Телефона ми звънеше усилено. Не беше алармата ми. Извинявам се, едда от 10 мш аларми... Осъзнах също че съм заспала над есето ми и част от мастилото беше останало по бузата ми... Невероятно, с лепенка на челото, с букви по бузата и китката, някой ще ме помисли за ненормална. Не че не е вярно на моменти, но пък чак толкова...
Та, вдигнах на телефона си  без да знам дори кой е.
-Хей!-каза Хана по телефона толкова жизнерадостно
-Какво искаш от мен?-измърморих аз
-Ти не си станала още, хайди чакам те на мястото къде то се разделихме вчера и по бързай, не искам да закъснявам.-каза тя и ми затвори
Оффф, не искам да ходя...-измърморих си, но въпреки всичко станах
Грабнах първото, което видях и се облакох, минах през банята, а после сш оправих раницата и тикнах прословутотот есе там. Тръгнах към нею и бях меко казано, приличаща на зомби...
Вече виждах Хана и тя ме съзря и дойде при мен. Прегърна ме и от нея буквално заливаше твърде положителна енергия от сутринта. Чак толкова не искам.
-Я ми кажи, в колко си легна?-попита ме тя
-Честен отговор ли искаш?-попитах я аз
-Да...-каза тя
-Към 5 сутринта.-казах аз
-Определено не си добре.-каза тя
-Още нищо не си видяла.-казах аз и вече влязохме в колежа
Видях че има кафе машина и реших да си взема кафе ,защото щях да заспя в часа. Така де, изчакахме да стане и отидохме в стаята по математика.
Учителя  ни писа оценки от вчеращнити задачи. Масово бяхме със шестици. Мале, къде попаднах...при зубъри, а аз не съм такава...
*skip time*
След днешните часове имах още едно домашно... Стига ве, само на мен ли се падат гадните дни...
Отидох пак в библиотеката, за за прочета малко от Крал Лир. Един господ знае, дали ще го напиша или просто ще стоя на тишина и ще си играя на телефона.
Намерих една книга по голяма и по тежка от мен. Да му се невиди. Отворих я и зачетох, но не беше за дълго. Реших да потърся и в интернет, защото темата беше:Опишете характера на Крал Лир и го свържете с образа на съвремения човек!
Окей, сега първо как да опиша човека, като дори не знам за него и второ, как да прочета това нещо за един ден? Ще се побъркам вече...
Че и в интернет не е малко информацията, а Хана се прибра,за да се приготви за срещата си, а аз тук се пека на шиш...
Докато си четях съвсем спокойно,някой тръшна раницата си до мен и седна. Погледнах и това беше Куки...
-Ще се окажеш доста ученолюбива.-каза ми той
Започнах да се смея жестоко. Погледна ме въпросително и аз спрях.
-Аз, ученолюбива, това са думи с противоположен характер.-казах аз и се опитах да не се разсмея отново
-Ами какво правиш тогава над книгата?-попита ме той
-Ами реших да си направя домашното, но май ще се откажа бързо.-казах аз
-За какво има да пишеш?-попита ме той
-Крал Лир.-казах аз
-И аз имах някакво такова домашно, ако го намеря ще ти го пратя.-каза той
-Няма нужда, ще го направя все някак.-казах аз
-А ти какво търсиш тук?-попитах го аз
-Ще играя игри.-каза той
-Уау, найс.-казах аз и прибрах листа на който пишех
-Няма ли да пишеш още?-попита ме той докато си пишеше username-а
-Не, ще играя с теб, ако искаш.-казах аз
Не исках да звуча, нахално пред него, но ако бях, буквално нямаше да го питам.
-Няма проблем за мен, но литературата?-попита той и се усмихна като си показаха тези малки заешки зъбки
-То ще почака, а и се уморих.-казах аз и си влязох в играта
-И ти ли играеш, overwatch?-попита той изненадан
-Не много често, но да.-казах аз
-Добре де, в какво не те бива? Играеш баскетбол, играеш игри, та ти си перфектна.-каза той
-Има много неща в които не съм добра.-казах аз
-Да бе, не мисля че е вярно.-каза той и стартирахме играта
*skip time*
Бяха яки шест игри. Ту аз печелех, ту той и с тези реванши до никъде не стигахме. Беше 17 часа и след малко библиотеката ще затвори.
-Ще ни затворят, тук ако продължаваме да играем.-казах аз
-Е, някой друг път.-каза той
-Като се прибера ще ти пратя покана да играем, имам да си връщам мач.-казах аз и си събрах нещата
-Имаш да правиш домашно, утре може да играем пак тук.-каза той
-Домашното да си гледа работата, а и утре съм на урок по холандски, така че няма да стане.-казах аз
-Както решиш.-каза той и ме изчака да излезем заедно
Навън беше мрачно, сигурно щеше да завали.
-Та, можеш ли да танцуваш?-попита ме той
-Ами да кажем че да,но попринцип съм с два леви крака.-казах аз
-А да пееш?-продължи с въпросите
-Не, не мога, най много уплаша някоя гарга.-казах аз  и двамата се засмяхме
-Определено си странна.-каза той след като спря да се смее
-Винаги съм била.-казах аз
-Окей, аз съм насам и ще чакам покана за игра. До утре.-каза и тръгна
-До утре.-казах аз и продължих към вкъщи
Видях че Хана ми е писала и ми е пратила два тоалета, обаче вече е късно да и отговарям, имайки предвид че е 17:30.
