30 декември.
Вече се прибрахме от Бусан. Куки рано сутринта изляза и ми каза, че най-вероятно ще празнуват рожденият ден на Ви след тренировката им. И тъй като на моя милост не и се седеше вкъщи, реши, че ще излезе.
Аз:Днес искате ли на кафе?
Сънми:Дааа
Джей: Най сетне...
Аз: Не мрънкай, а се оправя, защото идвам през вас
Хана:Окей❤
Тръгнах към блока им и ги чаках. Нормално е, всички се суетни. Добре де, не всички...
*след 20 минути*
-Рей...-извика Сънми и се затича към мен и ме гушна
-Сега се опитваш да скриеш изненадата, нали?-попитах аз
-Да.-каза тя и се засмя
Отдръпна се настрани и момичетата стояха пред мен, като Джей държеше торта, Хана държеше кутия, а Ниу държеше букет.
-Честит рожден ден!-казаха в един глас
Това беше наистина мило. Гушнах ги една по една, прибрах букета и тортата в колата и настояха да отворя пред тях кутията. Имаше рамка с наши снимки. В средата беше тази от първият ден в който се видяхме.
-Погледни отзад.-каза Сънми
Когато обърнах рамката имаше купища листчета. Зачетах се в някой и бяха неща, които съм казвала.
-Някой явно си води записки докато ме слуша.-казах аз и се засмях
-Да.-каза Хана и се засмя
Оставх рамката, момичетата седнаха в колата и потеглихме към някое кафене.
*skip time*
-Как мина почивката?-попита Ниу
-Разказвай, че умираме от любопитство.-каза Сънми
-Нищо особенно, почивката като почивка.-казах аз, но очите на Хана бързо забелязаха новият обект на ръката ми
-Пръстен.-каза Хана и се ококори
И останалите погледнаха към пръстена и ме погледнаха шокирано. Сънми ми грабната ръката.
-И на това му викаш "нищо особенно"?-попита Джей и четирите гледаха към пръстена
-Много е як...-каза Сънми
-Страхотен е.-каза Хана
-Значи ще има сватба скоро?-попита Ниу и погледна мазно
-Оха, спокойно от оня ден го имам и аз не знам какво да правя.-казах аз
-Аха, как мазно ни лъжеш...-каза Сънми
-Не, наистина, аз не знам дали утре няма да се пребия някъде пък за сватба и други сериозни неща не съм мислила. Мисля да свърша тази година така.-казах аз и се усмихнах
-Как върви иначе живота?-попитах аз, за да отбегнем темата "мен"
Сънми както винаги беше първа първа и разказа за срещата си с Хунингкай... От там отидохме на други теми и забравихме за времето.
До момента, в които не видях някой да се насочва към нас. Тъй като съм кьорава като прилеп не познах човека отдалеч. Когато се приближи видях, че това е Хана.
-Мерси, че не ме позна.-каза тя и дойде при мен
-Знаеш, че не виждам, нито познавам лица.-казах аз и станах, за да я прегърна
-Знам.-каза тя
-Ако искаш ела при нас.-казах аз
-Не, това си е среща между екип.-каза тя
-Срамежливото то.-казах аз
-Поне да се запознаем.-каза Ниу и си подаде ръката
-Разбира се, аз съм Хана, бести на това куку тук.- каза тя се ръкостиска с Ниу
-Аз съм Ниу, това са Сънми, Джей и Хана.-каза Ниу
-О, имам си адашка.-каза Хана и се усмихна и погледна съм Хана
Мале, как мога да ги объркам.
-Всъщност името ми е Хейзъл.-каза Хана
-А псевдоним, макар че и истинското ти име е повече от страхотно.-каза Хана
-Хайде седни сега.-казах аз като я приканих отново
-Имам среща с колежки, но вечерта ще те чакам вкъщи.-каза тя
-А онзи?-прошепнах й аз
-Сам е в командировка, връща си сутринта.-каза тя
-Супер, значи идвам.-казах аз
Погледна ме с погледа: "Просто се примири, че ще го виждаш често" и отиде при неините колежки.
-Приятелката ти е готина.-каза Джей
-Е, това е комплимент за нейната "скромна" личност.-казах аз
-Не мисля, че може да има човек, който е покрай теб и да бъде срамежлив.-каза Сънми
-Вярно е.-казах аз и се засмях
Променям хората. За Хана не съм много сигурна накъде. Да кажем, че така си е по-добре. Но ако я видя да си върти очите, ще изяде някой шамар. Добре, де, сега може и да я пощадя.
Говорихме си още доста и беше време да се разделим. Оправихме сметката и ги откарах в квартирата им.
