Гл.т. Рей
-Как беше снощи?-ми прошепна един глас в ухото ми
Не му обърнах внимание. А и какво да е ставало освен че пихме с Бри и Али. Нищо интересно от това да ме питат какво са правили снощи.
-Глупачето ми то, ти още си седиш на четвъртък вечерта?-каза гласът
-Добре, какво искаш от мен?-попитах аз и отворих очи, изнервена от това че ми прекъсват съня
-Просто ми е любопитно, отдавна не съм ти идвала на гости.-каза Хейзъл пред мен
-Аз никога нямам нищо против да те виждам, не се тревожа за моето не толкова добро психическо здраве.-казах аз
-Много ми липсваш...-измрънка тя
-Имаше просто решение, да не беше си го причинявала.-казах аз след което осъзнах, че беше малко грубичко, но ми е свикнала
-Така нямаше да мога виждам напред в бъдещето.-каза тя
-Еми радвам се за теб.-казах аз и си размърдах, защото отново исках да спя
-Виждам че ме игнорираш, така че по-добре да си тръгна.-каза тя и май наистина си тръгна
Колкото и да си загварям очите, не мога да заспя. Ах, Хейзъл, ако можех щях да те ударя, поне да си го върна. Не мога да заспя. Обърнах се на една страна и чак сега осъзнавам, че не съм в Бри и че спя до Куки. Кво, я пак?
Ококорих се и се опитвах да асимилирам всичко, защото не мога да обработя толкова много инфо.
-Добро утро, патенце.-каза той като си отвори очичките и ме целуна
-Добро да е.-казах аз леко замислено
Ама аз нищо не помня от снощи, защо Куки ме е прибрал. Какво съм правила аз снощи изобщо?
-Мисля че вече си Рей, която обичкам нали.-каза той
Как така Рей, която обичка?
-Какво става по дяволите?-попитах аз страшно объркана
-Помниш ли ме?-попита той като рязко си промени муцунката
-Да, Куки, но защо съм тук?-попитах аз
Гл.т.Куки
Ох, като ми каза така се успокойх, ама сега не си спомня нищо от вчера. Има да й разказвам...
-Вместо да мълчиш може да кажеш нещо.-каза тя и погледна под завивката и се ококори още повече
-Ах ти гадино мръстна, говори какво съм правила аз снощи...-каза тя и се сгуши още повече под завивката
Аз започнах да се смея,а ме гледаше на кръв.
-Дълго е за обяснение, нека направя кафе, за да се успокойш.-казах аз
-Не, не, не, стой тук, никъде няма да ходиш, докато не разкажеш всичко.-каза тя и ме дръпна за ръката и ме държеше, за да не се измъкна
-Кратката или дългата версия?-попитах аз нарочно
-Ще те сритам, както си и "облечен" повече ще те заболи.-каза тя
Окей, добре, добре.
Започнах с това че не сме петък сутринта,а събота сутринта и че беше под влиянието на лекарства цял един ден. Разказах й всичко.
-От всичко, което чух имам два въпроса.-каза тя
-Слушам.-казах аз
-Казала ли съм на Дани, нещо от сорта че не съм му леля и...-щеше да каже вторият си въпрос
-Не, просто зяпаше през прозореца и се радваше на излиташ самолет-казах аз
-Аха и друго, как се стигна до тук?-попита тя и погледна към завивките
-Ами, накрая реших че и аз трябва да ти бъда съпричастен и да си пийна качествено и с теб си поделихме бутилката с вино.-казах аз
-Аха ясно, добре, вече започнах да разбирам опасенията на Хана.-каза тя
-Като те прибрах от онази дискотека не изглеждаше много разтревожена.-казах аз
-Постоянно мрънка, а и тя е свикнала да ни прибира.-каза тя и се усмихна
-Сега мога ли да отида да направя кафе, може и да ти се упресни всичко.-казах аз
-Тъпак.-каза тя и хвърли възглавницата по мен
-Няма да ти направя кафе за това.-казах аз като затворих вратата
Гл.т.Рей
-Много ми е притрябвало.-казах
Всъщност имах нужда от кафе, за да изчистя вътрешният ми срам. Нямам представа какво е станало вчера. Аз съм си виновна, трябваше да прочета рецептата, а и след като ги взех ми се привиждаше Хейзъл. Това е недобър признак.
