Гл.т.Хана
Събудих се от телефона на Рей. След третото позвъняване се разсъних.
-Защо някой просто не си вдигне проклетия телефон?-измърмори Джимин
-На Рей е, оставила си го е в стаята, а те заспаха снощи, ако не си спомняш.-казах аз
-Няма ли да спре да звънни, искам да спя...-измрънка той и се зави през глава
-Отивам да видя кой е.-казах аз
Станах от леглото и тихо се насочих към отсрещната врата. Телефона и беше на земята, не знам защо. Беше майка й. Вдигнах.
-Рей, пак ли беше на беззвук.-каза майка й
-Добро утро, Рей и Джънгкук заспаха снощи долу в хола и си е оставила телефона тук, затова Ви вдигам аз,Хана.-казах аз
-А Хана, не можах да ти позная гласът.-каза майка
Не се и учудвам...
-Добре, като се събуди кажи, че съм я търсила.-каза тя и ми затвори
-Окей...-казах аз и си върнах при Джиминчо
-Бебееее.-измърмори той и ме гушна
-Трябва да ставаме и да приготвим закуска, как ще се справим днес, не знам.-казах аз
-Още 5 минути...-измърмори той
-Знам го този номер, хайде, следобед пак ще спим.-казах аз
-Ммммммм...-промърмори пак ама не ме и пуска
-Джимин...-казах аз
-Бебе....-пробвах отново
Примирих се с това че няма да сляза скоро и започнах да си играя с косата му. Какво да направя, имам си фетиш към това.
Гл.т. Тара
С Джуни се събудихме в 6 часът. Най-лошото беше че не ни се спеше повече. Станахме и отидохме долу. Там бяха Рей и Джънгкук и спяха най-спокойно. Промъкнахме се тихо и седнахме срещу тях.
-Блазе им.-прошепнах аз
-Просто ние нищо не сме правили, затова сме уморени.-прошепна ми той
-Мхм.-прошепнах аз
-Какво ли сънуват сега?-попита ме той
Гл.т.Рей
-Как успяхме да забравим Тейт в компютърното кафене?-каза Хейзъл и крачеше пред мен
Аз се заливах от смях зад нея. Прибрахме се в апартамента на Хейзъл и осъзнахме че Тейт я забравихме. Почти пристигнахме и я видяхми как ни чакаше отпред, като малко кученце.
-Съжалявам, съжалявам аз съм лоша приятелка.-каза Хейзъл и я прегърна
-Забравихте за мен, нали.-каза Тейт
-Ние се прибрахме и осъзнахме че те няма.-казах аз
-А, уж сте ми приятелки.-каза Тейт
-Съжалявам.-каза Хейзъл
Прибрахме се в пълен състав и щяхме да си сготвим нещо. По едно време се чу силен трясък.
-Джун, внимавай...-каза Хейзъл
Чакай, Джун?
Отворих си очите и Тара, Хана, Джимин и Джун ме гледаха.
-Какво?Чакай, какво?-казах аз
С Куки се спогледаха, а пък останалити ни гледаха още по странно.
-Някой ще ни каже ли какво става?-попитах защото стана неловка тишина
-Ами...
Гл.т. Хана
С много молби и обещания, успях да измъкна Джимин от леглото. Когато слязохме долу, Тара и Джун гледаха малко странно към Рий и Куки. Те се смееха, но после видяхме че всъщност спят и се смеят, което ме шокира и мен.
-Крушката им съвсем се отви.-каза Тара
-Просто сънуват нещо.-казах аз
-И двамата ли ще сънуват едно и също?-каза Джимин
-Ако започнат да ходят, тогава ще стане опасно.-каза Джун
-Хайде да се залавяме за работа.-казах аз
Мобилизирахме се и вече се заловихме за работа. Трябваше ми тава. Беше в най-горното чекмедже. Тъй като, ъм, нито аз, нито Джимин, нито Тара сме високи и помолих Джун да ми подаде. Предчувствах че нещо ще стане и ето на. Изпусна я и вдигна невероятен шум.
-Джун, внимавай...-казах аз но беше късно
Погледна ме виновно и после погледнахме към вече спрелите да си смеят Рей и Куки. Гледахме се взаимно и нищо не казвахме.
Гл.т.Куки
Бяхме само аз и Рей. Не ми е познато мястото, но явно беше през зимата. Щяхме да се спускаме със ски. Беше супер. Та, тъкмо щяхме да се спуснем и голям трясък. Огледах си от къди дойде и се събудих. Жалко, че беше сън. Рей реши да наруши тишината.
-Някой ще ни каже ли какво става?-попита Рей защото стана неловка тишина
-Ами, ние бяхме тук от 2 часа. Гледахме ви и се чудехме какво ли сънувате, при което вие по едно време започнахте да се смеете. Изненадахме се и после дойдоха Хана и Джимин. Решихме да започваме работа, трябваше ни тава и тъй като съм най-високият мога да стигна до шкафчето и заради моята трушаща способност и я изпуснах на земята и вдижнах шум. Сори, че ви събудихме.-каза Джун
Спогледахме се с Рей и можехме да прочетем незнанието в очите ни.
