Четвъртък сутринта.
Гл.т. Куки
Наспах се като бебе. Беше 6 часа. Има още един час до 7. Колкото и да се опитвам да заспя, не мога. Обърнах се към Рей. Дали е в болничен? Вчера дори изключих да я питам, въпреки че ми говореше с телефона си. Но щом спинка толкова сладко, може би е в болничен. Омръзна ми да лежа и реших да стана.
-Ще ми направиш ли кафе?-прошепна тя
-Разбира се, пате!-казах аз и я целунах по челото
Отидох лениво към кухнята и направих две чаши кафе. Отидох към спалнята с чашите. Само да не ги разлея. Тя се беше събудила напълно и си беше на телефона.
-Добро утро, патенце...-казах аз и я целунах, подадох кафето оставих моето на нощното шкафче и легнах до нея
-Забравих да те питам вчера, ходили на лекар?-попитах аз
Поклати глава в одобрение.
-Значи си в болничен.-казах аз
Отново поклати глава.
-Утре вече имам книжка, нямам търпение. Вече си освободена от позицията си на шофьор.-казах аз
"Браво бе"
-Шегувам се.-казах аз и се засмях
"Не се шегувай с Рейчъл сутрин, ще те набие отново"
-Тя не може да ми се сърди...-казах аз и я гушнах
"Ще си разлея кафето върху теб и тогава ще видиш, кой на кого се сърди"
-Не мога да ти се разсърдя, дори да ме удряш.-казах аз
Въздиша дълбоко.
-От мен не може да се отървеш.-казах аз и продължавах да се смея
Гл.т.Рей
Как гадно се смее. От сутринта ме дразни.
"Ами петък съм последно тук, после се прибирам вкъщи"
Нарочно го казах, ама то така или иначе е истина.
-Неее, ще се преместиш при мен.-каза лигаво той
"Сделката ни беше до петък, докато си вземеш книжаката обратно"
-Ами това ще бъде нова сделка.-каза той
"До кога"
-Амиии, не знам доколко години ще сме живи.-каза той и се разсмя
"Ехе, браво бе"
-Не се пъни като магаре на мост ами се съгласи и уикенда да ти преместим нещата ти.-каза той
Офффф, хем искам, хем не искам. Искам защото така ще ни бъде по лесно вместожителството ни, но пък не искам защото не ми се премества багаж за два дни. Тъкмо мислех, че ще си почина качествено.
-Чакам отговор, пате, няма да се измъкнеш, то и без теб мога да го направя.-каза той
"Супер ако ти се качва пеш до 4 етаж на около 10 курса, давай, искам да те видя, фукльо"
-Бре, това да ли означава?-попита той
"Не съм казала нищо за преместване просто отбелязах факт, който е истина"
-Ще разберем събота.-каза той и стана от леглото
Гадняр...
Днес е деня да си почина като човек. Ох, щастие. Продължавах да си излежавам и докато зяпах тъпо през прозореца Куки дойде в стаята. Седна до мен на леглото и обърнах поглед към него. Беше официално облечен отново.
"И днес ли има участия?"
Знам тъп въпрос, но и аз не знам, защо го зададох.
-Мхм, докато се излежаваш най-сладичко...-каза той и си наведе към мен и ме целуна по челото- ще съм на... 5 участия, май.-каза той и се засмя
Изправих се.
"Ще се справиш, както винаги досега."
-Благодарение на теб.-каза той и ми се усмихнах сладко
Ох, сърцето ми се топи така. Джънгкуккк...
Не си беше оправил вратовръзката. Приближих се към него и я отвързах и отново я вързах.
"Успех"
-Мерси и на теб, искам да ти чувам гласчето, а не този роботски глас.-каза той
"Чао"
Изляза, а аз реших, че той няма да ме остави намира за преместването и, че трябва да се заема с опаковането на някои неща. Така че станах от леглото и се насочих към банята. Изкъпах се, преоблякох се набързо и право към апартамента ми. Дали Али ще е будна, за да отключи? Ще разберем. Качих се в колата и потеглих. Докато пътувах се пусна life goes on. Усилих радиото и запях дори. Много я харесах тази песен още още от репетицията, на която присъствах.
*skip time*
-Как така те е убедил.-каза Али докато пиехме кафе, а Дани рисуваше нещо
"Не ме убедил, просто знам, че ще ми гепи ключовете без да разбера и ще дойде и ще вземе неща който не ми трябват"
-Винаги така правят, като се местехме, Кристън беше същия.-каза Али
"Кога тръгвате утре?"
-В 14 е полетът, значи 12 трябва да сме на летището.-каза Али
"Искам да прибера някой неща в кашони, ако може малко помощ?"
-С радост бих ти отказала и без да имам ангажимент.-каза тя
"Уау, много мило"
-С Крис и Дани ще излизаме, днес има свободен ден.-каза тя
"Оу, супер, мога да препоръчам някои заведения, имат страхотен рамен."