-Идваш ли?-попита гадината
А аз още се излежавах въпреки че вече не беше толкова топличко и студа правеше спокойното ми мързелуване още по-гадно.
Нищо не казах. Измъкнах се от леглото, намерих една широка тениска и я облякох колкото да се домъкна до банята, за да си взема душ.
Дори водата не можа да измие мътните спомени. Това е истинското да помниш какво си правил снощи. Ще се изям от любопитство. Яко е да се видиш отстрани, нали? Ама може би няма да харесам. Абе не знам...
Излязох от банята и се насочих към кухнята.
-Като имах предвид идваш ли, питах дали ще дойдеш скоро, а не след половин час.-каза той
-Трябваше да си взема душ, а и не съм уточнявала кога ще дойда.-казах аз и взех чашата от плота
-Ще може ли да се оправиш набързо?-попита ме той
-Къде ще ходим?-попитах аз
-За багажа, за разлика от теб, това не го забравих.-каза той
-Лази ми по нервите още и ще си тръгна още сега.-казах аз
-Аз няма да те пусна.-каза той
-Боже, теб ли ще питам, знаеш че не слушам никого.-казах аз
-Инат.-каза той
-Любимият ти инат.-казах аз и го целунах
Хихих, знам и аз как размекна.
Гл.т.Куки
И тя се изхитри да му се невиди.
-Та, какво реши?-попитах аз
-До 5 минути.-каза тя
-Много ли са нещата?-попитах аз
-Не, засега са два кашона и куфар, но ще погледна и за друго.-каза тя
-Значи може да отидем с моята кола.-казах аз
-Мхм.-каза тя и отиде към спалнята
Доизпих си кафето и тя беше готова.
*skip time*
Вече бяхме в апартамента й. Влязох първи и тъй като знам къде се намираше стаята й се насочих къл нея, защото предположих, че си е оправила дрехите. Отворих вратата и не погледнах, че пред мен има два кашона. Спънах се и паднах. Рей явно чу че се случи нещо и дойде бързо. Засмя се.
-Вместо да се смееш, любов да ме беше предупредила, че мога да се убия.-казах като се изправих
-Кристън ги е преместил, бяха прибрани до леглото.-каза тя заливайки се от смях
-Много смешна, сякаш не ти се е случвало и на теб.-казах аз
-Аз и на себе си се смея така.-каза тя
-Добре, това е много нормално.-казах аз и взех кашона, ко,то беше най-отгоре
-Аз ще занеса нещата долу, а ти прибери това, което мислиш, че ще ти бъде необходимо вкъщи.-казах аз
-Колко каза "вкъщи".-каза тя
-Аз ти казах, че аз ще спечеля. Не може да си инат при мен.-казах аз и излязох
Гл.т.Рей
Хем ме ядосва, хем събужда непознати чувства в мен. Чувствам се като хлапачка. Нека се стегнем, Рейчъл, че после имаш да редактираш презентация. Вързах си косата на кок и отидох в кухнята. Моято любимо място. Ще взема кашона със сладките. Радвам се, че Али и Кристън не го откреха, че щеше да има бой. Като ги споменах, нека им звънна.
