Вместо с Куки се събудих с Джаки. Ох, тази душичка. Почнах да го галя леко, за да не го събудя. Взех си телефона и беше 10 часа. О, шит, имам 4 часа да се оправа и да говоря с мама. Ти го можеш, Рейчъл. Преоблякох се, тъй като бях с дрехите от снощи и когато излязох Али, Бри и мама съвсем спокойно си закусваха.
-Добро утро.-казах аз и седнах на мястото ми
-Добро утро! Как мина снощи, Бри ми каза че имаш да ми разказваш много.-каза мама
-Бебе...-измрънках аз
-Ами да, само секунда.-казах аз
Отидох в стаята ми и взех Джаки, тъкмо се беше събудил.
Като го видя се намуси но после й мина.
-Подарък ми е от Куки, а и виж колко е сладък.-казах аз и го подадох
Май го хареса. Започна да го гали.
-Добре, нещо друго, това го приемам, как се казва?-попита ме тя
-Джаки.-казах аз
-Добре, при условие че ще го гледаш, разхождаш и да не прави бели.-каза тя и го остави на земята, а то се си легна до стола й
-Има друго, ъммм, момчетата, тъй като предполагам че знаеш че тези двете са с приятели на Джънгкук и ъммм, те са са организирали нещо като почивка за няколко дена в една хижа недалеч от тук и ни поканиха да отидем. И попринцип ти трябваше да питаш за себе-обърнах се към Бри- но да, ще ни пуснеш ли, мамо, моля тееее.-казах аз
Това мисля че и доде в повече, но въздъхна.
-Добре, но искам номерата на момчетата, както и на родителите им.-каза тя
-Супер си.-казах аз и я прегърнах, после се присъединиха Бри и Али
-Вие готови ли сте с багажа?-попитах ги
-Мхм.- и двете в един глас
-Ами аз отивам, о, да и друго, ще тръгнем днес в 14.-казах аз и избягах в стаята ми
Нека и те говорят малко.
***
Вече бях готова. Взех си душ, облякох се и чаках Куки да звънне или някакъв знак. На вратата се звънна. Отидох да отворя и беше Куки.
-Хей.-казах аз и го прегърнах
-Влез.-добавих след това
Появиха се останалите.
-Готови ли сте?-попита той
-Да.-казахме в един глас
-Колко дена ще сте там?-попита мама
-На 1 се връщаме, тъй като Намджун заминава на 2.-каза Куки
-Добре, приятно изкарване и се пазете.-каза мама докато държеше Джаки и го галеше
Определено го хареса.
-Чао, мамо и благодаря че ще гледаш Джаки.-казах аз
Качихме се в колата и потеглихме. Срещата явно беше пред колежа.
-Така, значи отново решихме да сме с малко коли Джимин и Хана ще са с нас, вие момичета, ще сте в джипа с Джин, Хоби и Шуга, а Джун, Тара, Ви и Мери са в колата на Ви.
Направихме размяната и тръгнахме след Ви. Този път всички се забавлявахме в колата. Жалко че всичко ще се промени много скоро. Момчетата ще заминат нанякъде и не знам. Няма да мисля за това сега. Моментът е важен, не какво ще се случи след 5 месеца.
*skip time*
Пристигнахме пред една огромна къща. Не бих казала че е хижа. Влязохме вътре и бях изненадана колко приятно беше вътре.
-Ехо, чуй те ме.-извика Ви, за да му обърнат внимание, защото започна една бърборене и след това спряха и погледнаха към Ви
-Така, всички стай са свободни, без пърават дясно, заплюл съм си я за нас, така че хайде нагоре.-каза Ви
Състезателният дух на момчетата беше страшен. Да кажем че щяха да се сбият за стайте. А ние момичетата се скъсвахме от смях. В крайна сметка се оправиха.
-Ха, този път не си до нашата стая.-каза Джимин
-Ама си срещу нас.-каза Куки
-Защо винаги си около мен?-каза Джимин и вляза в стаята
След този разговор и ние влязохме в нашата стая. И двамата се тръшнахме на леглото и се гушнахме.
-Не те питах, майка ти, хареса ли Джаки?-попита ме той
-Мисля че да щом го галеше цяла сутрин.-казах аз
-Радвам се, не правеше бели, нали?-попита ме той
-Изобщо, най-доброто същество, които познавам, след теб.-казах аз и го целунах
Точно тогава се отвори вратата.
-Опсис, сори, но ще ходим да вземем нещо за вечеря и се чудехме дали ще дойдете, но момента май не е подходящ, така че, чао.-каза Джин
-Не, стой.-казах аз и той леко надничаше
Седнахме с Куки на леглото и се обърнахме към него.
-Кои ще ходят?-попита Куки
-Не търсим много хора, в смисъл аз, Ви, Мери каза че иска, Хоби и Али, Шуга и Бри спят, след вас ще проверя Хана и Джимин.