-Само за храна мислиш, а.-каза Али и се засмя
-Всъщност е вярно-казах аз
Гласът ми се завръща. Йей😁
-Уау, много по-добре от вчера.-каза Али
-Мерси.-казах аз
-Ще се оправяме, ще се върнем към 16.-каза Али
-Окей.-казах аз
Завръщам се, бейби.
*skip time*
Изчаках ги да излязат и беше моят момент да се развихря в бавното прибиране на спомени. Макар и да имам малко прекарано време в този апартамент, ще ми липсват. Най-вече вечерите с момичетата.
Пуснах си музика и започнах от гардероба ми. Изкарах дрехите от гардероба и ги хвърлих на леглото. Изкарах куфара от изпод леглото и започнах да ги прибирам. Не всички, де. Някои не ми стават, за жалост.
Обръщам се към гардероба ми: Защо криеш най-хубавите ми дрехи? По точно, защо Рейчъл не си подреждаш гардероба. Окей, нормален монолог, нищо притеснително.
*skip time*
Тъкмо приключих с дрехите ми и ми извибрира телефона. Съобщение от Куки. Какво иска сега от мен?
Kookie😍:Ви изпрати снимка

Kookie😍:Зад кулисите🤭
Уууу, I like it.
"Успех, зайо❤"
Знам, че някои от момчетата е гепал телефона му и ми прати снимката, за което изобщо не им се сърдя, но реших да се направя на тъпа и да пиша това. Иначе мерси много. Папка с Куки пак започна да се пълни със снимки.
*skip time*
Да кажем, че до 16 часа успях да прибера спалнята ми в два кашона и един куфар.
Уморих се. Тръшнах се на леглото и тъкмо се бях унесла в дрямка и телефона ми звънна. Сигурно е сестра ми.
-Взе ли виното?-казах аз без да погледна
-Ъм, не, но какво?-попита Куки
-Ф... извинявай, мислех че е сестра ми.-казах аз
-Чакай, ти ми говориш.-каза той
-Да, имам глас, йей.-казах аз с ирония
-Щом искаш вино, значи ще се събирате, което означава, че съм сам вкъщи.-каза той
-Позна.-казах аз
Още като се тръшнах на леглото, нещо ми убиваше. Изместих се и видях гердана с висулката ключе. Сигурно е било в някоя дреха и не съм го видяла.
-Всъщност не.-каза той
-Какво имаш впредвид?-попитах аз
Механично, защото ми навя спомен за бала.
-Ще излезем с момчетата, ти какво си помисли?-попита той
-Нищо, просто не те и слушах, просто се уморих.-казах аз
Гледайки гердана една сълза се спусна от окото ми, но я избърсах бързо и не показах чувство на слабост.
-Какво прави днес?-попита той
Щях да кажа, че си събирам нещата, но щях да го накарам да се възгордее твърде много и излъгах.
-Играхме с Дани.-казах аз
-Е, супер, нагушкай го от мен.-каза той
-Окей.-казах аз
-Ще те оставям да се приготвяш за вечерта.-каза той
-Чао, приятно изкарване и на теб.-казах аз
Защо поне не забравя деня на бала? Защо трябваше да живея в история на Хейзъл. Тя винаги има песимистично мислене. Имаше песимистично мислене.
-Не е вярно.-каза глас зад мен
Добре, не викай, дишай, не умирай. Рязко се обърнах и нямаше нищо зад мен, по точно никой. Сестра ми трябва да ми предпише лекарства май?
-Защо си мислиш, че бях песимистка?-попита този глас
-Няма нищо тук, аз съм съвсем добре, не ми се причуват гласове.-казах аз и преместих нещата ми на една страна
-Аз съм тук, Рей.-каза гласът
Хейзъл? Пак ли? Виждах я в огледалото. Мамка му...
-Май не се радваш да ме видиш.-каза тя
-Ъъъъм..-чудех се какво да кажа
Може ли лекарствата да ми размътиха мозъка? Трябваше да прочета рецептата...
-Не си луда, тук съм пред теб съм, чух че мислиш за мен.-каза тя
-Аз, просто висулката е хубава, спомените с нея са тежки.-казах аз
-И аз защо съм песимист в цялата работа?-попита тя и се засмя
-Защото историята ти свърши зле, а знаеи колко мразя да свършва със смърт или раздяла.-казах аз
-На мен ми харесва...-каза тя
-Очаквам втора част.-казах аз
-Е, не виждаш ли?-каза тя и изчезна
Дани дойде в стаята.
-Лельо, лельо виж какво ми взе тате.-каза той и ме дърпаше за ръката
Погледнах го и се наведох към него. Показваше ми едно сладко меченце.
