Събудих се от алармата ми. Отново се събудих с краката на горе. Обърнах се на страни и видях фигура. Стреснах се и още със полузатворени очи забих един юмрук.
Гл.т.Куки
Снощи не ми беше спокойно, карах след нея и паркирах пред блока й. Видях на кой етаж се светна. Утре сутринта ще я проверя. Прибрах се при момчетата. Бъзикаха ме леко, но няма значение това сега. Прибрахме се в апартамента ни и си легнахме. Не можах да мигна. Мисълта че онзи може нещо да й направи ме побъркваше. Трябва да съм на щрек.
Рано сутринта се измъкнах без да ме чуят. Пристигнах пред блока й. Докато чаках асансьора видях списък с живущите. 10 апартамент, не се учудвам изобщо. Любимото й число. Качих се и застанах пред вратата. Чудех се дали да звъння или не. Чудих се около 10 мшнути. Изморих се и се облегнах на вратата. Тогава качулката на худито ми сезакачи на бравата и вратата се отвори и паднах вътре. Откачих се и влязох. Тя луда ли е да остави отключено. Все едно му казва на онзи- Ела тук, за да ме...
Алармата и започна да звъни. Фък... Тя се размърда леко, ама май не и се ставаше изобщо. Обърна се и като ме видя ми удари един юмрук в ръката. Майко, как болииии......
Гл.т.Рей
-Фъкккккк...-каза въпросната фигура и тя се оказа Джънгкук
-Какво правиш тук?-попитах го аз и застанах пред него
-Дойдох да те пазя, но мисля че нямаш нужда.-каза той и се държеше за ръката
-Няма нужда да ме пазиш и как вляза?-попитах аз
-Беше отключено, май искаш да дойде и да...-каза той и млъкна
-О, я, тръгвай си, остави ме.-казах аз
-Неп, ще те пазя от сега нататък.-каза той като вече не се държеше за ръката
-Ако не искаш второ круше от мен, навън.-казах аз и го изтиках в коридора
-Поне може ли да поговорим, вчера не успяхме.-каза той
-Не, навън, сега.-казах аз
-Недостъпната Рей, окей, ще се видим скоро.-каза той и си тръгна
Що за сутрин беше това? Оправих се за работа. Днес момичетата ще правят първите се видеоблокс. Много искам скоро да изкараме албума.
*skip time*
-Браво момичета, много сте сладки.-казах аз след като и Сънми записа своя блок
-Здравейте!-казаха Джимин, Ви и Джънгкук
Трите клюкарки.
-Хей.-казахме и петте
-Какво си правите?-попита Ви
-Приключихме с блоковете си.-каза Джей
-Найс.-каза Джънгкук и ме гледаше през цялото време
Оф, глупачето ми то. Рей, вътрешен шамар, я се стегни.
-Рейййййййййййй...-викаше Хана
-Да, какво, не.-казах аз
-Къде се отнесе?-попита ме Ниу
-Не знам и аз.-казах аз простичко и погледнах пак към момчетата
-Да се върнем на това за което дойдохме, може ли залата за малко?-попита Джимин
-Разбира се.-казах аз и излязохме
Тъй като се бях отнесла нанякъде,си бях зарязала папките в залата. Ами ще отида, срам не срам. Отивах и вратата беше открехната.
-Какво е това на ръката ти, Кукстър?-попита Джимин
-А, нищо, удар от любов.-каза Куки
Извинете, Джънгкук.
-Ъм, какво означавя това, да нямаш гадже беп-попита Ви
-Може би.-каза Куки
-Идиот.-казах аз на глас и се осъзнах чак когато чух ттъпките на момчетата
Извадих бързо телефона, отдалечих се от вратата и се направих че говоря на Гейб.
-Да, идиот си, спри да ми звъниш.-казах аз и уж затворих
-Хей...-каза и тримата объркани
-О,съжалявам, проста приятеля ми, снощи се разделихме и ме дразни.-казах аз
Може за друго да не се сетя, ама да изляза от ситуация, мога перфектно.
-Оу, окей, ъм, до утре.-каза Ви страшно объркан и Джимин тръгна след него
-Не мисля че на него каза идиот.-каза Куки
-И зящо мислиш така?-попитах аз
-Ами като затвори уж телефона ти светеше локскрийна и още свети.-каза той
Фъкккккккккк....