Погледнахме се с Куки и решихме отговора с очи.
-Не, ще останем тук, вие ще се справите.-казах аз
-Окей, чао за сега.-каза Джин
Затвори се вратата и отново се излегвахме.
-Та, докъде бяхме стигнали?-попита ме той и ме целуна и така си постояхме доста
Явно сме заспали.
***
Събудих се преди Куки. Чуваше се смях отдолу. Явно са се прибрали от пазаруването. Протегнахсе ш тихо се изнизах от стаята. Реших да видя кагво правят Джимин и Хана и дали въобще са в стаята си. Без да чукам влязох и Хана пишеше домашно на пода, а Джимин спеше.
-Хана, ще те пребия с чехлата, защо учиш?-попитах я аз
-Защото имаме много домашни за след ваканцията и трябмадаги направя все някога.-каза тя
-О, здравей ,Рей.-каза Джимин сънено
-Привет-Ти защо не я гушна и не заспахте заедно, а я остави да учи?-попитах аз
-Така направих, ама виждаш резултата.-каза той
-Както и да е, долу чувам смях, така че отивам, чао.-казах аз и излязох
Долу бяха Тара, Джун, Мери и Ви.
-Какво е толкова смешно?-попитах аз
-Ние много неща казахме, кое искаш да знаеш?-попита Ви
-Всичко, но няма смисъл да го повтаряте заради мен, какво стана по рано, как мина пазаруването?-попитах аз
-Супер, взехме ви бананово мляко.-каза Тара
-Обичам те.-казах аз и я гушнах
-Но преди бебешките истории сме взели алкохол, за 31 вечерта и за истина и предизвикателство.-каза Джун
-Като каза бебешки работи, къде са Али и Бри?-попитах аз
-Ами Али се качи в стаята й с Хоби, а пък Бри откакто сме дошли не съм я виждала.-каза Мери
-Ясно, още спи.-казах аз
-Кой спи?-попита Куки сънено
Беше заедно с Джимин и Хана.
-Ти.-казах аз
-Ти защо се измъкна така, липсваше ми.-каза той и ме прегърна в гръб
Станах, за да седне той и после ме дръпна и седнах в скута му. Бях леко confised, но после се оправих.
-Така, какво ще правим след вечерята, в смисъл да не се заключваме по стайте, ами нещо да направим.-каза Джимин
-Може да гледаме филм.-каза Джин
-Да, ще бъде супер.-каза Хоби
Останаха само сестра ми и Шуга. Егахти поспаланковците.
-Някой с мен да ги събудим?-казах аз
-Аз не ти препоръчвам да дъбуждаш Шуга.-каза Хоби
-Окей, пъзльовци, сама ще се справя.-казах аз, станах от Куки и се насочих към стаята им
Влязох и те си бяха будни, просто си бяха на телефоните. Покашлях се нарочно.
-Ще слезете ли долу, събряхме се да си говорим.-казах аз
-Къш.-каза сестра ми
-След малко.-каза Шуга и се прозя
Излязох и сезамислих, че Шуга се държи като брат, повече отколкото родната ми сестра. Уау...
*skip time*
Та бяхме определили кой двойки ще готвят през тези 5 дена. Първо бяха Хоби и Али, добре, товя не е толкава зле, после бяха Мери и Ви, Аз и Куки, Тара и Джун и Джимин и Хана бяха последни. Джин каза че ще ни повяга като се налага, а не включихме сестра ми и Шуга, защото не им е страст готвенето. Не искам да умирам втори път...
Али и Хоби се заеха докато една част ги гледаха и се смееха на малките им скандали, а друго, тоест аз и Куки излязохме навън. Започна на вали сняг. Беше приятно. Реших да си го върна за вчера и го замерих.
-Така ли ще играем, пате?-каза той и също ме замери
Забавлявахме се много.
Гл.т. Ви
-Хоби, подай ми най-накрая шпатула.-каза Али изнеревено
Огледах се и видях че Кук и Рей ги няма.
-Къде са Рей и Кук?-попитах аз
-Не играеш, честно, Джеон Джънгкук...-чу се вик отвън
Обърнах се и видях как тичат навън или по точно Рей бяга от Кук, който я замеряше със сняг.
-Деца, какво да кажа...-каза Джин
-Винаги е била така, не се и очудвам.-каза Бри
Сега гледахме към тях. Бяха толкова щастливи. Наистина са супер двойка. Толкова childish, но в същото време и mature.
Гонеха се така и накрая Кукисе предаде.
Гл.т.Рей
-Окей, пате ти печелиш.-каза той и просто се пльосна на снега
Надвесих се, за да проверя дали не ме лъже и рязко ме дръпна. Паднах отгоре му.