-Много е сладко.-казах аз
-Защо плачеш?-попита ми той
-Не, не съм плакала, Дани.-казах аз и бъзро избърсах лицето си
Али тъкмо влизаше в стаята.
-Мамо, защо леля плаче?-попита Дани
Погледна ме въпросително.
-Не плача, Дани, сторилото си е.-казах аз
-Ела да се преоблечеш и ще покажеш мечето на леля.-каза Али и аз излязох от стаята
-Здравей, Рей.-каза Крис
-Здрасти.-казах аз
-Щях да те питам, защо не жшвеш тук вече?-попита ме той
-Ами за седмица се наложи да се преместя при приятеля ми.-казах аз
-Али ти спечели.-провикна се Крис
-Аз знаех, сега си искам печалбата.-каза Али
-Браво бе, обзалагате се за това дали имам приятел или не?-казах аз
-Да.-казаха и двамата
-Уау, любимите ми близки.-казах аз
-И ние те обичаме, просто няма как да не се избъзикам за диспач, същност ще останеш в историята, така че.-каза тя
-Хахах, хайде да ходим към Бри и да вземем неща за хапване и ВИНООО...-казах аз
-Май ти се пие много.-каза Крис
-Определено.-казах аз
-Добре тогава, приятно прекарване.-каза Крис
-Мерси, впрочем внимай да не се спънеш в два кашона.-казах аз
-Значи ще се местиш, така ли?-попита той
Като Али, чиста клюкарка.
-Дап, гаджето ми е инат.-казах аз
-Като теб.-каза Али
-Ти да вървиш, че...-казах аз и отворих вратата
-Чао, до утре.-казах аз и слязох долу до колата
*skip time*
Вече сме в Бри. Женска вечер, йей. Вече дори нападнахме храната.
-Чакай, малко защо говориш?-попита ме Бри
-Защото мога да говоря.-казах аз и Али се засмя
-Знам, че можеш да говориш плямпало, ама защо не си пазиш гласа?-попита Бри
-Защото съм по-добре, вземам лекарствата и ще се оправя, готово.-казах аз
-Защо ли изобщо трябваше да идваш на лекар вчера, тогава?-каза тя
-Писна ми от въпросите ти, да говорим за друго.-каза Али
-Например?-казахме с Бри и погледнахме към Али
-За преместването ти.-каза Али с пълна уста
-Моля, какво?-каза Бри
-Клюкарка...-казах аз
-Сериозно ли е това? Ааааааа...-започна да пищи
-Ушите ми, махни се от мен, куку.-казах аз
-Премествам се в неговият апартамент, а не на Луната, не е голямо събитие. Не е свършил света.-казах аз
-Значи нещата са сериозни.-каза Бри
-Аз се отказвам от вас, оставете живота ми намира. За работата да говорим.-казах аз
-Как избягваш темата, ах ти...-каза Али
-Ще си тръгна...-казах аз
-Знаеш, че се бъзикаме , а и няма да пропуснеш виното.-каза Бри
Помълчах.
-Тогава да пием.-казах аз
Отворихме виното и си наляхме три пълни чаши.
*skip time*
Бързо забравихме за клюките в моят живот и говорихме за какво ли не. Обсъдихме и приятелите си дори.
-Какво става между теб и доктора?-попитах аз
-А, не знам, той е Скорпион, дори това беше първото нещо, което го бях питала като се видяхме за първи път.-каза Бри
-Отговаря на критериите ти, тогава какво чакаш?-попита Али
-Не знам, просто не е като останалите.-каза Бри
-Определено няма да е като Кай.-казах аз
-Оф, не ми говори за този бе. Как изобщо си спомни името му?-каза Бри
-Не знам, чак аз се изненадах.-казах аз
-За Ийон става дума нали?-каза Али отново неразбрала
-Защо не излезете на среща, така ще се опознате, не ви стига времето от 5 минути за цигара.-казах аз
-Той да ме покани на среща.-каза Бри
-Окей хем искаш, ама ти не искаш да го накараш. Не те разбирам.-казах аз
-Живота си е мой.-каза тя
-Значи разбираш какво ми е като говорите за мен.-казах аз
-При теб е по -интерестно, защото не кой да е ти е гадже.-каза тя
-Stop it.-казах аз
-No, you can stop me.-каза тя
С Али се напиха. Пу, че слабо вино...
Али пусна музика и първа стана да танцува, пияната ми сестра се присъедини. Като видяха как си стоях и се любувах на виното ме издърпаха от удобното ми местенце. Няма да е парти, ако не изтрещим. Бяха добри времена, когато бяхме по-млади. И не че сега сме на по 40 години, но наближаваме 30. Уау, кога порастнах?
