След още три месеца
Днес ще разберем пола на бебчо. Деня на истината, защото ми омръзна от намеците на Куки за момиченце. И не, че не искам, ще се радвам каквото и да е, но просто знам, че ще бъде момче. Аз съм пророк.
Както най-спокойно си спах, телефона ми звънна. Докато се обърна на другата страна, докато взема телефона и минаха едни ужасни 2 минути.
-Ало.-казах аз без да видя дори кой е
-Съжалявам, майко, че ти звъння толкова късно, но в момента сме в болницата с Хана, раждането ще започне скоро.-каза Сам
-Какво?-казах аз и бързо се разбудих
-Оффф, объркал съм номера, набрал съм грешната змия...-каза той
-Посмей да ми затвориш...-казах аз
-Забрави какво съм казал.-каза той
-В коя болница сте?-попитах аз и се изправих
-Интересува ли те?-каза той
-Да, идиот такъв, интересува ме...-казах аз
Затвори ми.
Ах, мамичката му...
-Кукси, ставай.-казах аз
-Кой е в болница?-попита той
-Хана.-казах аз и бях пред гардероба и гепах първото което ми падна
-Ама защо, добре ли е?-попита Куки
-Да, просто е в родилното.-казах аз
-Ааа.-каза първоначално той
-О, значи днес ще видим бебинка.-каза той и стана от леглото
-Нали, вълнувам се.-казах аз
-Ей сега съм готов и ще тръгнем. Знаеш ли къде е?-попита ме той
-Да, в нашата болница е.-казах аз
-Супер тогава.-каза той
Обляка се набързо, слязохме долу до колата и право към болницата.
След 30 минути бяхме там. Насочихме се към родилното. Видях онзи идиот там.
Като ме видя извъртя очи.
-И аз не искам да те виждам, дойдох за Хана и бебинка.-казах аз
-Можеше да дойдеш по-късно.-каза той
Поех дълбоко въздух /до колкото мога заради бебчо/.
-Не ме ядосвай, мога те накарам да потънеш в земята ако реша, не ме предизвиквай.-казах аз
-Както и да е.-каза той и се оттегли по нататък
-Скъпи, престъпление ли е ако го пребия в болницата?-обърнах се към Куки
-За теб не е добре, но на мен нищо не ми пречи.-каза той и се усмихна лекичко
Това е резултата, когато човек прекарва повече време с мен.
-Ако ме ядоса повече ще ти кажа.-казах аз и си ударихме по един юмрук като съгласие
Минаха 15 минути във въртене в коридора и чух бебешки плач. Погледнах към Куки, който в същото време погледна към мен и се усмихнах. Нямам търпение да видя бебинка вече. Сам вляза вътре, защото една от акушиерките го викна. Знам, че бебинка заслужава нещо по-добре, но дано бъде свестен баща. Дано...
Не се забави много. Нямаше сълзи в очите му, нито кой знае каква радост привидна за бащите, които видят бебенцата си.
-Честито.-казах аз като се опитах да бъда мила /което за мен е голямо изключение/
-Мерси.-каза той и тръгна нанякъде по коридора
Колко "истинско" мерси, че направо му повярвах. Идиот...
Излязоха две акушерки с бебинка и я занесоха на нанякъде. След това изляза и Хана.
-А, Рей, откъде разбра?-попита ме тя
-Не е важно сега. Честито, Хан.-казах аз и усетих как очите ми се насълзиха
-Мерси, Рей.-каза тя и се усмихна
-Ще се видим по-късно, днес е деня на истината.-казах аз
-Дааа, днес е прегледа ти. Ела да ми кажеш, когато разбереш, вълнувам се да разбера.-каза Хана и я отведоха към стаята й
-Защо не каза нищо Кукс?-попитах Куки, който стоеше като вцепенен
Май не може да осъзнае какво става, защото му се спи.
-Ама тя наистина ли роди?-попита ме той
-Ох, зайо, ти така няма да разбереш кога и аз съм родила бе.-казах аз и започнах да се смея
-Стана много бързо, нищо не разбрах.-каза той
-По-късно ще отидем да видим бебинка.-казах аз
-Те изведоха ли бебето?-попита ме той
-Да се прибираме, виждам че още спиш.-казах аз и го хванах за ръката и започнаха да се смеят
*вкъщи*
Аз не можех да заспя след всичко това. Направих си кафе и седнах в кухнята и разглеждах каналите по телевизията. От една седмица не съм на работа и ми тежи да съм си вкъщи по цял ден... Писах на Тара за Хана да й звънне, казах и на Бри, каза, че ще мине да я види по късно. И до тук с контактите ми с другия свят. Ще си измисля оправдние да изляза. Станах от стола и право към спалнята. Куки все още спеше. Преоблякох се набързо и излязох тихо. Ще взема нещо за Хана и бебинка. И ще се разходя. Най-важното...