-Догодина.-казах аз
-Моля те не бъди от онези с бъзиците от сорта: Не сме се виждали от миналата година.-каза Джей
-Споко и мен ме дразнят.-казах аз
-Ох, отдъхнах си...-каза Джей
-Чао, приятно парти с Хана.-каза Хейзъл
-А, мерси.-казах аз като предполагах, че не са чули
*skip time*
Имаше време още докато отида при Хана и реших да се прибера вкъщи. Отключих и беше светнато в коридора. Сутринта като излизах бях угасила. Има два варианта: Куки да се е прибрал или накой непознат да е тук. Беше досса тихо, по принцип Куки не е тих. Извадих чадърът от чантата си, не го изпочлзвам, защото така или иначе е счупен, но за бой става. Ослушвах се за някакъв шум и се чу нещо от спалнята. Добре, може би е Куки. Може би...
Отворих рязко вратата и се огледах докато държа чадъра пред мен и го размахах.
-Рей, какво правиш?-попита ме Куки като ме гледаше изненадано
-Ох, добре че си ти.-казах аз и захвърлех чадъра на една страна
-И кой мислеше, че ще дойде вкъщи, ще си взема душ и ще се преоблича в своята спалня?-попита той
-Всичко се случва.-казах аз
-Трябва да се успокоиш, никой няма да дойде тук.-каза той
-Аха, радвам се, че си вярваш.-казах аз
-Аз мога да те защитя.-каза той и ме целуна по челото, а аз се изсмях
Първичната ми реакция, когато човек ми каже, някакво клише.
-Сори, инстинкт.-казах аз и се тръшнах на леглото
-Тук ли ще скучаеш?-попита ме Куки
-Не, ще отида при Хана, парти с приспиване.-казах аз
-Всъщност не знам, какво парти ще е без вино.-казах аз
-Защо?-попита той
-Нали е бременна, а тя от онези бъдещи майки, които се престаряват твърде много.-казах аз
-Е мисли за здравето му.-каза той
-Да, разбирам и нямам нищо против това, но скоро ще се вманиачи повече.-казах аз
-Знаеш ли, ти ще си странен тип майка.-каза Куки
Какво ми намеква сега?
-Знам, винаги съм била странна.-казах аз
Опитвайки да не звучи заинтрегувана от думите му.
-Не се трогна много, май.-каза той
Поставя ме на кръстосан разпит. Няма да се издаваш, ясна ли съм... Добре, говориш си сама, много нормално.
-Добре, оставям те да си блееш някъде, до утре, пате.-каза той наведе се, целуна ме и изляза от спалнята
-Дали няма речници за това да разбираш мъжката реч?-казах аз на глас
-Те казват всичко направо.-каза познат глас
-Пак ли ти...-казах аз
-Да, аз винаги съм тук.-каза Хана
-Ти нямаше да отиваш някъде?-попитах аз
-Да, но не мога.-каза тя
-Защо?-попитах аз
-Не знам, ако знаеш можеш да ми кажеш.-каза тя
-Да, аз ще знам, защо не можеш да отидеш някъде.-казах аз
Рейчъл, спри да си говориш, моля те, отками тотално...
*skip time*
Вече бях в Хана. Беше взела четири пици и усещам, че нито една няма да остане и печеше бисквитки.
-Та, как си?-попитах аз
-Засега добре, първият месец ми беше зле, но сега съм значително по-добре.-каза тя
-Изобщо не ти личи, че си бременна, нито че си в трети месец. Аз сигурно на твое място ще заплиличам на търкаляща се топка.-казах аз
-Личи ми, просто обличам по шилоки дрехи. И нормално да вдигнеш някой килограм.-каза тя
-Аз съм с десет отгоре, само като видя шоколад.-казах аз
-Не ме разсмивай...-каза тя и въпреки всичко се засмя
-Какво чакахме, че забравих.-казах аз
-Бисквитките, чакай, бисквитките.-каза тя като и тя изобщо изключи, че има нещо във фурната и хукна към кухнята
Аз се спуках от смях. Аз съм забравана, ама тя се води като човекът, който никога не забравя. Е, бременноста я накара малко да оглупее.
-Добре са, не изгоряха.-провикна се тя
-Радвам се.-казах аз
Много ми се пиеше вино и тя ми предложи, обаче не е същото като нямаш компания, а и съм в едно добро настроение, така че ще бъда на сокче.
Донесе купата с бисквитките.
-Опитай, искам да кажеш дали стават.-каза тя
-Окей.-казах и взех една
Ммм, това беше добро.