-Няма значение какво стана, отидете горе да се оправите и междодругото майка ти звъня, така че по добре и звънни.-каза Хана
-Оки.-каза Рей и тръгнахме горе
Аз влязох в банята, а Рей звънна на майка си.
Гл.т. Рей
-Ало.-казах аз
-Рей, защо телефона ти е в стаята , а пък ти не си в стаята?-попита ме тя
-Снощи празнувахме рожденият ден на един приятел и тъй като бях изморена или по точно и двамата бяхме изморени и сме заспали долу в хола.-казах аз
-Нищо, как си иначе, Бри, Али?-попита тя
-Всички сме добре, приготвяме си за вечерта.-казах аз
-Да ми пратиш снимки.-каза тя
-Непременно.-казах аз
-Рейййййй...-извика се от вратата
-Какво искаш?-казах аз
-С кого говориш?-попита ме тя
-С мама.-казах аз
-На теб може да звънне, на мен не. Кажи че ш се сърдя.-каза Бри
-Каза че ти си сърди.-казах аз
-*засмива се леко* Добре, ще й звънна и на нея, кажи й.-каза мама
-Добре, чао.-казах аз
-Чао.-каза тя
-Ще ти звънне.-казах аз
-Добре, сега коя рокля да облека за довечера?-попита ме тя и ми показа две
-Сестра ми, душата ми още спи, ти искаш рокли да ти избирам, имаш Али и Хана на разположение, тях тормози...-казах аз
-Веднъж да ти искам мнението...-измрънка тя и тъкмо щеше да излиза
Куки изляза от банята само по боксерки и двамата се шокираха като се видяха, а аз просто си сложих ръката на лицето. Бързо се върна в банята и на полуотворена врата говори с Бри.
-Ъм, как си Бри?-попита я той
-Ами не много добре, след като влязох в тази стая.-каза тя и изляза
Започнах да се смея. Куки изляза и той започна да се смее.
-Ако знаех че е тук, нямаше да изляза.-каза Куки
-Не е болка да умиране.-казах аз и се излегнах
-Ей, я ставай.-каза той
-Не...-казах аз като дори се завих
-Мързел такъв, хайде.-каза той и започна да ме бута леко
-Ако беше някой друг, досега да съм го шибнала, но ако продържаваш и теб няма да жаля...-казах аз
-Аз няма да спра, като искаш ме удари.-каза Куки и продължаваше
След 5 минути непрестанен тормоз, станах.
-Досадник.-казах аз и влязох в банята
В банята
Изкъпах се, преоблякох се и излязох. Куки си беше на телефона.
-Доволен...-казах аз
-Повече от всякога.-каза той с най-мазната заешка усмивка, която можеше да покаже
-Ще полудея, не ти казах да ги смесваш, Джимииииин...-каза Хана и виждах как ще се разреве всеки момент
-Опа...-каза той
-Да помогна?-казах аз
-Не, ще се оправим...-каза Хана, а вътрешно крещеше "Помощ!"
-Джимин отиди да досаждаш на онзи заек там, а ще те заместя.-казах аз
-Най-сетне , благодаря ти...-каза той и избяга
-Джимиииииин...-измрънка Хана
-Реееееееей....-извика Куки
-Да се залавяме за работа.-казах аз
*след 10 минути*
Останахме аз, Хана и Тара. Направихме закуската и седнахме. Не ми стана ясно само това, защо Куки и Джимин бяха с разрошени коси, но Бри ще ми докладва.
-Готови ли сте за парти вечерта?-попита Джин
-Даааа.-казах аз и наистина днес щях да се забавлявам и то много
-Ще се оправим нали?-попита Али
-Нееееее, не си го и помисляйте...-казах аз
-Решено е, ще се оправяме.-каза сестра ми
-Оффффф...-казах аз
Куки ме погледна някак си странно. Ах, този подъл заек е виновен. Погледнах го лошо и продължих да си хапвам.
Гл.т. Джимин
Хана е твърде припряна. Не обичам така. Затова се обърках и смесих две неща, а не трябваше...
-Ще полудея, не ти казах да ги смесваш, Джимииииин...-каза Хана и виждах колко бясна и отчаяна беше
-Опа...-казах аз
Дойдоха Рей и Кукстър.
-Да помогна?-каза Рей
-Не, ще се оправим...-каза Хана, а всъщност нямаше да се справим, защото и тримата/аз, Тара и Джун/ не можем да готвим, а Хана е твърде изнервена и изнервя и мен...
-Джимин отиди да досаждаш на онзи заек там, а ще те заместя.-казах аз
-Най-сетне , благодаря ти...-казах аз и избягах и отидох при Кукстър и седнах до него
Много доцре знаеше какво следва...
