Както бях обещала, станах към 13. Преоблякох се и посетих любимото ми място, кухнята. Мама беше там и готвеше.
-Добро утро!-каза тя
-Добро да е.-казах аз
Сетих се за партито и сега беше възможността да я питам преди Бри да е дошла.
-Мамо, нали знаеш колкото е обичкам.-започнах
-Какво искаш, Рейчъл?-попита ме директно
-Ще ме пуснеш ли на едно парти?-попитах аз
-В колко ще е?-следващият й въпрос
-В 21 часа.-казах аз с леки паузи
-Мх, кой ще бъде там?-попита ме тя
-Аз, Хана и... момчетата за които организират партито.-казах аз
-Защо не започна с моетата?-попита ме мама
-Оф,моля те...-казах аз
-Добре, но до полунощ те искам вкъщи.-каза тя
-Обичкам те!-казах аз и я прегърнах
-За какво се подмазваш?-попита ме Бри като влезе в стаята
-Не може ли да я прегърна без повод?-казах аз
-Това няма да си ти.-каза Бри
-Мрън, мрън, мрън...-казах аз
Седнахме да обядваме, а после глидах един филм докато не наближи 21.
*skip time*
Бързо свърши филмът и писах в уатпад и дори качих като писах на Хейзъл, но тя отново не ме отрази. Наистина съжалявам че не мога да се свържа с нея. След която ми писа Хана.
Хана:Рей, какво ще облечеш за партито?
Рей:Ни малка представа нямам.
Хана:Ще пратя две неща, избиери едно моля те...
Рей:Добре😉
Хана:Ви изпрати снимки

Рей:Рокля нямаш ли ти бе?
Хана:Оф, добре ще изнамеря нещо
Хана:От двете, кое ти харесва повече иначе?
Рей:На Джимин ликите му ще потекат и от двете, така че...
Хана:НЕ СЕ БЪЗИКАЙ ТАКА...
Рей:Хубаво, второто...
Хана:Покажи ми какво ще облечеш че съм любопитна...
Сега заради любопитката Хана, ще трябва да мисля какво да облека. Изпълзях от леглото и отидох до гардероба. Огледах абсолютно всички дрехи и реших че ще облека или рокля или пола. Така че между.
Рей:Кое ти допада повече?
Рей:прати снимки

Хана:Мхм...
Хана:Второто, защото харесваш черното като цяло и карето, така че да, второто
Рей:Бре, познаваш ме...
Хана:Че как и свикнах да ми звъниш в 3 или 4 сутринта, защото ти е скучно
Рей:🤭🤭🤭
Хана:Оставям те да се преготвиш
Нямаше и нужда, вече бях готова, само малко грим ми остана. И като казвам грим имам предвид спирала, гланц и коректор. Не съм кифла. Но ако Хейзъл, ме чуе ще се засегне много... обичам я моята кифла...
През това време ми писа Куки.
Куки:Рей, готова ли си?
Рей:Мхм
Куки:Добре, тогава чакам те😊
РейэИдвам
Оправих си косата набързо и взех първото връхно което видях. Измъкнах се без никой да ме чуе и бързо влязох в колата.
-Хей-каза той
-Хей.-кавах и аз
-Уау, за първи път те виждам с пола...-каза той, явно успя да ме огледа
-Тръгвай, преди сестра ми да е надушила че ме няма.-казах аз
-Да не избяга?-попита ме той като вече беше отпрашил по пътя
-Не, казах на мама, но не и на сестра ми, защото нямаше да ме пусне.-казах аз
-Тя не беше ли по малка от теб?-попита ме той
-Да, с две години, но много обича да ме командва.-казах аз
-Брат ми, може би би казал същото.-каза той и леко се засмя
-Не мисля.-казах аз
-Да знаеш че трябва да съм вкъщи до полунощ, така че ще ме закараш нали.-казах аз
-Разбира се, аз и без това щях да те закарам и спокойно няма да пия.-каза той
-Аз съм сигурна.-казах аз и го погледнах
Тъкмо паркирахме. Слязохме и тъкмо Джимин и Хана пристигнаха.