Отидох в любимият ми магазин за бебешки неща. Взех едно сладко жълто боди, едни чорапки /толкова са малкиии/, една много сладка играчка и още няколко неща за мен. Все пак стаята на бебо е почти готова. Остана боята. Платих нещата и продължих да се разхождам по центъра и неволно обърнах внимание на едни гривнички. Забелязах червени кончета и то малки. Идеално за бебинка, все пак майка й така или иначе ще я закичи, поне аз да бъда първа. Харесах й с детелинка. Взех я и вече към вкъщи, защото се изморих. Изгубих форма покрай това нищо правене... Последната ми спирка беше супера. Взех някой неща за вкъщи и се прибрах. Оправих подаръка на бебинка и най-блаженно се излегнах на дивана. На това се вика почивка...
*след 3 часа*
Гл.Куки
Събудих се в 12:34. Не съм спал толкова много, дори когато съм болен. Обърнах се към страната на Рей. Нямаше я. Странно, мислех че спинка до мен. Станах от леглото и се насочих сънено към кухнята, за да си направя кафе. Да, знам че е обед, ама ми се пие кафе... Очаквах Рей да е тук и да хапва нещо и в същото време да мрънка защо яде толкова, но аз се чувствам по-спокоен като знам, че яде редовно. Взех си кафето и се насочих към стаята на бебо. Трябва да е там и да мести една играчка от едно място на друго. Открехнах вратата и беше празно. Остана само един вариант и това е да заспала в хола. Както си и мислех. Обичам да я гледам като спи. Обичам да я гледам винаги. Обичам да я гледам когато прави нещо, което я прави щастлива. Обичам усмивката й. Обичам когато се дразни за нещо нелепо. Обичам я толкова много. Наведох се и я целунах по челото. Тя се разбуди.
-Мммм... колко е часа?-попита ме тя
-Ами към 13.-казах аз
-Часът за прегледа е за 14 часа.-каза тя и бързо се разсъни
-Оу, да бе...-казах аз и наистина бях забравил, че днес е прегледа
-Отивам да се преоблека и ще тръгваме.-казах аз
-Куки, чакай...-каза тя и аз се обърнах- Може ли помощ.-каза тя и протегна ръка
Вече й е трудно да става от дивана сама.
-Идвам на помощ, пате.-казах аз и помогнах да стане
-Мерси.-каза тя и се усмихна и насочи към спалнята
Тя извади дрехи и за мен. Преоблякохме се и тръгнахме за болницата.
*на път*
-Оффф, забравих подаръка на Хана...-каза тя
-Нищо ще се върнем да го вземем след прегледа.-казах аз
-Винаги така става като бързам за някъде.-каза тя
-Нали не си го оставила навън, а е вкъщи. Нищо не е станало.-казах аз
-Да, ама не трябва да заспивам на дивана и да се унасям толкова в съня ми.-каза тя
-Уморяваш се бързо, а и не си легна след като дойдохме от болницата, така че приеми го, че е от недоспиване.-казах аз
-Да, донякъде...-каза тя
*в болницата*
Пристигнахме тъкмо на време. Дори почакахме пред кабинета.
-Май за първи път идваш с мен.-каза Рей
-Не, за втори път идвам. Първият път беше по страшно, ама се вълнувам повече.-казах аз
-Аз просто искам да знам какви дрешки да вземам, защото всички са сладки и едва се изкушавам да не взема някоя.-каза тя
Няма да й го призная, но и аз тайно разглеждам бебешките дрешки. Наистина са много сладки. Само съм вземал няколко играчки, защото наистина са очарователни.
Изляза жената преди нас и бяхме ние.
-А, здравей отново.-каза лекарката като ме погледна
-Здравейте.-казах аз и стоях отстрани докато приготвят нещата за прегледа
Вълнувам се. За втори път ще го видя на видеозон.