Дойде им чудесната идея да се снимаме. Започват се мъките. Аз ще ги снимат, няма да им хареса. Особенно в това състояние, ще бъдат размазани, и после аз съм виновна. Но както и да е. Сестра ми ми гепа телефона и започна да прави снимки пред огледалото й в стаята й.
Гл.т. Куки
Днес ще остана при момчетата. Като се прибирахме взехме храна и докато хапваме, получих съобщение. Днес не съм гледал какво ми е пращала Рей.
Видях, че съм и пратил снимка.
-Кой ме снима?-попитах аз и погледнах към заподозрените Ви и Джимин
-Не сме ние.-казаха в един глас
-Тогава кой, телефона ми сам ли ме е снимал?-попитах аз и се засмях
-Аз бях...-каза Хоби- момичето, трябваше да те види така.-каза той
-Ах, ти...-казах аз и се усмихнах
По надолу обаче и тя ми беше пратила снимка. Преди минута.
Рей❤: Ви изпрати снимка

Май е объркала чата. Увеличих към нея. Моето патенце...
"My Beauty😘"
*skip time*
Гл.т. Рей
Снимките ги измориха. Както и лигавщините им и накрая заспаха. Имам чувството, че и мен ме хваща, ама съм цветенце пред тях. Лека по лека се насочих към дивана, спънах се три пъти, но дори и саката успях да се пльосна и да заспя.

Петък сутринта
-Рейчъл, жива ли си?- буташе ме някой
-Рейчълллл...-извика този глас отново
-Жива съм...-измърморих аз
-Слава Богу, не знам какво щях да обяснявам на гаджето ти.-каза момичето
-Къш от тук...-измърморих аз и отново заспах
Гл.т.Али
Когато се събудих Бри я нямаше. Все пак беше петък и е на работа. Също видях, че Крис ми е звънял и ми е оставил гласово съобщение.
"Не знам в какво състояние си, но като се събудиш ми звънни."
-Добро утро, скъпа.-каза Крис
-Добро да е...-казах аз
-Имам малко работа, ще може ли Рей да те закара, за да гледаш Дани?-попита той
-Рей не е в състояние да кара.-казах аз
-Ами сега, какво ще правим?-попита Крис
-Дай ми 5 минути да помисля и ще ти звънна.-казах аз и затворих
Чух, че се звъни от хола. Видях, че е Джънгкук. Реших да вдигна.
-Пате, какво си правиш?-попита той
-Ъм, аз съм Алис.-казах аз
-Оу, здравей, ще ми дадеш ли Рей.-каза той
-Не мога, защото не е в състояние да говори.-казах аз
-Какво?-реагира той
-Ами явно виното от снощи още я държи.-казах аз
-В нейният апартамент ли сте?-попита той
-Не, в апартамента на Бри.-казах аз
-Идвам.-каза той
-Как ще дойдеш като нямаш книжка още.-казах аз
-От час и две минути имам. Идвам веднага.-каза той и затвори
Ето го и решението ми.
"Гаджето на Рей ще ме закара до 10 минути съм при теб"
"Знаех си, че ще намериш начин❤ Чакаме те"
Докато дойде се опитах да я събудя, но не стана. Звънна се на вратата. Както и очаквах.
-Здравей.-казахме едновременно
-В хола е.-казах аз
Събу се набързо и отиде при нея.
Гл.т.Куки
Влязох в хола. Видях я свита на кълбо. Седнах до нея и я обърнах към мен.
-Пате...-казах аз и започнах да я галя по косата
-Ммммм...-каза тя и отвори очи
-Пате, как си?-попитах аз
-Мммммм...-измърмори тя и отново затвори очи
Размърдах я, не реагира? Боже ,какво й има?
-Какво е имало в това вино, за Бога.-казах аз
-Алкохол, спирт, не знам Джънгкук-каза Али
-Да не се е отровила?-попитах аз разтревожен
-Не ще изтрезне, но сега имам молба към теб, ще ме закараш ли до нейният апартамент, за да оправя багажа, защото в 12 трябва да сме на летището, а Крис има работа и трябва да наглеждам Дани.-каза тя
-Разбира се, ще може ли да ми оставиш ключа, за да дойда отново.-казах аз
-Ето.-подхвърли ми го тя
Обух се и тръгнахме. За няма и 10 минути бяхме там.
-Мерси отново.-каза тя
-Нямаш проблеми.-казах аз
-Ще дойдеш ли поне ти да се сбогуваш с Дани?-каза тя
-Ще се постарая и да изтрезнея Рей.-каза той
-Добре, чао за сега.-казах аз
Хайде, да видим дали вече е на земята или пак с хвърчи в облаците.
Отключих и влязох. Първото за което се сещам е да се приберем в апартамента ми и там да я сложа под студен душ, а после кафе. Дано това помогне, иначе не знам.
Така както я оставх, така я намерих.