-Здравейте!-каза ни Джимин
-Здравейте!-казахме в един глас
Влязохме вътре и ако отвън не си чуваше музика, то сега къщата бумтеше отвътре. Не можех да си чуя мислите, камоли. Отидохме навътре, имаше доста хора, които не бях виждала, явно са от курся на Джуни и Джини.
-Оу, бунтарче...-каза ми Джуни понечи да ми разроши косата
Спрях го навреме.
-Оу, разрушителю, какво ще прави училището, без теб.-казах аз като си спомних как се запознахме
Ретроспекция от преди 2 седмици:
Беше един от часовете по философия. Като последен час бях толкова уморена и исках да спя. Тъкмо се унасях в дрямка, когато откачалката по философия ме събуди и ми се развика, че ако съм посмяла да спя в нейните часове, щяла да се оплаче на директорката. Кипна ми, взех си нещата и излязох навън. Взех си шоколадово мляко, за да се успокоя и седнах на онази пейка. Естествено след няма пет минути директорката ме повика, защото ме е видяла на камерите, а и онази кукумявка се е оплакала от мен и ме наказаха след часовете да чистя колежа. По страхотно не може да бъде...
Хубавото беше че не бях сама имаше още ученици, както и Намджун и Сеокджин. Чакахме да ни разпредялят по крилата и през това време ги заговорих.
-Здравейте, аз съм Рейчъл!-казах аз към тях
-Не си ли приятелчето на Куки?-попита ме Джуни
-Същата, приятно ми е.-казах аз и се ръкостискахме
-Вас за какво наказаха?-попитах ги аз
-Счупих чин.-каза Нами
-Как?-попитах го аз и започнах да си смея
-Просто седнах и се счупи.-каза той
Тогава и Джин започна да се смее и аз бях след него.
-Не ми е много смешно, ако не виждате.-каза той
-Знам, просто нямаш късмет, като мен.-казах аз
-А ти?-обърнах се към Джин
-Спорих с тази по философия за един урок и ме наказа.-каза Джин
-И мен ме наказа.-казах аз
-Жалко че завършвам, иначе на нищо ще я направя.-каза Джин
-Спокойно, аз ще я подлудя.-казах аз
-Малка си, но си опасна.-каза Джуни и ми се усмихна
-Е, дявол съм, какво да направя.-казах аз
Дойде дирикторката и ни разпредели. Отново бях в библиотеката. Сякаш там ми бише мястото на мен. Докато чистех ту се заглеждах и зачитах в някой книга, ту си гледах телефона, но свърших. После заедно с момчетата се прибрахме.
Край на ретроспекцията
-Рей, моля те направи нещо гадно на тази по философия от мое име.-каза Джин
-Разбира се, с удоволствие.-казах аз и започнахме да се смеем
Джуни ни подаде две чаши с алкохол, но Куки отказа. Аз я пих през цялото парти, което за мен е хипер малко. Обичам да пия, но ми се искам да бъда трезва до вкъщи, защото аз какви ги върша като не съм на себе си.
Танцувахме, пяхме някой пиха. Включвам в чшслото "невинната" Хана, която се беше залепила за Джимин. А уж, беше свенлива. С какъвто се събереш, такъв ставаш, но при мен поговорката нещо не върви така. Доста се забавлявахме, Куки не ме оставяше сама и винаги беше около мен.
Видях че беше 23:40. Дръпнах Куки навън, за да ме чуе.
-Какво има, тръгва да тръгваме ли?-попита ме той
-Да.-казах аз
-Оки, изчакай ме тук, идвам след малко, да им кажа че тръгваме.-каза той
Добре, защо го чувствам като гадже за Бога?-замислих се аз
-За какво мислиш?-попита ме той след няма и пет минути
-А, за леглото мисля.-казах аз
-Твоята първа любов.-каза той и си засмя
Вече бяхме в колата.