-Ти добре ли си, ще те смачкам.-казах аз като се опитах да стана от него, но той ме беше прегърнал
-Изобщо не си тежка,дори ми беше много приятно като беше в скута ми.-каза той и се усмихна мазно
-Первезник.-казах аз и вече станах
-Ама съм твоя первезник.-каза той и започнахме да се смеем
Влязохме вътре.
-Рей, ти да настинеш ли искаш?-повикна се сестра ми
Май са ни видели.
-Оф, Бри, имам глава на раменете си, знам какво да правя.-казах аз
-Ти може да имаш глава ама имали нещо което да доказва че имаш?-каза тя
-Я млъкни...-казах аз и дръпнах ръката на Куки и бързо се качихме в стаята
-Мразя когато ме командва...-казах аз и си облякох половера
-Заради мен ти се скара, аз исках да излезем.-каза той
-Не е вярно и аз исках навън, обичам зимата, снегът... теб.-казах аз исе усмихнах мазно
-После аз съм бил первезният.-каза той
-Нища лошо не съм казала.-казах аз
-И аз, така че и двамата сме си невинни душички.-каза той
-Ангел с рога.-казах тихо аз ама май ме чу
-Ей...-каза той и се засмя
-Хайде да слизаме, гледа ми се драма.-казах аз и излязохме
Останалите бяха седнали и всички ни изгледаха странно. Но не странното лошо, странното добро. Оф, и аз не знам какво казах.
-Как беше навън, деца?-попита ни Джин
-Супер, върнах се в детството ми.-казах аз
-Беше приятно.-каза Куки
-После като бъдеш болна...-измрънка Бри
-Оф, стига сестра ми.-казах аз вече ядосана
-После на няма да ни пуска, но нали вече си на 18 и можеш да правиш каквото си искаш и ето.-каза тя
-Няма да се карам с теб пред останалите.-казах аз и продължих да ям
Останалите ни изгледаха доста странно. Явно не са виждали вербален спор, дано не стигнат до това да бъдат зрители на физически спор.
*skip time*
Нахранихме се и помогнахми на Хоби и Али да измият чинийте. Ви и Джун започнаха да спорят за филм.
-Може ли без повече драми за вечерта.-казах аз
-Ти избери филма.-казаха едновременно
-Добре.-казах аз и избрах първияткойто видях
Настанихме се всички пред телевизора и филма започна. Избрала съм комедия. Посмяхме се доста. Към края настъпи една тишина. От време на време се обръщах към останалите, тъй като аз, Куки, Джин, Ви и Мери бяхме седнали на земята, а останалите бяха на дивана зад нас.
Първият заспал беше Хана. Джимин я хвана на ръце и отидоха в стаята си и Джимин не сляза долу. Явно си легнаха. Останалите започнаха да секачват и останахме аз, Куки и Джин. Догледахме филма.
-Деца, аз си лягам...-каза той след дълбока прозявка
-Лека.-казахме в един глас
-Ние какво ще правим?-попита Куки
-Ами има бананово мляко в хладивника.-казах аз
-Нека го нападнем.-каза Куки и отидохме да го вземем
Качихме се в стаята ни и застанахме до прозореца. Бяхме като две деца с по едно мляко в ръце и гледахме снежинките как падаха свободно.
-Хайде да излезем пак.-казах аз
-Не, не искам да настинеш.-каза той
-Знаеш аз правя на обратно.-казах аз и бързо си облякох якето
-Изчакай ме.-каза той и си обляка якето
Още един човек, който ми се връзва на акъла. Слязохме тихо и започнах да скачам като малко дете. Куки просто легна в снега и започна да прави снежен ангел. Легнах до него и така двамата направихме ангелчета. Станахме и той леко посипа сняг отгоре ми. Приятно е усещането на топенето на малките снежинки по лицето ти.
-Благодаря за тази почивка.-казах аз
-Няма защо, заслужаваш най-доброто.-каза той и ме гушна
-Обичам те.-казах аз и го целунах
-Хайде да влизаме.-каза той след като се отделихме
Влязохме вътре и Ви ни изкара ангелите.
-Пак ли бяхте навън?-попита той
-Да, но не казвай на сестра ми.-казах аз
-Споко, нища не съм видял, лека нощ.-каза той и се качи горе
-Радвам се че не беше сестра ти.-каза Куки и се засмя
-И аз.-прошепнах аз и леко се засмях
Качихме се горе бързо преди някой да ни е видял още.
-Ще се изкъпя и идвам да те гушкам.-каза той
-Окей.-казах аз
Вече се бях преоблякляла и мушнала под завивките. Замислих се че не бяхсе чувствала толкова свободна от доста време. Беше страхотен ден. Започнах да се унасям в сладък сън. Усетих как ръката Куки ме придърпва към него.
-Лека, пате.-прошепна ми той и двамата заспахме