-Хайде, пате, да те заведем вкъщи.-казах аз и я взех та ръце
-Ей, какво правиш?-попита тя
Тя се съвзе? Оставих я да стъпи на земята, тъкмо като заключвам. С периферното ми зрение видях, едва стой на права. Заключих и я хванах, преди да падне. Хайде пак на ръце.
-Мога и сама, остави ме.-каза тя
-Като те виждам не можеш. Трябва да се оправиш до час, така че не се инати.-казах аз
-Твой проблем, така ти тежа.-каза тя
Дори така пак е голям инат и говори много. Няма особенна промяна, освен че не може да ходи нормално.
*skip time*
Вече пристигнахме вкъщи. Взех я отново на ръце, изкачах за асансьора.
-Къде сме, красавецо?-попита Рей
-Отиваме вкъщи.-казах аз
-Ама това не е моят вход.-каза тя
-Бъдещето вкъщи.-казах аз
-Как бъдещо вкъщи? Да не ме отвличаш, тъпак такъв.-каза тя
-Не те отвличам, ще ти помогна.-казах аз
-Помощ!-извика тя и сложих ръката си на устата й
Асансьора пристигна. Най-сетне. Изляза Ив. Погледна объркано към нас.
-Дълга история, малко бързам.-казах аз и се разминахме
Качихме се в асаньсора и към десетия етаж. Оставих я за малко да стъпи на земята и отключих.
-Хайде, стой тук.-оставих я на леглото
Оставих раницата й и отидох в банята и пуснах водата, за да се напълни ваната. Върнах се при нея. Сега няма да ми позволи да й махна дрехите, така че във водата с дрехите. Ако се пробвам, пак ще ме насини. Отново я взех на ръце и право към банята. Оставих я във ваната.
-Мамка му, какъв е този студ.-изпсува тя
-Стой под душа и мълчи.-казах аз
-Кой си ти, че да ми заповядваш?-каза тя
-Твоето гадже.-казах аз
-Ууу, не си лош, ама пак няма да те слушам.-каза тя
-Ох, голям инат си...-казах аз
-Еми, не си си хванал правилната мацка, красавецо.-каза тя
-Еми късмет, какво да се прави.-казах аз
Тъкмо казах това и тя ме дръпна към себе и паднах отгоре й във водата. Фък, бахти студената вода.
-Ах, ти...-казах аз
Засмя се ехидно и ме целуна. Добре, това вече ми харесва.
-Ако стоя още тук, ще замръзна, така че къш.-каза тя и ме бутна настрани
Стана и се отправи навън, а останах да кисна. Я да ставам, че най-вероятно ще настина. Спрях водата и я оставих да се оттече. Дано това поне малко я върна на Земята. Съблакох ризата и дънките ми и останах по боксерки. Влязох в стаята и Рей лежи като умряла. И това не помогна, да му се невиди. Обърнах я към мен.
-Хайде, преоблечи се.-казах аз
-Не, остави ме да спя.-измрънка тя
-Или само ще се преоблечеш или аз ще го направя.-казах аз
Но изобщо не ме отрази. Отворих гардероба, за да си взема дрехи.
-Защо се разхождаш така...-каза тя
-Защото го мога, скъпа...-казах аз, за да я накарам да се преоблече
И метода ми проработи.
-Еми и аз го мога.-каза тя и стана, едвам и си махна тениската
-Супер, сега се преоблечи.-казах аз като се изнизах с дрехите ми
Защото ще ме обвини, че нарочно я зяпам. Както и да е. Да се надяваме, кафето да помогне, защото след час трябва да отидем на летището.
Гл.т.Рей
От сутринта съм някакъв. Ама не мога да си спомня кой е изобщо. Така и не разбрах името ми. Занесе ме на ръце у тях, което леко ме притеснява и на всичкото отгоре ме остави във студената вана. Това назидание ли беше или какво? Ама не е лош тъпак, поне не стоя в стаята докато се преобличах, че тогава щях да го набия... Оправих се и излязох от стаята, представа си нямам къде изчезна той.
-Накъде така?-попита той зад мен
-Къде изчезна?-попитах го аз
-Направих ти кафе.-каза той
Кафеееее.
Гл.т. Куки
Взе чашата и започна да пие. Поне не се инати тук. Поне обича кафе. Изпи си го, но май не виждам резултат, а трябва да тръгваме. Вече не знам, какво може да и помогне.
-Ще дойдеш ли с мен до летището?-попитах аз
-Защо, ще заминаваш ли за някъде?-попита тя
-Не, ще изпратим някого, хайде.-казах аз
-Добре тогава.-каза тя
Съгласи се. Браво, ама се заваля, което отново не ми харесва. С големият страф, че ще се уцие жестоко, стигнахме до колата и към летището. Как ли ще реагира Дани? Тя сигурно и него не помни...