-Какви са настроенията, доколкото знам Рей мисли, че е момче, вие?-попита ме лекарката
-Мисля, че е момиче.-казах аз
-Сега ще разберем, предполагам се вълнувате, което е нормално.-каза лекарката
Отново видях бебчо. Много бързо порасна. Не можех да откъсна поглед.
-Бебчо е здрав, всичко е наред. Готови ли сте да ви кажа пола?-попита ни лекарката
-Да.-казахме и двамата
-Момче.-каза тя и се усмихна
Чух, Рей като ми каза, "Аз ти казах", но в момента бях в едно състояние на еуфория. Да казвах, че  бъде момиче, защото просто исках да се дразним с Рей, за да разнообразим ежедневието си. Сърцето ми започна да бие много бързо. Ще имам син.
Гл.Рей
-Знаех си, аз ти казах.-казах аз и погледнах към Куки
Той гледаше към видеозона и можех да видя как блестьха очите му и беше на ръба да заплаче.
Аз също съм щастлива, но нали съм извънземно и не го почувствах да се разплача. Ама иначе рева като свърши шоколада. Шегата настрана, просто знаех, че ще бъде момче и затова просто се радвам вътрешно, без да го изразявам външно. Докато Куки е човек като всички други и винаги изразява емоциите си. Това беше един такъв момент. Лекарката отиде да извади снимките от видеозона, а аз взех една кърпа и избърсах този студен гел от коремчето ми. Винаги съм го мразила.
-Май не се радваш, че е момче.-казах аз нарочно, за да го изкарам от мислите
-Не, радвам и то много.-каза той и ме целуна
-Тогава защо изглеждаш тъжен?-попитах го аз
-Не мога да повярвам просто, че времето лети толкова бързо и ще имаме момченце.-каза той и ми подаде ръка, за да се изправя
-Благодаря ти!-каза той и ме прегърна силно
-Явно таткото е доста щастлив.-каза лекарката и се засмя леко
-Да, щастлив съм и то много, особенно като знам, че трябва да продължим с оправянето на стаята и вече сме сигурни как трябва да я направим.-каза той
-Аз най-накрая ще взема онези дрешки.-казах аз
-Това и на мен ми беше тръпка докато бях бременна.-каза лекарката и подаде плика със снимките
-Благодарим ви!-казахме едновременно и излязохме от кабинета
-Е, племенник или племенница ще си имам?-каза Бри, която чакаше пред вратата
-Не си ли малко директна?-каза Куки и се засмях
-Ти се радвай, че не е нахлула в кабинета.-казах аз
-Чакам отговор, че ме чакат пациенти.-каза Бри
-Племенник ще имаш, айде сега отивай си.-казах аз
-Е, защо...-каза Бри
-Как го каза, моля ти се... като не си доволна, ти си направи дъщеря.-казах аз и продължих по коридора
Гл.Куки
Това беше грубо, но това все пак е Рей, няма да е тя ако не каже нещо такова.
-Това беше грубо.-казах аз
-Мислиш ли, но съм и свикнала, аз теб съжалявам на моменти.-каза Бри и ме потупа по рамото
-Джънгкук идвай.-провикна се Рей
-Идвам.-казах аз и тръгнах
*в колата*
-Дори и аз не мога да измисля такава затапка.-казах аз
-Знаеш, че в това съм най-добра.-каза тя
*пред вкъщи*
-Моля те, качи се до горе и вземи чантата в нещата за Хана, защото ако се кача няма да сляза отново.-каза тя
-Няма проблем, къде е чантата?-попитах аз
-В гардероба, ще я видиш.-каза тя
-Ок.-казах аз и се качих горе
Видях чантата. Но видях и комплекта, който подарих на Рей като пристигнах. Реших, че ще бъде добре да подарим и рокличката на бебинка, защото няма кой друг да я ползва за момента. Сложих я в чантата и тръгнах обратно към колата.
-Забави се, чак се притесних.-каза тя
-Просто мислех дали да не дадем червената рокличка на Хана, защото вече нямаме нужда от нея.-казах аз
-Аа, да, това е чудесна идея. Браво на теб.-каза тя и ме целуна по бузата
-Сега към болницата обратно.-каза тя
*в болницата*
Бях след Рей, първо минахме през регистрационното гише, за да питаме за стаята й. Казаха ни номера и ние се лутахме малко из етажите. Накрая открихме стаята.
-Здравейте!-каза Хана
Беше доста жизнена от сутринта, което е супер.