-Бива те.-казах аз
-Пробвам рецепти за изненадата.-каза тя
-Какво си намислила?-попитах аз като сш взех още една, наистина си заслужаваха
-Ще разбереш, потрай още малко.-каза тя
-Сега няма да мога да спя от любопитство.-казах аз
-Добре де, ще направя gender reveal.-каза тя
-Ууу, това ще бъде интересно.-казах аз
-Нали, искама да видя твоята реакция, на Сам и Тейт...-каза тя
-Онзи надали ще иска да те остави сама, ще иска да види, дали ще е момче или момиче, все пак е важно на кого ще остави фирмата.-казах аз
-Рей...-погледна ме сурово
-Не ме карай да се оправям с него, не искам.-казах аз
-Рей...-отново
-Да така се казвам.-казах аз
-Поне казвай "Сам".-каза тя
-Ще се опитам.-казах аз
Като се потегвах за четвърта по ред бисквитка, Хана забеляза пръстена.
-Какво е това?-попита ме тя
-Кое?-правя се на глупава
-Пръстена на ръката ти.-каза тя и ми грабна ръката
Явно привлича очите на хората. Значи и Диспач вече знаят. На 1 януари очаквам всичко.
-Много як, кога ще е сватбата?-попита тя
-Стига с тези сватби и глупости, нищо не знаем, беше подарък за рожденият ми ден, но от promise ring се превърна в годежен и аз не знам...-казах аз
-Оооо...-каза тя и й се насълзиха очите
Тя попринцип се топка от емоции, а сега е троина топка от емоции...
-Кърпичка?-попитах аз  и изненадващо за мен имах в раницата ми и подадох
Мале аз как ли ще съм. Горкият Куки, най много се изнесе. Не си въобразявай. Спри.
След като се наплака, отново се върна старата Хана, която задава въпроси, без да изчака моят отговор и така до към 22. Доспа й се и си легна, а аз оправих с хола, оп точно занесах мръстните чинии в кухнята и се простнах на дивана. Телефона ми извибрира. Погледах към нотификациите и беше Куки
Куки❤ Ви изпрати снимка.

"Май объркахте чата😅"
Куки❤:Опс😶🤭
"Как си прекарвате?"
Куки❤:Да кажем, че сега става интересно
"В смисъл?
Куки❤:Джин и Шуга си пийнаха и сега се карат
"🤣🤣🤣"
Куки❤:Пожелай ми успех да ги разтърва
"Успех🖤"
Не ми се спеше много. Ама не исках да направя нещо, което ще я събуди. Погледнах към масата в хола и имаше  няколко книжки за майчинство. Поне като няма да се спи, ще се чете. Взех първата, която не отговаряше на описанието "книжка" ,а цял том. Разлистих го и започнах да чета. Може би единствената книга която разлиствам от година или две...
Абе беше интересно до една време, после ми омръзна и разглеждах картинките.
-Не е лесно да си майка...-казах аз и я оставих на мястото й
Това четиво обаче наистина ме накара да се уморя и заспах.

Тъй като исках да се съберем, за да празнуваме Нова година заедно. Звъннах на сестра ми, но тя бързо ме отряза, явно ще го празнува с Ийон. Познавах един мъж от година най-много, а мен от 25 години, но да, много мило... Хана се съгласи, но тук идва и таралежът в гащите на име Сам. Макар да не го понасям, Хана ми е приятелка и този идиот, няма да ме накара да се отдалеча от нея. Решихме, че ще се съберем вкъщи. Супер, по лесно мога да го отровя...
Шегувам се... Не много, но го обмислям...
*31 декември към 20:00*
Приготвих всичко и беше време да се преоблека. Куки беше в своята "стая", тоесто неговото малко студио. Отворих вратата и беше с гръб към мен със слушалки и свиреше на китара. Приближих се към него и го прегърнах. Харесвам прегръдките в гръб, но е много рисковано, защото ще ударя някого. Куки пострада вече.
-Дойдоха ли?-попита Куки
-Не още, отивам де си преоблека, ако дойдат през това време ги посрещни.-казах аз
-Оки.-каза той и остави китарата си на една страна
Гл.т.Куки
Не съм виждала Хана откакто прибрахме Рей и приятелката им от онази дискотека. И приятеля никога не съм го виждал, макар че усещам, че Рей изобщо не го харесва. Тя ми беше споменала, че се познават отдавна и че се случило нещо между тях. Но може би ще се оправят, заради Хана. Докато си разсъждавах се звънна на вратата. Отидох да отворя.