-Мен нарече така, нали?-попита той и се разсмя
-Защо каза че може би имаш гадже?-попитах аз
-Ах ти, недостъпната, как подслушваш само и да имам си.-каза той и застана на милиметри от мен
Доближи се до ухото.
-Чакам те в 19 пред вас, ще излезем ти и аз.-прошепна той и ме целуна по бузката
-Чао,пате.-каза той и тръгна
Аз стоях като статуя. Този нормален ли е? Не, аз сто про пак сънувам и пакси фантазирам. Трябва да си запиша час при сестра ми. Да, Бри стана  психиатър, трябва да мина да я видя.
Реших въпреки всичко да си вземя документите и да се прибирам.
*skip time*
Очаквах Гейбриъл да се появи днес от някъде, ама не. Ето че не ме е обичал и е предпочитал себе си. Взех си един 30 часов душ. Решех да си сложа маска за лице. Облякох къси панталонки и потник и реших да си сготвя нещичко. Реших да си направя рамен. Мързеше ме много, така че единственото лесно решение. Взех купата и две клечки и се насочих към спалнята ми. Оставих ги и отидох да си измия лицето. Свежа и нова Рей. Тъкмо щях да се излегна и на вратата се звънна. Гейбръл е сигурно в комбинация да се е напил. Отворих вратата и беше Куки.
-Ти си помисли че те бъзикам?-попита той като ме огледа от горе до долу
-Ами да, няма как да сме заедно.-казах аз
-И кой каза?-попита той
-Оф, остави ме да си гледам драмата.-казах аз и щях да му затръшна вратата под носа, но този малък хитрец
Хвана вратата, вляза вътре, хвана ме през кръста, вдигна ме на рамо и тръгна към спалнята ми. Тръшна ме ня леглото.
-Обичай се сега.-каза той
-Няма пък,къш нявън.-казах аз
-Обличай се.-каза той
-Чуй, с инат като мен няма да стане по твоята.-казах аз
Вече го бях вбесила. Хихи...
Обърна се на страни и отвори гардероба ми.
Гл.т.Джънгкук
Мали, как ме вбесява ако знае. Няма да стане по нейната. Ще излезем и точка.
Когато отворих гардероба й се стреснах леко, защото не виждях много рокли. Тази черната. Позната ми е, а да, обляка я на едно парти. Взех я й я дадох.
-Обличай се сега.-казах аз
-Няма пък,къш нявън.-каза тя
-Обличай се.-казах аз
-Чуй, с инат като мен няма да стане по твоята.-каза тя
-Не ме карай аз дате обличам.-казах аз
-Окей.-каза тя
Кво, тя какво каза?
Гледахме сеи примигвахме. Тя наистина ли очаква. Не че имам нещо против, но второ круше не искам да изям.
-Окей, ако ще се зяпаме така поне да гледаме драмата.-каза тя
-Офффффф, добре, ясно е че ти си просто най-големият инат на тази вселена.-казах аз и тя се усмихна мазно
Преместихме се в хола. И гледахме филма и хапвахме. Беше забавно, ако трябва да съм честен.
Гл.т.Рей
Ако ме беше докоснал може би щях да му забия втори юмрук за един ден. Поне имахме компромистно решение. Седнахме на дивана и плюскахме. Страхотна вечер. По едно време ми доскуча. Явно и на него, имайки се предвид че беше заспал. Оооо, тази заешка муцунка.
Дяволче:Ей, Рей, я се стегни.
Ангелче:Но, виж колко е сладък
Дяволче:Като дойда там
Ангелче:Целуни го
Дяволче:Май си го просиш, тъп ангел
Ангелче:ЦЕЛУНИ ГО
Дяволче:Край...
Този вътрешен монолог и за първи път да послушам добрата ми страна. Станах и отидох да взема едно одеало от спалнята. Загънах го, косата му беше 1 номер /по корейски стандарт/ обожавам тази дължина. Приближих се и нежно го целунах. Няма да се замозалъгвам, че го харесвам още.
Ангелче:Де да беше само това
Дяволче:Той ти изневери, по просто довод от това нямам
Ангелче:Ако беше така нямаше да е тук в момента
Дяволче:Може ли да го униожа този ангел
Не, остави го,има мъдри решения.
Боже, говоря си сама със себе си. Трябва ми час при Бри и то спешно...