-Алоу.-казах аз
-Как си, бе, Рей?-попита Али
-Еми по-добре след като съм пропуснала цял един ден.-казах аз
-Аха, значи ти е казал, а аз мислех да те бъзикам.-каза тя
-Много мила братовчедка си.-казах аз
-Знам и аз те обичам, крокозъбелче.-каза тя с тънко гласче
-Какво си правите?-попитах аз
-Еми спяхме, ама нищо.-каза тя
-Забравих, че има часова разлика.-казах аз малко неловко
-Типично е за теб.-каза тя и се засмя
-Ще ви оставя, много поздрави на Крис и нагушкай Дани, горкото дете сигурно си е помислило, че съм откачила.-казах аз
-Всъщност попита, защо си го питала толкова много пъти за имито на Джънгкук. Мога да го цитирам: Кой е този красавец?-каза Али
Аз изобщо забравих, че с Куки си събирам нещата и съм на високоговорител и той идва.
-Кой е този красавец, а?-попита той
Погледнах го, после телефона и го взех.
-Хайде ще се чуем по-късно, чао.-казах аз
-Май те хван...-затворих бързо
-Да не те хвана срам?-попита той и се засмя
-Не, просто беше твърде личен разговор, за да подслушваш.-казах аз само, за да се измъкна от отговора на въпроса
-Аха, добре, смъкнах кашоните, ще смъкна и куфара и идвам да ти преча.-каза той
Оставих кашона на масата и реших да огледам за нещо друго. Нямам нужда от чаши, чинии, така че се пренасям в всекидневната, където ме очакват много спомени. Тук отново ще има поне един кашон. Отворих първият рафт, мои грамоти и награди, боже като се замисля, в колко състезания и конкурси участвах.
-Уха, много награди.-каза Куки
-Мхм.-казах аз и ги избутах на една страна, за да видя за нещо друго, но нямаше.
Отворих второто, дранкулки от почивки. Най-хубавите ще си ги взема. Тази черта съм я взела от мама и тя обича такива неща, затова ги събираме и забравяме за тях в някой затънтен шкаф. Взех някой който ме носят усмивка, както Куки, момичетата и мама. Как съм се затворила в един четириъгълник. Аз забравих за сестра ми, въпреки, че ме изнервя до краен предел като този заек зад мен, но да, става един петоъгълник. Беше време за третият рафт, подаръци от момичетата. Майко, колко много спомени... Рожденни дни, партита, това ме удари в носталгия. Имаше няколко пана със наши снимки, дрехи, който са ми подарявали, но са ми малки и някакви капачки от сокове и самърсби.
-Хана е нямала бретон?-попита Куки като държеше едно от паната, което бях оставих на масата
-Да, тя си го направи като се върнах от почивка година след като завършихме.-казах аз
-Приличала й и така.-каза той
-Мхм, но тя се хареса такава и ако трябва да съм честна и с бретон и без е същата Хана.-казах аз
-Не знам, малко по-освободена ми се струва напоследък, не в лошият смисъл, разбира се.-каза той
-Да, има си гадже, поне на него да се оплаква.-казах аз
-Найс.-каза той и се засмя
Взех някои неща, най-новото пано беше първото. Там сме топ. Кога не сме били, но това беше първият рожден ден, в който се бяхме напили и трите. Голям смях падна после. Имам какво да разказвам на децата си да не забравим и за трите тома на Рейчъл как се е пребивала и наранявала.
-Аз съм готова тук.-казах аз
-Ще го занеса долу.-каза той
-Чакай, ще взема нещата ми от банята и ще слезем заедно долу.-казах аз
-Добре.-каза той и се излегна отново на дивана
Смело към банята. Там не мислих особенно, защото всичките ми пренадлежности ми трябват. Грабнах ги на един път и ги оставих в кашона.
-Много бързо.-каза той
-Да не съм кифла, няма какво да избирам толкова.-казах аз и взех кашона
-Не съм казала, че си кифла, просто не очаквах толкова бързо да свършим.-каза той
-Еми, свиквай.-казах аз като се обувах
Изчаках го да излезе и той взе кашона и тръгна надолу, а аз заключих.
*skip time*
Преди да се приберем в официалното "вкъщи", минахме през супермаркет.