*skip time*
Вече бяхме в летището. Оглеждах се за Али или съпруга й, не му запомних името. Видях ги и се насочих натам. Хубаво че държах Рей, за ръката, че щях да я изгубял. Ако се качи в самолет в такова състояние, не ми се мисли къде ще пристигне. Както и да е, тук до мен е.
-Чичо Куки...-каза Дани и се затича към мен
Наведох се и го гушнах.
-Здравей, Дани.-казах аз
-Лельо...-каза той и ме пусна и отиде при Рей, която ни гледаше въпросително
Тя не реагира по някакъв начин, освен че се наведе, като видя че Дани иска да я гушне. Не си го спомня.
Към нас дойде съпруга й.
-Здравей!-каза той и ми подаде ръка да се ръкостискаме
-Здравей, аз съм Джънгкук.-казах аз
-Аз съм Кристън.-каза той
Взех Дани и хванах за ръката Рей и тръгнахме след Кристън.
-Радвам се, че дойде, Дани не спря да мрънка.-каза Али
-Нямаше да оставя да се сбогуваме без да се видим, а и ако не можех, леля щеше да дойде.-казах аз и поглеждам към Рей
А тя гледаше към прозореца и се радваше на излиташ самолет. Боже мои...
-На леля какво й има?-попита Дани
Въпросът от който най-много се страхувах.
-Не съм ли ти казвала нещо.-каза Али
-Да...-каза той тъжно
-Леля е малко въодушевена.-казах аз
Колко грешно звучи само.
-Ще можеш ли да ме пуснеш вече.-каза Дани
-Разбира се.-казах аз и го оставих
Отиде при Рей, а аз се приближих към Али.
-Какво сте пили снощи, не може да изтрезне още.-казах аз
-Както ти казах сутринта вино, нищо друго. Не ми струва, че е пиана, ами да не би да е влияние от лекарствата.-каза тя
И тогава се сетих, че тя пиеше лекарства, заради гласът си и може би не е трябвало да пие алкохол.
-И какво да правя сега.-казах аз
-Можеш да звънеш на Бри, хем ще й върнеш ключа и да я питаш, тя може и да знае.-каза Крис
-Имаш ли и номера, че ако й искам телефона, ще почне да вика, че съм *кхъм*.-покашлях се нарочно накрая
<<диктува номера на Бри>>
-Мерси много.-казах аз
-Пиши ми когато е на себе си да я базъкам.-каза тя
-Не така.-каза Крис
-Щом не те помни, това е само началото на нейното бунтарство, така че ти предлагам да се заключиш в някоя стая, за да не се събудиш и я видиш с нож над главата ти.-каза Али
От това изтръпнах.
-Не я слушай, преувеличава, просто ще оцелееш.-каза Крис
-Да се надяваме.-казах аз
-Моля пътниците за полета Сеул-Севиля да си насочат към депорт 3.
-Нашият полет.-каза Крис
Обърнах се към Дани и Рей. Дани говореше, а Рей се усмихваше глупаво.
-Дани време е да тръгваме.-каза Али
-Чао, лельо.-каза той и я гушна отново
-Чао, чичо.-каза той и ме гушна
-Ще се видим скоро сладур.-казах аз и го погалих
-Надявам се да се видим скоро.-казах аз
-Ами засега нямам срещи, но за почивка определено ще дойдем.-каза Крис
-И ние ви очакваме на гости, има какво да покажем от Испания.-каза Али
-Нека да се оправи, тогава ще мислим.-казах аз като придърпах Рей към себе си
-Чао засега.-каза Крис и тръгнаха към депорта
-Хайде обратно към вкъщи, пати.-казах аз
-Не ми казвай така.-каза тя
-Добре, само спокойно.-казах аз
Качихме се в колата и докато търсех ключовете на колата, извадих тези на Бри. Трябва да й звънна, за да и ги дам и да я питам какво се случва със сестра й. Не беше в настроение. Май Али и Крис ще се окажат прави. Звъннах на Бри и я включих на високоговорител.
-Ало.-каза тя
-Здравей, Бри, аз съм Джънгкук.-казах аз
-А, здравей, трябва да си запиша номера ти.-каза тя
-Къде да се срещнем, за да ти дам ключовете за апартамента ти и да те питам за Рей.-казах аз
-Какво и има?-попита ме тя
-Ами като пияна е, а всъщност нищо не помогна да изтрезнее, ако имаш предложения как да я съвзема съм навит.-казах аз
-Само секунда.-каза тя
-Ийон, харчетата, които изписа на сестра ми, могат ли да се употребяват с алкохол?-попита тя
Явно не се беше заглушила, както си мислеше че е.
-В никакъв случай.-каза мъжки глас
Е не, честно ли?
