеме закара до вкъщи.-каза той
-Ставам твърде досадна.-казах аз
-О, я стига...-каза той
-Разпитваха ли те?-попитах го аз
-Ами бяха шокирани че ме виждат и ме питаха какво се е случило, тъй като още наболява и се опитвам да не стъпвам на него, но не става.-каза той
-Поне се опитваш, което е постижение.-казах аз
Звъннеца би. Излязохме от пространнството и излязохме заедно навън. Майка му тъкмо дойде.
-О, Рей, как си?-попита ме майка му
-Добре, вие?-попитах аз
-Ами по-добре.-каза тя като погледна към Куки, който беше вече в колата
-Ще дойдеш нали?-попита ме той като ме погледна като малко кученце...
-Оф, добре, не мога да ти устоя на тази муцунка.-казах аз
Усмихна се мазно и затвори вратата.
Аз се върнах в сградата и така продължих с останалите оттегчителни часове.Но един от тях не беше...
Философия. Докато разказваше накратко това което сме взели тази година, вече за кой пореден час и някои просто нахлу в стаята. Това бяха Джин и Ви.
-Ъм, момчета, мисля че сбъркахте стаята и Сеокджин, ти какво правиш тук, завърши, отърва се от тук.-каза тя
-Да госпожо, най съм щастлив че се отървах от вашите часове, но поне за последно исках да се насрада ня скуката, която преживяват всички в момента.-каза той
Едва не се издадох че се хилех.
-А ти, Техьонг?-попита тя
-А, госпожата по литература ме изгони и реших да му правя компания.-каза Ви
-Добре, Сеокджин, искам ти да преподаваш до края на часа, да те видим дали ще направиш часа по интересен.-каза тя и седна на един от свободните чинове  като освободи мястото си на Джин.
Ви се промъкна и седна до мен.
-Гледай шоуто.-прошепна ми той и си сложи телефона да записва
-Така ученеци, вие знаете кой съм, worldwide handsome Джин, обичам да ми викат Джин оппа, особенно за дамите.-каза той и намигна
-Така, урока ни е...-погледна към учебника отворен на бюрото-известни философи...
-Оу, любимото ми...-Кой е любимият ви философ и защо?-попита той
Огледа стаята и посочи мен.
-Айде Рей, освен Зайо, кой древногръдски философ харесваш?-попита ме той
-Ами вас, Джин оппа, няма друг по велик философ от вас.-казах аз и вече всичко живо се смееше включително и госпожата
-Точно така,Рей, правилно, а защо?-попита той
-Защото се славите с неземната си красота.-казах аз
-Браво,пиша ти една шестица и шест за срока.-каза той и смехът продържаваше да канти в стаята
Разпита още от съучениците ми и с тях си правеше бъзици и най накрая стигна до Ви.
-Ами ти, Тае?-попита Джин
-А, Шекспир...-каза той и Джин се удари по челото
-И този не го оставяте на изпит.-каза Джин като се обърна госпожата
-Я млъквай.-каза Ви
-Браво, Джин, успя да ме разсмееш, ставаш за учител, ако бъдеш малко по сериозен.-каза тя
-А, това не е за мен, предпочитам да бъда актьор, точна като в момента.-каза той
-Ще се радвам да те видя на сцената.-каза тя
Ви и Джин тръгнаха, а от часа оставаха 5 минути. Пусна нш да се ходим по рано и мен ме спря.
-Кажи на Джънгкук, че има 6 на есето и му оставям 6 за годината.-каза тя
-Окей, ще му кажа.-казах аз
Йей, свобода... Реших да се прибера да се преоблека набързо и да отида при Куки, колкото по бързо го карам да седне да учи за утре, толкова по рано ще се прибера вкъщи за да си догледам драмата която започнах.
*skip time*
-Ей, не ме гледай ами си учи, аз съм тук за подкрепа.-казах аз
-Оф, не ми се учи...-измрънка Куки
-Хайде,хайде, не ми се мотай, утре имаш изпит.-казах аз
-Скучно ми е...-каза той
-И на мен, ама не съм 12-ти клас.-казах аз
-Като каза 12-ти клас, ще дойдеш ли с мен на бала?-попита ме той
Спогледахме се и започнахме да се смеем.
-Нали беше казал че не е кой знае какви?-казах аз
-С теб няма да ми е скучно.-каза той
-Разбира се че ще дойда.-казах аз
-Супер, ще те взема в 19 часа на 15 пред вас.-каза той
-Не, мама ще ме закара.-казах аз
-Не, не спори с мен.-каза той и легна до мен, защото беше на бюрото си, а аз най-нахално се излегнах на леглото му и си играх на телефона и пишех в уатпад
-Добре, де добре...-казах аз и почнах да го галя по главата
-Приятно е...-измърмори той
Аз спрях и се върнах към историята.
-Това беше гадно...-казах аз
-Много искаш пък ти, а не е време за почивка, върни се бързо да учиш.-казах аз
-Ммммне.-каза той
-Тогава тръгвам, така или иначе е време да се прибирам, а и ще седнеш поне да четеш.-казах аз
-Нееее.-каза той и ме хвана за кръста
-Ти не мърдаш от тук...-каза той 
-Забравих да ти кажа, амаш шест на есето и шест за годината.-казах аз
-Не се опитвай да се измъкнеш.-каза той
-Аз не се и опитвам.-казах аз и го целунах
-Ъм, Рей, майка ти е долу чака те.-каза майка му, която ни гледаше леко изненадано и изляза
-Чао.-казах аз и станах от мястото си
-Довиждане.-казах аз преди да изляза и по най бързият начин се изстрелях към колата
-Здравей!-каза ми мама
-Здравей!-казах аз и потеглихме к м вкъщи
Говорихме си за училището, споменах и за бала.
-О, тогава трябма за отидем да ти вземем рокля.-каза мама
-Не, някоя от моите ще си избера.-казах аз
-Ще ти отидем в мола утре и ще си избереш рокля, ясно.-каза тя
-Да.-казах аз с голяма въздишка
На кого ли съм се метнала да стане на моето...
*skip time*
-Да ти се неначуди човек...-каза Бри
-Късмет.-казах аз вдигнах рамене
-Идвам с вас, че като те знам какъв ти е вкуса.-каза Бри
-Ауч, това може би заболя...-казах аз
-Хич не се засягай, вярно е.-каза тя
Това е да имаш сестра, свикнала съм.
-Ще може ли да говорим за друго?-попитах аз
-Освен че ще се видите с Али и с приятелките си, после ще отидем някъде където кажете и така си прекараме време заедно.-каза мама
-Супер.-казахме заедно с Бри и я прегърнахме
Винаги уважаваше и нашето мнение и най вече ни подкрепяше.
Легнах си и неочаквано заспах и то рано, това е твърде странно, дори и за мен.