-Джимиииииин...-измрънка Хана
-Реееееееей....-извика Кукстър
-Имам пжръчение от гаджето ти, така че изпълнявам...-казах аз
-Не ме дразни.-каза Кукстър
-Късно.-казах аз и започна един своебразен бои
Останалите ни гледах, а аз ту гъделичках и бях отгоре му. Мисля че си изпълних мисията.
-Това беше...-каза Кукстър 3 ме преобръна, застана отгоре ми и се излегна най-мазно
По едно време някой ни вдигна и двамата.
-Без бой, ясно.-каза Ви
От кога е толкова силен? Седнахме един срещу друг и чакахме момичетата да станат готови.
-Ще се контите ли?-попито Кукстър
-Естествено, но няма да се боря с приятелката ти...-каза Бри
-Дори и ти не си повярва.-каза Кукстър
-Знам...-каза сестра й
-Ще се съберем в една от стайте и ще се оправим.-каза Али
-Може в моята, ще играем overwatch нали?-каза Джин и погледна към мен, Ви и Кукстър
-Естествено.-казах аз
-Благодарим.-каза Мери
-Няма проблем, деца.-каза Джин
Засмяхме се.
-Идвайтеееее.-извика Тара
Гл.т.Хана
*след 2 часа*
Закусихме и отново и трите се организирахме. Пуснахме си музика и започнахме да гогвим.
Гл.т.Куки
Аз, Джимин, Джун и Джин жстанахме долу и ги гледахме.
-Да им помогнем?-каза Джин
-Мен ме изгониха.-каза Джун
-Нека се помъчат сами, а и мисля че ще се справят.-казах аз
-Хана е като бомба, не искам да съм близо.-каза Джимин и се засмяхме
-Добре, щом казвате.-каза Джин
-Да се качим горе и да играем.-каза Джун
Гл.т. Тара
Докато чакахме бисквитките да се изпекат. Седнахме на бар плота и си отворихме по едно бананово мляко.
-За добре свършената работа.-каза Рей и си ударихме млеката
-Чувствам се като парцал.-каза Хана
-Ще поспим сега, предлагам до се заключим в моята стая, Куки ще бъде при останалите.-каза Рей
-Вие да не сте скарани?-попитах аз
-А, не просто ме изкара от леглото и затова...-каза Рей
-Затова ли прати онази гадина при мен?-попита Джънгкук
-Мхм...-каза съвсем спокойно Рей като го погледна
-Ах, ти...-каза той
-Ем, свиквай.-каза тя
Дойде пред нас.
-Ще ни оставите ли за малко?-попита той
-Разбира се.-каза Хана и аз я последвах
Скрихме се зад стената и подслушвахме. Какво са приятелките, ако не се бъзикаме.
-Защо ги изгони, ще изваждаме бисквитките ш ще ги украсим.-каза тя
-Не може ли да бъде на саме с гаджето си.-каза той и я целуна
-Оооо, толкова са сладки...-прошепна ми Хана
-Бляк...-прошепнах аз
-Ако искаш ние да ги украсим и после да отидем в стаята ни и да поспим, ще се реванширам за сутринта.-каза той
-Обещах им заедно да бъдем.-каза та
-Уау... как ли ще реагираш ако спя с Ви и Джимин?-каза той и се засмя
-Това си е твои проблем.-каза тя и се засмя
Алармата на телефона й звънна. Да направи си специална аларма за бисквитките, защото много добре знаеше че ще ги забрави.
-Трябва да ги извадя.-каза тя
Стана от бар плота и извади бисквитките.
-Дали да не отидем?-попитах аз
-Неп, нека отидем при нашите момчета, нека се забавляват.-каза Хана и си тръгнахме
Гл.т.Рей
-Добре, помагачо, нека ги украсим тези бисквитки.-казах аз
Аз слагах глазурата, а Куки захарните пръчици. След 5 минути бяхме готови.
-Изглеждат уникално.-казах аз
-Като теб.-каза Куки
-Много се лигавиш, не искам така.-казах аз
-Добре, пате, как искаш да се държа с теб?-попита ме той
-Обеща ме дрямка и мисля да отивам да си лягам.-казах аз
Докато отивах по стълбити, усетих как вече не стъпвам на земята. Куки ме беше хванал име носеш ена ръце нагоре.
-Е за това говорех.-казах аз
-Това си ми е запазена марка, не може.-каза той
Засмях се. Понякога и тези лиготии ме радват.
Вече бяхме горе в стаята ни. Там бяха Ви и Джимин.
-А, нали отиваше за вода бе?-каза Джимин
-Да и се връщам.-каза Куки
-Добре, мисля че играта свърши и трябва да си отиваме по стайте.-каза Ви и дръпна Джимин навън
-Може да не е от най-умните, но поне е красив.-каза Куки и се засмя
-Това беше грубо.-казах аз
-Щом казваш.-каза Куки
Зави ме след което ме гушна и целуна по врата. Бях толкова уморена, че заспах неусетно.

~следва продължение~