-Здравей, Джънгкук!-каза Хана и се усмихна
-Здравей, Хана, влезте, добре дошли.-казах аз и се дръпнах, за да  влязат
-Аз съм Сам.-каза приятеля й, може би още не са женени
-Аз съм Джънгкук, приятно ми е.-казах аз и се здрависахме
-Хелоу.-каза Рей и се показа от стаята
Погледнах изненадано, защото не мислех, че ще е с рокля.
-Уууу.-каза Хана и се усмихна мазно като й подаде кутия
-Не ми прами намеци, просто нямаше какво друго да облека.-каза Рей
О, какво щастие само... Дано не го казах на глас.
*skip time*
-Остават още помалко от два часа, какво искате да се случи другата година?-попита Хана
Настъпи едно мълчание.
-Ъм, живота ми си е добре и така, никога не планирам нищо.-каза Рей
-Пак ли започваме с това.-казах аз
-Аз чух твоите планове тогава, просто не съм човек, който може да мисли за напред, при положение, че с мен живота е непредсказуем.-каза Рей
-Явно и другите прехващат от твоята непредсказуемост.-каза Сам
-Всмисъл?-попита Рей
-Кой ще предположи, че ще се срещнем след шест години.-каза той
-Това непредсказуемост, а съдба Сам, може би така е трябвало, може би е за добро.-каза Рей и го гледаше в очите, но това не беше увереният поглед на Рей, който виждам винаги
Някак си след неговите думи, нещо се пречупи.
-Кой знае...-каза той и отпи от чашата си
Дали не трябва да разбера какво е станало? Дали не трябва да се намеся, защото Рей си развали настроението?
-Рей ще ми помогнеш ли с тортата?-попита Хана
-Ами би трябвало.-каза тя и заедно с Хана отидоха в кухнята
Идеалният момент.
-Откъде се познавате с Рей?-попитах аз
-В гимназията.-каза той, простодушно,  определенно думите й малко или много го жегнаха
-Има ли нещо, за което сте в такива отношения?-попитах аз
-Виж, приятел, няма как да не ти е разказвала, за това моя милост е виновен за смъртта на онази.-каза той
-Името й е Хейзъл.-казах аз
-Тогава за какво ме питаш? Спокойно не я харесвам, дори се чудя как я понасяш изобщо.-каза той
-Знам, че не се харесвате, усещам Рейчъл и много добре знам, че ти си причината цялото й настроение да отиде по дяволите.-казах аз
-Колко жалко... Да свикне с мисълта, че ще виждаме и аз не умирам от желание да я виждам с този кръвнишки поглед.-каза той
Гл.т.Рей
Този се опитва да сложи сол в рана, която искам да заздравее от шест години.
-Рей, какво стана?-попитаме Хана
-Нищо, замислих се върху въпроса ти.-казах аз, за да изляза от положение
-Знам, че отношенията ти със Сам са ужасни и правиш тази жертва, заради мен, но ако мога да помогна с нещо ми кажи.-каза Хана
-Знаеш че съм инат и не искам помощ от никой.-казах аз
-Понякога трябва, ако има нещо ми кажи.-каза Хана и ме гушна
-Ето ти една задача за годината, опитай се да не самообвиняваш за приятелката си и може да се почувстваш по свободна. -каза тя и тръгна към хола с две чинии и аз взех останалите две
Гл.т.Куки
Тортата на Хана беше доста хубава, лива я да прави сладки нека явно.
-Аз отивам за още едно парче, някой да сподели лакомията си с мен?-попита Рей
-Аз, но по малко парче.-каза Хана
-Обичам те, бебчо, иначе срамежливата ти майка нямаше да си поиска.-каза Рей и взе чиниите
-Да не ти прилошее?-попита Сам
-Не, спокойно.-каза Хана и се усмихна
Рей донесе парчетата.
-Ти май наистина искаш да напълнея, това е просто божествено.-каза Рей с пълна уста
-Нищо няма да ти стане от една торта.-каза Хана и се разсмя
-Аха, при не работят така нещата. Напсоледък само сладко ми се яде. Не че е странно, имайки се предвид кутийте със сладки в шкафовете.-каза Рей
Ако трябва да съм честен да. Напоследък доста сладко яде, но и аз покрай нея.
-Аз пък не мога да погледна нищо сладко, много рядко като сега.-каза Хана
-Знаеш ли, сега като го каза се сетих, за онази книга, която четох снощи...-започна Рей, но Хана я прекъсна
-Защо си чела книги за майчинство?-попита Хана объркана
-Защото не можех да заспя и реших да ги разгледам, но този том беше твърде отегчителен, въпреки че прочетох нещо, но да се върна на думата си, не знам дали в книга ли или аз си го измислих, но ако жената по време на бременост яде много сладко бебето ще е момче, а ако яде солени храни ще бъде момиченце.-каза Рей
-Имаше го в някоя статия, има още време ще разберем тези митове дали са верни.-каза Хана
Сладко, солено, бебета, много се обърках...