-Изглеждаш по-добре от по-рано.-каза Рей
-Е, да, тогава бях и под упойка и да, дори не помня какво съм казала.-каза тя
-Аз не успях да кажа нищо тогава, защото и аз не разбрах какво стана, но честито Хана. Да е жива и здрава бебинка и ти също, разбира се.-казах аз
-Благодаря ти, Джънгкук!-каза Хана и се усмихна топло
Рей отиде при Хана и я прегърна и й даде чантата с подаръка.
-Нямаше нужда от подарък.-каза Хана
-Казва се "Мерси".-каза Рей
-Къде е бебинка?-попитах аз
-Правят и някой изследвания, мерят и температурата, общо взето профелактични неща. След малко ще я донесат.-каза Хана
-Разгледай нещата.-каза Рей
Започна да ги вади едно по едно.
-А, това не ли рокличката, която ти подари Джънгкук?-попита Хана
-Да, но нямаме нужда от нея и решихме да ти я подарим.-каза Рей
Минаха само няколко секунди докато се усети.
-Момченце е нали?-каза тя и очите и грейнаха
-Мхм.-каза Рей
-Ооо, честито, най-накрая и аз очаквах да разбера пола на бебчо. Много се радвам.-каза Хана и прегърна Рей отново
-Честито и на двама ви.-каза тя и прибра нещата в чантата
Вратата се отвори. Беше медицинска сестра с бебинка.
-А имате посетители, явно чакат да видят ...-не можа да довърши изказването си сестрата, защото Хана и направи знак да замълчи
Май щеше да каже името без да иска.
-Добре, разбрах.-каза сестрата и остави бебинка в нейното легълце
Приближих се до там надникнах.
Колко е малка само...
-Сега ще ми кажеш ли името или няма да ми го кажеш?-каза Рей
-Мира.-каза Хана и се засмя
-Ооо, хареса ми.-каза Рей и дойде при мен и гледахме как бебинка, тоест Мира ни гледа и сигурно се чуди, кои са тезо хора и защо ме гледат така.
-Мога ли да я подържа за малко?-попита Рей
-Естествено.-каза Хана
-Куки, извади гривничката от джоба на якето ми.-каза Рей и протегна ръце към Мира
Хвана я и започна леко да я полюшква. Аз извадих гривничката.
-На коя ръка да я сложи?-попита Рей
-Дясната.-каза Хана
Леко хванах малката ръчичка на Мира и сложих гривчката като не стягах много, за да не я боли или да и направи раничка.
-Добре дошла, Мира!-каза Рей и се усмихна толкова сладко
-Аз изобщо не се сетих да й взема червен конец, мерси, че си се сетила.-каза Хана
-Просто е много красива и не искам да я урочасат.-каза Рей и се засмя
Мира беше много кротка, очаквах може би да се разплаче, защото все пак друг човек я пипа, но явно просто усеща нещо в Рей.
-Май ви хареса, не спира да реве когато някой друг я пипа.-каза Хана
-За това мислех и аз, знам че бебетата не обичат да ги пипат други хора.-казах аз
-Нека да те оставим на мама, че да не тъжи.-каза Рей и остави Мира в ръцете на Хана
-Ще трътваме, защото имам да съобщавам на доста хора за пола и най-вече да спа. Така, че чао и да спинка без проблеми.-каза Рей
-Ще видим, благодаря ви отново!-каза Хана
-Чао.-казахме и двамата с Рей и отново в колата към вкъщи
Гл.т.Рей
Вече искам вкъщи. Дойдоха ми в повече емоциите. Но пък бях доста щастлива да видя Мира. Усещам, че с това бебенце ще имаме разбирателство.
-Нещо се умисли?-каза Куки
-Да, мисля за Мира. Осъзнавам, че с това бебе се харесахме от първо виждане.-казах аз
-Хареса и двама ни, щом не заплака.-каза Куки
-Мен повече хареса.-казах аз нарочно
-Няма да подразниш така, най-важното е да нашето бебче да не реве много.-каза Куки
-Тук вече не знам.-казах аз
Прибрахме се вкъщи. Преобляках се в чудесната ми пижамка, Куки каза, че ще направи нещо набързо и да заспивам "дълъг" сън , доколкото бебо позволи, защото обича да шава повече от майка си.
Хапнахме и междувременно коментирахме стаята на бебчо, как ще я декорираме и как ще боядисваме през уикенда.
Разчистихме масата и си легнахме. Колко е хубаво отново да си поспа.