-Този път ти си наред да готви.-каза той
-Добре, ще направим график.-казах аз
-Искаш ли да дойда с теб?-попита той
-Неп, чакай тук.-казах аз и излязох от колата
Тъкмо влязох и Хана ми звънна.
-Хелоу.-казах аз
-А,добре можеш да говориш.-каза тя
-Ами да.-казах аз с ирония
-Заета ли си?-попита тя
-Пазарувам, но знаеш, че не ми е проблем.-казах аз
-Оу, а утре?-попита тя
-Еми не знам, за сега нямам планове.-казах аз
-Добре, ако може утре да се срещнем имам да ти казвам нещо.-каза тя
-Трябва да е твърде важно, за да не е за по телефона.-казах аз
-Може да се каже.-каза тя
-Добре, тогава ще ти звънна ако има промени.-казах аз
-Чао, до утре.-каза тя
Какво ли иска да ми каже това говедо? Бързо забравих за разговора ни и накупих каквото ни трябваше.
*skip time*
Гл.т.Куки
Прибрахме се. Качих нещата й догоре, а тя се захвана да прави обяда. Остана последният кашон с нещата от хола и банята. Качих се в асансьора и в последният момент дойде и Ив.
-Здравей!-казах аз
-А, Куки, не можах да те видя зад кашона.-каза тя
-Какво носиш?-попита тя
-Нещата на Рей.-казах аз
-Оу, значи наистина ще живее тук...-каза тя
-Да, трудно я убедих.-казах аз
-Аха, някой път трябва да пием кафе, имаш да ми разказваш и за вчера.-каза тя
-Когато си свободна.-казах аз
Не бих разказвал това, защото това ще си остане нашият "забавен" момент.
Асансьора отвори вратите си.
-Добре, ще се видим скоро. Много поздрави на Рейчъл.-каза тя
-Ще й предам.-казах аз
Абе ще си помисля, че ако пак заревнува, нищо чудно да си събере отново нещата и да се изнесе отново.
Гл.т.Рей
Това пилешко с зеленчуци изглежда превъзходно. Нямам търпение да стане по бързичко, че искам и да си редактирам презентацията за понеделник. Дано я направя като хората...
Оставих го още малко на котлона и отидох да викна Куки за обяд.
Отидох до спалнята и се беше излегнал сладко на леглото.
-Ооо да не се умори?-попитах аз
-Неп, просто си лежа.-каза той
-Хайде идвай за обяд.-казах аз
-Идвам.-каза той
Върнах се в кухнята и сипах в чиниите и ни налях кола.
-Утре мисля да се срещна с Хана, имала да ми казва нещо важно.-казах аз
-Оу, мислех да прекараме заедно един нормален ден.-каза той
-Ще видим колко ще ме домързи.-казах аз и се засмях
-Можете и през седмицата да се видите, а аз имам участия другата седмица и да...-каза той
-Дборе, ще измисля нещо.-казах аз
Хапнахме си, мисля че му хареса щом си изяде всичко. Моето малко прасенце. Измих чиниите и се насочих лениво към спалнята. Куки лежеше там и явно ме чакаше. Да, ама аз имам работа. Взех си лаптопа и се тръшнах на леглото.
*след 2 часа*
Започна да се свечерява. Екрана на лаптопа светеш в очилата ми, а аз довършвах последните слайдове. Куки най-спокойно си спеше. Ох, вече ме заболяха очите да се кюрюкам в екрана. Омръзна ми. Затворих лаптопа и го оставих на една страна и се излегнах.
-Беше крайно време.-каза той сънено
-Омръзна ми, утре ще го прегледам и това, каквото било, било...-казах аз
-Какво ще правим вечерта?-попита той
-Еми като цяло нищо да гледаме филм?-попитах аз
-Страхотно.-каза той
Сгуших се в него и си пуснахме филм.

Неделя
Цял ден се излежавахме и гледахме филми. Редувахме се кой да стане, за да вземе нещо за хапване.