-Фък...-каза Бри
-Да не е пила лекарствата и да ги е смесила с алкохола?-каза мъжкият глас
-Това все пак е сестра ми.-каза тя
-Не казах, защото си мислех, че ще прочете упътването.-каза той
-Ах това магаре и какво да правим сега?-попита тя
-Ами нищо не може да се направи, действието им ще мине скоро.-каза той
Това изобщо не ме устройва като отговор.
-Шит...-чу се по тихо, явно видя че не се беше заглушила
-Чух всичко, благодаря все пак.-казах аз
-Ела до болницата, аз съм навън с колеги и пушим, ще те изчакам.-каза тя
-Добре, до десет минути съм при теб.-казах аз
Обърнах поглед към Рей, която беше заспала. Как можа да си го причиниш бе, пате? По точно, как можа да ми го причиниш? Жал ми е да те гледам в това състояние...
След десет минути. Слязох и се огледах Видях Бри да ми маха отдалеч. И двамата тръгнахме един срещу друг.
-Заповядай.-казах аз и подадох ключа
-Не се тревожи за сестра ми, ще се оправи утре пак ще е старият досаден бръмбър.-каза тя
-Разбрах да не те заадържам, до скоро.-казах аз и се качих в колата,а Бри се изгуби някъде
-Мммм, защо още пътуваме?-попита Рей, която се събуди
-Имах една бърза среща, прибираме се.-казах аз
-Добре...-каза тя и май отново заспа
Замислих се, за мвого странни неща, до това ако един ден забравя за Рей, как бих могъл да живея. Макар че и преди да я срещнах бях жив, но я осмисли живота ми. Замислих се, че и лекарствата са много опасни и могат да доведат до Рейчъл, която е някъде в собствените си фантазии.
Също това се сетих, за това кога ще може да отидем някъде извън Сеул за една качествена почивка. От толкова много мисли се чудя как не ни ботулясах някъде. Хубаво че знам пътя до вкъщи на изуст иначе като за капак на петъка щяха да обявят по новините за катастпофирала двойка. След половин час разсъждения и дълъг монолог със себе си, пристигнахме пред входа. Тъй като още спеше, я взех на ръце. Качихме се на асансьора до 10-я етаж и вече вкъщи. Оставих я в спалнята, аз се върнах да заключа и да се събуя и махна якето. Беше 15:30. Едно никакво следобедно. Като я гледам как си спинка  ще се изкуша и аз да си легна, макар че много не ми се спи, но да й правя компания. Въпреки, че риска да ме удари е висок, тъй като съм "непознатото" й гадже.
Ще го преживея. Легнах до нея и я прегърнах.
Гл.т.Рей
Това дете защо ми вика лельо? Не съм толкова възрастна. На 25 съм и се чувствам в разгара на силите си. То ми говореше нещо, а аз гледах към самолетите, което излитаха. Не знам защо ме оставиха с него, но реших да го питам за името на "гаджето" ми. Защо ли се съмнявам, този да ме е отвлякъл? Кой би ме харесал?
-Как се казва, онзи там.-казах аз и посочих към красавеца
-Как ни зваеш името на тате?-попита то
-Мъжът с гръб към нас.-казах аз
-Чичо Куки  лельо има ли ти нещо?-попита ме то
Не съм ти леля. Това дете ме ядоса. Куки? От къде дойде пък това? Как се казва този да ми невиди?
Дете отиде при баща му, предпологам, а после красавеца каза че се прибираме. Аз се унесох в сладка дрямка. Когато се събудих, бях в неговата стая. А него го няма? Къде остана, трябва да разбера името му поне. Станах от леглото и отворих вратата. Светеше откъм кухнята, така че предполагам, че е там. Влязох вътре и се оказах права. Беше с гръб и не ме видя. На масата беше оставена една чаша с вино. Как можеи да пренебрегнеш това съкровище. Взех чашата и отпих. Една, две, три... глътки и изпих цялата чаша.
-Какво правиш?-попита той и взе вече празната чаша от ръцете ми
-Те сериозно ли изпи виното?-попита ме той
-Да, проблем?-попитах аз
Гл.т.Куки
Ох, само това ми липсваше.
-Като малко дете си, оставиш го за секунда и е направило беля.-казах аз
-Все едно чух Хейзъл, твърде сте банални, нищо лошо не направих, а и да пиеш вино е нещо страхотно.-каза тя
Да особено когато си така. Чакай секунда, тя Хейзъл ли каза? Това не ми говори нахубаво. Но ако поне ще става нещо да не си го спомням и аз.
-Ще ти дам чаша и на теб и ги напълни, докато донеса нещата.-казах аз
По добре и двамата да не помним за този ден. Не че беше лош, просто не е същото с тази Рей. Обичам да ме бъзика с черен хумор и да ми се сърди за всичко, но да ми прощава като и се усмихна.
Дадох и чаша и се обърнах, за да извадя сандвичите от тостера, с надеждата, че няма да потроши нищо. Извадих ги в две чинии и ги поставих на масата. Всичко беше точно. Ох, успокойх се.