Сложих си слушалките и си пуснах музика. Тогава видях Ромео и Жулиета пред мен.
-Оу, здравейте!-казах аз и се усмихнах мазно, защото когато ме видяха си пуснаха ръцете
-Ти накъде така?-попита ме Джимин
-Ами към вкъщи, тъкмо приключих с домашното по литература.-казах аз
-Аз го направи преди да изляза, лесно е.-обади се Хана
За теб има ли нещо, което да не е лесно...-казах си наум
-Радвам се.-казах аз със лека ирония
-Чао за сега, до утре.-каза ми Хана
-Приятно изкарване!-и й намигнах
Погледна ме с поглед:мъртва си...
Продължих надолу с един весел микстейп и така се прибрах.
Нямаше никой. Странно, поне мързела да си беше вкъщи да й досаждам. Затворих се в стаята ми и седнах до прозореца. Започна да вали и гледах страхотната гледка. Погледнах към раницата си и се сетих за задачата по литература. Реших да прочета това което съм писала и ако има нещо да добавям. Бързо се разсейвах от спокойноя дъжд и реших че е добре. Легнах на леглото и включих лаптопа. Дано да ми отговори...
Докато чаках да се накани да ми отговори, получих известие от уатпад, че Хейзъл е качила глава. Странно, тя винаги ми пише като качи. Тъкмо щях да прочета дългоочкаваната глава и чух гласа на Куки.
-Хей, здравей отново!-каза той
-Здравей, мислех си че няма да ми отговориш.-казах аз
-Лаптопа ми заби, съжалявам по рано щях да ти отговоря.-каза той
-Няма проблем.-казах аз
-Окей, нека започваме.-каза той
*skip time*
Играхме доста, около 10 игри. Беше по едно време викане, едва не изпсувах, но сетих че не играя с Тейт все пак.
-Куки...-провикна си някой от микрофона му
Заглуша го бързо и аз го победих де.
-Рейчъл, трябва да тръгвам.-каза той
-Окей, чао, до утре.-казах аз
-До утре.-каза той
Погледнах часа беше почти 21. Преоблякох се и отидох в кухнята, за да направя нещо да хапване. Сестра ми не я допускам втори път до тук, защото веднъж щеше да подпали кухнята, така че, категорично НЕ. Направих рамен и я очаквах да се прибере, защото мама отново е нощна смяна. Да не би да е с приятелки, но по това време? Щях да й пиша  но видях че ми и писала преди час че ще бъде в една приятелка.
Супер, повече храна за мен.-казах си аз взех купата в стаята си и си пуснах страшен филм.
*skip time*
Уцелих и аз филм, бахти скуката. Бързо ми омръзна и се сетих за главата от книгата. Започнах да чета и много от нещата станаха реалност.
Момент само, да не живея в измислена приказка? Дъ фъ, опитах се да й пиша и да ми каже как ще се развие нататък, но не ме отразяваше. Хайде, Хейзъл...
Стана ми тъпо в стаята и реших да се разходя и да отида до магазина за шоколадово мляко. Заключих и излязох. За да скучай по пътя звъннах на Хана, хем да я чуя как мина срещата й.
-Ало...-каза сънено тя
-Как мина срещата?-попитах я аз
-Рей, защо ми звъниш в 3 сутринта?-попита ме тя
-Оу, 3 ли е?-попитах аз изненадано защото мислех че е около полунощ
-Да, 3 е и ти къде си?-попита ме, когато чух колата която мина покрай
-Навън.-казах аз
-Ти наистина не си добрей прибирай се и си лягай.-каза тя и ми затвори
-Само аз така правя...-измрънках аз и се чудих на кой друг да подосаждам
Сетих се за Куки. Днес сш разменихме номерата, та мхххм... звъня му.
Тъкмо излизах от магазина и реших да му звънна. Чаках, чаках и накрая ми вдигна.
-Ъммммм-чух само това
-Здравей, Кук.-казах аз
-Рейчъл, защо мш звъниш в 3 сутринта?-попита ме той
-Навън съм и ми доскуча и нямаше на кого да звънна и реших на теб.-казах аз
-Защо не спиш като нормалнити хора?-попита ме той
-Казах ти, не съм като другите.-казах аз
Въздъхна дълбоко.
-Добре  спомино ми че имаш сестра, тя защо не те спря?-попита ме той
-В приятелка е.-отговорих аз
-А майка ти?-попита той
-Нощна смяна.-отново отговорих
-Баща ти?-попита ме отново
-Само трите сме.-отговорих и замълчах за момент
-Оу,сори, ъм...прибирай се, не е времето да си навън.-каза той
-Добре, мамо, както кажеш.-казах аз и се засмях
-Не затваряй, докато не се прибереш.-каза той
-На една пресечка съм, а и те събудшх вече, така че ще те оставя.-казах аз
-Казах нещо.-каза той с по твърд глас
Въздъхнах дълбоко и останах на линия с него.
5 минути пълна тишина.
-Пристигнах, доволен.-казах аз
От негова страна чух леко дишане. Беше заспал...
-Лека нощ,Кук.-казах аз и затворих
Отидох си в стаята и се излегнах на леглото, но не ми си спеше, а днес, тоест вчера умирах за сън...

Сори за грешките ,мързи ме да ги поправям😅