-Този път си ти.-казах аз
-Аха, за трети път ме пращаш, ти си наред.-каза той
-Айде де.-измрънках аз
-Неп.-каза той
-Гадина такава.-казах аз и станах от леглото
-Ще ми донесеш ли чая от хладилника.-кази той и си усмихна мазно
Ще го взема и ще го замеря с него. Дано да го уцеля поне. Взех сладко от кашона. Да, още не съм си оправила нещата, но утре или поне до края на седмицата, ще ги оправя. Дойдох и го замерих от вратата. Хвана го във въздуха. Дявол да го вземе...
-Мерси!-каза той и си отпи
-Няма защо...-казах аз и легнах отново, но малко по-настрани
Дръпна ме към себе си. Сърцето ми пак тупка страхотно. Той верно събужда мързеливото ми сърце...

Понеделник
Бях будна преди 6 и си преглеждах презентацията. Бях легнала по корем и светлината на екрана се отразяваше в очилата ми. Буквите са колкото главата ми. Мале.доста кьорава съм.
Докато си чета най-спокойно от тетрадката и гледам презентацията усещам топла ръка на от кръста ми и спира на задника ми.
-Ъм, ръцете долу.-казах аз и го погледнах
-Не мога по-надолу.-каза той сънено
-Нямаш това предвид.-казах аз
-Аз също.-каза той и се усмихна
Дразни ме от три дена. Ако го сритам, лошо гадже ли съм?
-Аз отивам да се оправям.-казах аз и му махнах ръката станах и се насочих към банята
Ох, като си помисля че след по-малко от два часа ще представям презентация ми призлява.
Влязох в спалнята, а господин лазя ти по нервите, защото те обичам още си лежеше.
-Хайде ставай, вече е понеделник.-казах аз
-Ммммм.-измрънка той и се зави през глава
Аз хубаво се насочих аз към гардероба, но аз не си оправих дрехите. Много се разсеях. Отидох до хола, за да си извадя дрехи. Реших да пробвам дрехите, които бяха забутани в дъното на гардероба. И изляза това като продукт.

/без ботушите/
Е не е лошо, изобщо дори. Сложих си обеци и беше време да оправя косата. Еми ще я пусна, пък каквато е. Веднъж може би няма да се появя като чудовището от Нил на работа.
-Как е името ти, красавице?-попита Куки като се беше облегнал на касата на вратата
Засмях се, защото това съм толкова оз, когато забравям имената на хората.
-Рейчъл, приятно ми е.-казах аз
-Ако ме беше питала и тогава, щях да ти кажа, нямаше нужда да питаш Дани.-каза той
-Еми, бях срамежлива.-казах аз
Не че помня де, ама да предположим.
-Обличай се и да тръгваме.-казах аз
-Както наредите...-каза той и мина покрай мен
Аз отидох да си доизпия кафето. Докато си разглеждам инстаграм получих съобщение от сестра ми.
Бръмбър😘:Как си?
"Еми добре, вече съм Рей, която много обичаш😊"
Бръмбър😘: Да, много те обичам😒
"Твърде си черногледа, оцелях както виждаш"
Бръмбър😘:Не съм те видяла още, за да преценя
"На 25 съм, мога да преценя дали съм добре"
Бръмбър😘:Казва го 25 годишната, която пие лекарства без да чете предприсание
"Мрън, мрън, мрън..."
Бръмбър😘:Понякога си страшно безотговорна...
"Еми какво да се прави, ако правех всичко по план, нямаше да разбера за хилядите неща, които ми се случиха, така че."
Бръмбър😘:Вляза пациент, ще ти звънна по късно...
"Бб"
-Готов ли си?-провикнах се аз и изпих последната глътка от чашата ми
-Хайде.-каза той като дори се беше обул
*skip time*
Пристигнахме в паркинга на компанията. Качихме се в асансьора и се разделихме.