-Наздраве!-каза тя като седнах срещу нея
-Наздраве!-казах аз и ударихме леко чашите си и отпихме
-Та, как ти е името, цял ден съм с теб, а дори не го знам...-каза тя
-Джънгкук, но ви викаш Куки обичайно.-казах аз
-Аааа, ето защо онова детенце ти викаше чичо Куки, не знаех че имаш племенник.-каза тя
Ти имаш, ама нека да не се обяснявам напразно.
-Да, голямо е сладурче.-казах аз
Просто да замажа положението.
-Мхм, всички малки деца са сладки като памук.-каза тя
-Напълно си права.-казах аз
-А ти знаеи ли моето име изобщо, нали твърдиш че сме били гаджета.-каза тя
-Разбира се, Рейчъл, много рядко позволяваш на някой да ти вика Рей и то той трябва да ти е близък, също така аз ти викам пате или флифи, когато твърдиш че ми тежии, когато те оставям да спинкаш върху мен.-казах аз
-Това беше твърде многа инфо.-каза тя
-Е искаше да ти докажа и аз го направих.-казах аз
-Не възприемам толкова много думи на веднъж, бавно загрявам.-каза тя и се засмя
-Не е вярно.-казах аз
-Би трябвало да си свикнал със глупостта ми.-каза тя
-Ти винаги ме изненадваш.-казах аз
Изчерви се леко. Ууу, патиии.
-Добре тогава за моята непредстазуема личност.-каза и си подаде чашата
-Наздраве!-казах аз и отново ги ударихме леко
*skip time*
Общо взето настъпи една тишина. И двамата се гледахме и пихме от чашите си. От погледа й мога да разбера, че ме разучава. Май съм й направил впечатление, въпреки че проспа половината ден.
Гл.т.Рей
След като изядохме сандвичите не си казахме нищо повече. Гледах го. Симпатичен красавец. Не мисля, че бих хванала златната кокошка, но този си го бива наистина. Първото нещо, което ми се заби беше ръцете му. На дясната  ръка видях няколко татуса. Това сигурно го е боляло, особенно на кокалчетата. Също така виждах вени. Ох, вени... Личеше си че тренира, при положение че една се е натикал в блуза с дълги ръкави и при всяко едно движение може да се скъса. Не, че не искам да видя, ама... Имаше хубави очи. Голями, черни очи. Излъчваха нещо, което аз попринцип не бях виждала в никой друг. Една топлина и доброта. Има сладка усмивка и странен смях, като мен. Красив е.
-Какво се замисли?-попита ме той и ме изкара от транса ми
-Ъм, да, не какво.-казах аз
Само се засмя.
-Какво попита?-казах аз
-Май ти се харесах, а?-попита той
-Гледах през теб.-казах аз
Няма да си призная. Но ще се опитам да го накарам той да си признае или да го обвиня за нещо. Все пак съм Козирог.
-Аха и сякаш ти повярвах.-каза той
-Като искаш.-казах аз и изпих последната глътка вино останала на дъното на чашата и я оставих на масата
Стана и взе чиниите и се насочи към мивката. Зае се да ги мие. Вдигна си ръкавите и не очаквах, че нагоре по ръката му ще има още татуси. Фъкккк... Запях ръката все едно виждам шоколадово мляко. Много ми харесаха, аз също искам татус, но ме е шубе. Тъкмо се навия и се сетя че ще ме боли, отново се отказвам. Но ако някой ми каже, че не мога да имам татус, напук бих го направила.
-Добре де, признай си, че дори в това състояние ме харесваш.-каза той като се обърна внезапно
Аз се стреснах, ама не си признах.
-Може би ти си този, който ме харесва, за да доведеш в апартамента си.-казах аз
-Аз ще призная, но ти инат?-каза той
-Аз те слушам.-казах аз
Гл.т.Куки
Мразя като се инатииии... Гледаме и разсъждава, по очите й го чета. Ама не иска да си признае. Добре, тогава.
-И аз мога да се инатя, лека нощ.-казах аз и  минах покрай нея
-Тъпак...-каза тя
-Моля?-обърнах се аз
-Тъпак.-каза тя и се усмихна
Охо, така ли ще играем?
-Не чух, ще повториш ли?-казах аз и се приближих към нея
-Тъпак, тъпак, тъпак. Не знам дали си глух или...-щеше да каже може би че го правя нарочно, но аз я целунах
-Я пак...-казах аз нарочно след като се отделихме от целувката
Не каза нищо, просто тъй като бях приклекнал пред нея, тя уви ръце около врата ми, аз се изправих и ми беше от ясно по ясно накъде отива всичко. Не че не го искам, ама в това състояние. Е, случват се "грешки"...
Сори за грешките😅