-Не забравяй, шоколадовото мляко ми е първата любов.-казах аз
-Моите първи любови са банановото мляко и Overwatch.-каза той
Засмях се, а ние вече потеглихме към вкъщи.
*skip time*
Не бяхме пуснали музика. Беше хипер тихо. Вече пристигнахме и се сетих за вчера.
Отново се спогледахме така. Вътрешният ми глас, ми казваше да го целуна. Горкият беше опиянен. Колкото повече го гледах толкова повече исках да го направя, до момента...в който не усетих неговите устни върху моите...
АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА-вътрешният ми глас крещеше и не спираше твърде много време
-사랑해.-каза ми той
Вече щях да се разкрещя наистина.
-사랑해.-казах аз и понечих да си тръгвам, но вътрешно нещо ме глождеше
-Това не е сън, нали?-казах аз
-Дори ако е сън е най-хубавият, който имам.-каза той
-Чао, Куки.-казах аз
-Чао, бебе.-каза той преди да затворя и чух, че ми каза бебе...
Ааааааааааааааааааааааааааааааааааа-продължаваше вътрешният ми глас
Той тръгна, а аз не бях на този свят имах чувството, че не ходех по земята, а по облаци. Влязох тихо и сестра ми светна лампите в хола и ме хвана.
-Къде беше?-попита ме тя
-Добре бе, ти дрега работа нямаш ли си, че да ме следиш?-попитах я аз
-Работата ми е да те дразня.-каза тя
-Не ми е до теб в момента, така че лека.-казах аз и се заключих в стаята ми
Зарових лицето си във възглавницата и се опитах съвсем леко да извикам без да смущавам никого.
Това беше твърде хубаво, за да е истина или по точно май съм твърде пияна. Ухипах се, за да се уверя че не е сън. После правих теста с двата пръста, не бях пияна. Просто съм влюбена да му се невиди...
Облякох си пижамата и седнах да пиша в уатпад, защото след това парти имам идея да довърша главата.
*skip time*
Беше 2:36. Оф, скучно ми е...
Не ми се пише, нито пък ми се плюска...Мхм, пак ще досаждам. Реших да проверя Хана. Тя пийна доста, така че най вероятно, няма да ме отрази. Даваше свободно.
-Ало...-измърмори гласът на Джимин
-Джимин?-казах аз
-Аз съм.-каза той заспало
-Къде е Хана?-попитах го аз
-До мен и защо звъниш в 2 часа?-попита ме той
Дъ фъ, те да не спят заедно?
-Аз попринцип си звъня така посред нощите и чао.-казах аз и затворих
Не мога повярвам, че Хана се промени толкова много, но пък това може би беше необходимо...
Остана ми Зайо. Нека да му подосаждам още малко.
-Кажи бебе, какво те тревожи?-попита ме той гато ми вдигна веднага
-Ти не спиш ли бе?-попитах го аз
-Не, прихванах го от теб.-каза той
-Хаха, аз уча хората на много неща.-казах аз
-Как си? Какво правиш?-попита ме той
-Ами добре съм, всъщност може би не.-казах аз
-Защо, какво ти има?-попита разтревожен
-Мисълта за целувката не ми оставя да спя.-казах аз
-Ооо, тогава какво ще правим, аз нямам намерението да ставаш зомби.-каза той
Засмях се възможно най-тихо, защото сигурно Бри ме подслушва.
-Нещо друго те тревожи, кажи какво?-попита ме той след дълбока тишина от двете страни
-Как успях да се влюбя?-казах аз
-И аз това се питам, може би, всеки от нас видя нещо в другият.-каза той
А като се замисля че преди изглеждаше мечта... тогава погледнах към ръката си и надписа го нямаше... странно...
-Ехооо да не заспа?-попита ме той
-Може би, след малко.-казах аз
-Представи си че съм там или ако искаш да ти пратя снимка?-попита ме той
-Както искаш.-казах аз и след няма и секунда получих съобщение
Куки:Ви изпрати снимка

-Лека нощ,бебе!-каза той и ми затвори
Гледах снимката и затворих очи като притисках телефона до себе си.