-23:50 е още десет минути.-каза Хана, която погледна часът от часовника си
-Ще налея вино.-каза Рей
-Сори Хан, трябва да отпразнувам края на годината.-каза Рей и си наля вино
-Никого не съм спряла.-каза Хана
-3...2...1...Честита нова година.-казаха с Рей в  един глас и си ударихме чашите в една наздравица
Гл.т.Рей
Когато отпих от виното нещо не беше както трябва.
-Каква има?-попита ме Куки, който видя физиономиите, които правя
-Нещо не ми хареса виното.-казах аз
-Рей сериозно ли?-попита ме Куки
-Да, нещо не ми допадна, ако искаш го изпии.-казах аз и подадох чашата си на Куки
-Като кисело има вкус, нали.-каза Хана
Да... но не го казах на глас, за да не ме гледат странно. По странно от това.
-Нищо му няма на виното, просто изяде много сладко.-каза Сам
-Да, може и заради това.-казах аз
Аз и виното сме първи дружки. За първи път да не искам вино. Това не е добър знак...
-Искаш ли нещо друго за пиене?-попита ме Куки
-Не, мерси.-казах аз и се замислих върху всичко току що
Да не би... не, глупости, Рейчъл, я се стегни.
*skip time*
Приказвахме си още малко и те решиха да се прибират. Изпратихме ги, оправихме в хола като Куки поиска той да измие чиниите, за да мога да си легна. Не бях уморена от това. А надали мислите ми за последните часове, ще ме остави да спя нормално. Не станаха ли много съвпадения?
-Пате, сигурна ли си, че си добре?-попита ме Куки
-Да, нищо ми няма, Куки, просто може би се преуморих днес.-казах аз
Не исках да ме притиска.
-Заспивай тогава.-каза той и ме целуна, гушна ме и бързо заспа, за разлика от мен

1 янури.
Колко хубаво звучи. Ново начало, все същите мъки. Всъщност само за мен е нова година, тук е февруари, май беше 18. Събудих се и очаквах Диспач. Просто съм любопитна откога са ни надушили. Към 8 стояхме пред телевизора и пихме кафе. Чакахме клюкарските новини да започнат.
Али🥴:Очакваш ли Диспач?
"Не и хич не ме интересува"
Аха, не те интересува, ама друг път.
Започна...
Да обясня на кратко, значи още от онова заведение са ни снимали, когато се целунахме и избягахме, после когато ходихме в детсткият магазин и не забравиха да добавят за наличието на пръстена на ръката ми,  след това имаше снимки от летището и когато Куки ме държи на ръце, когато Рей отново сгафи и в Бусан когато бяхме на почивка.
-Предполагаемото момиче е Рейчал Даун...-започна да говори водещата
-РейчАл, ли каза тази?-попитах аз и Куки се разсмя
-Попринцип името ти е лесно за произнасяне, явно са й го написали грешно.-каза той
-Ами ако може да си намерят копетентни сценаристи.-казах аз
Куки продължаваше да се смее.
-Много смешно...-казах аз и се нацупих
Али🥴:Да знаеш че те писах РейчАл🤣
"Майната ти"
Али🥴:😘
-След мако ни очаква потвърждаване на слуховете.-каза Куки като гледаше към телефона си
-Еми като се налага, поне няма да се крием, не че го правим, ама поне вече ще е законно.-казах аз
-Ууу, ние сме опасни.-каза Куки и се засмя
-Много ти е весело нещо.-казах аз
-С теб винаги.-каза той
-Не се мазни.-казах аз
Хана💜:Честита връзка, в прочем само аз ли чух РейчАл?
"Тя направо го каза"
Хана💜: Мале както обичаш да ти бъркат името
"Представи си какво става в ума ми🤬"
Хана💜:Споко, ще оправят името, ще се говори за вас поне седмица
"Мерси, че ми напомняш"
-Аха, дълга ме зове.-каза Куки и си взе телефона, който вибрираше на масата и излезе от стаята
Значи и на мен ще звъннат след малко. Като се замисля, може би това е само началото за това, че ни следят. Поне сега свободно, мога да набия някого.
*skip time*
Денят мина доста лежерно. Глидахме филми и общо взето се въртяхме около дивана с нещо за хапване. На 3 се връщаме на работа, така че сега ако не мързелуваме кога друг път.