Минаха три дена, откакто съм тук и имам още багаж да оправям. Днес съм сама, защото мама е на работа, а сестра ми вече беше записана на даскало.Тя по малка от мен с 2 години и тъй като щях да завърша 11 клас и могат да ме приемат в колеж, но още нищо не е сигурно. Та, сама вкъщи. Звучи супер, а? Без онзи досаден бръмбър около мен😅.
Останаха дрехите да прибера в гардероба, които беше вграден. Тук мога да се крия, когато ми досажда. Отворих и двете врати и влязох заедно с куфара вътре, тъй като беше доста широко пространнство. Първо реших да почистя, тъй като не исках да се прашат дрехите и не че няма да се прашат като стоят там де, ама все пак. Започнах да ги подреждам или посто да ги сложа там, само за да не ми пречат в момента в които ми се стори че в дъното имаше врата. С фенерчето на телефона ми осветих тъмнината и наистина имаше врата. За Бога, откъде се взе? Изтиках дрехите настрани и се приближих към вратата. Добре, къде води тази врата тогава? Реших да я отворя, но не стана.
Някъде трябва да има ключ. Проверих горе, където имаше тясно пространство, отново като част от гардероба. Предназначено е вече за криене на сладки от сестра ми. Тъй като тя е ниска и няма да ги стигне. Нямаше ключ, проверип във всички стаи и нямаше нищо. Седнах на земята и пиех шоколадово мляко и гледах вратата умно. Откъде ще се вземе и докъде ще води тогава? Нямаше ли как да я разбия или някак си да я отворя? Огледах се около мен и видях ключето на врата ми. То не беше много малко, но беше достатъчно да се пробвам с него. Знам че звучи малоумно да отворя врата с висулка, но нека се пробвам. Откачих я от врата си и га сложих в ключалката. Завъртях един път и чух кликване. Дъ фъ, отключи се. Сложих ръката си на бравата и дръпнах напред. Протегнах се и взех първата книга, която успях да намеря и влязох навътре. Беше тъмен коридор, но към къде води? Продължих напред и вече обмислях да се върна, защото ще се окаже че е затънтена дупка. Видях светлинка пред мен мисля че все пак ще тръгна нянакъде. Минах приз някаква врата и отново излязох в гардероба. Какво? Как обиколих и се върнах пак тук? Заключих и продължих да си продреждам нещата сякащ нищо не си беше случило. Сестра ми се прибра и не пропусна да ми разкаже колко хубаво си е прекарала, как се запознала с други и колко готино било даскалото й.
-Знам че нарочно го правиш и няма да ти се получи.-казах аз и си пиех най спокойно петото под ред шоколадово мляко
-Мрън, мрън, мрън...-каза тя
-Хайде днес да излезем да обиколим.-казах аз
-Имам домашни...-каза тя и вляза в стаята си
-Мързел...-измърморих аз и аз се затворих в моята стая
Преоблякох се и реших да изляза.
-Излизам да знаеш.-казах аз
-Вземи ми нещо сладко.-измрънка тя от стая си
-Излез навън...-казах аз
-Няма, вземи ми, моля те.-измрънка тя
-Офффф, добре.-казах аз
Излязох и си сложих слушалките. Докато обикалях и реших да звънна на Хейзъл и Тейт. С Тейт не успях да се свържа, а Хейзъл ми писа че е заета и не може сега. Окей, явно просто ще слушам музика.Обикалях и накрая минах през магазина. Взех сладки за сестра ми и за мен две бананови, защото нямаше шоколадови млека. Изпих едното по пътя, а другото остаа за среднощна закуска. Мама се беше прибрала от работа, а мързела ощи седеше в стаята си.
-Ти накъде този път?-попита ме мама
-Отново обикалях квартала.-казах аз
-След малко е готова вечерята.-каза тя
Отворих директно стаята на Британи.
-Кво правиш.-попитах я аз, а тя се беше завшла букволнж приз глава  и гледаше някакъв сериал
-А уж имаше домашни.-казах аз и й оставих сладките
-За разлика от теб ги свършвам и се забавлявам, а не като теб да се сетя в 3 часа през ноща че трябва да правя есе.-каза тя и отново се зави приз глава
-Случи се един път и сега ще ми го напомняш цял живот ли?-казах аз и излязох преди да и бях взела сладките
Преоблякох се набързо и си залепих на телефона, както обичайното.
-Идвайте!-извика мама и се насочих към кухнята
Нищо не си казахме, което попринцип не е обичайно, но явно няма какво да си кажем. След вечерята отново бях на телефона си и видях че Куки прави лайф. Настаних се удобно на леглото и го гледах. Хипер рядко прави лайфове, затова сш беше чист късмет да го хвана.
Продължш доста, разбирах ме някой неща, но най вече бях щастлива от хакта че го гледам.
-Щеше да е още по хубаво ако беше тук.-измърморих си аз и се унесох в сън, защото май се уморих

Искаше глава, ето ти глава😅