-Успех.-казах аз
-И на теб, пате.-каза той целуна ме по челото и тръгна към залата
А аз към моя кабинет. Остава по мялко от половин час. Защо се притеснявам толкова? Не ми е първата презентация. Всъщност е първата тук. Охххх...
Отключих кабинета и видях че има друго бюро до моето. Какво става тук? Влязох и си оставих раницата. Извадих си тетрадката където пиша всичко като планове и флашката с презентацията. Преглеждах документите и разписанието на момичетата от четвъртък и петък и видях, че някой друг се е подписвал вместо мен. Женски подпис. Явно са ми намерили временен заместник.
-Рей...-каза Хана като отвори вратата и ме прегърна
-Оха, май съм липсвала, а?-попитах аз
-Имам да ти разказвам много.-каза тя със сериозен тон
Не ми харесва това. Отново се отвори вратата и беше директора.
-Здравей, Рей!-каза той
-Здравейте!-казах аз
-Звучиш чудесно, идваш ли за срещата.-каза той
-Идвам до 5 минути.-казах аз
-Ще ми разкажеш следобед всичко, ще отидем на кафе, ако искаш.-казах аз и си взех нещата
Тя не успя да каже нещо просто поклати глава в одобрение.
-Ще се видим след 2 часа поне.-казах аз
Излязох от кабинета ми и се насомих към стаята за представяне. Стомахът ми се вси на топка когато видях всички тези хора. Хайде, Рей ти можеш... Вдишай, издишай...
-Ще започваме, Рей?-попита директора
-Да, ако всички са тук.-казах аз и ги преброих
13 човека и едно място беше свободно. Може би, някой отсъства.
-Има един закъсняващ, но нека започнем.-каза директора
-Добре, ъм, здравейте, аз съм Рейчъл Даун, мениджър на женската група Four lights. За първи път ще представя презентация тук в HYBE и да. Нека започна с това...-започнах с презентацията ми след краткото ми представяне
*след час*
-Това е от мен, ако имате някакви въпроси, моля заповядайте!-казах аз
Те просто ми ръкопляскаха.
Краката ми се покосиха от притеснение и от дългото стоене прева и гърлото ми пресъхна от говорене. Седнах си на мястото и взех бутилката вода пред мен и отпих.
-Благодарим ти, Рей, чудесна презентация.-каза директора
Аз си забравих граматиката и се усвихнах просто.
-Това беше срещата ни, благодаря че отделихте от времето си.-каза той и хората се разотидоха и аз след тях
Ох, мина. Всичко мина... Отидох първо в кабинета ми, за да си оставя нещата и ще отида при момичетата.
Първото което видях и беше различно от сутринта беше лилиума по средата на бюрото ми. Кой ли може да е? *реторичен въпрос*
Под него имаше бележка, по почека го познах. Мистър Заек.
"Усетих, че беше доста притеснена днес сутринта, затова реших че това може да ти оправи настроението.
П.с.Когато отивах да го оставя, минах покрай залата и те чух, залепих се на вратата и те послушах. Справи се страхотно.
Обичкам те♡"
Ои, разтапя ми сърцето. Взех бележката и я прибрах в раницата ми. Сложих лилиума в една ваза и реших да видя момичетата. Тъкмо хващам дръжката на вратата и телефона ми извибрира.
Хана🌸:Рей, ако си в кабинета си, моля те потърси един малък плик, спешно е.
Малък плик? Поогледах на бюрото ми оторе, погледнах в шкафчетата, на пода огледах да не и паднал. Нямаше го при мен, но може да е в другото бюро.
Отидох да заключа вратата, защото попринцип е некорекно да се бъркам в чуждите вещи, но Хана никога не би преувеличила. Поогледах на бюрото нямаше нищо като плик, останаха няколко шкафа. Под много документи видях светлолилав плик. Това трябва да е. Но дащо е скрит тук? Взех го и го прибрах в джоба си, след което прибрах всичко, както си е. Охключих и отидох в залата, където трябва да са момичетата.
-Добре се справихте за днес.-каза чужд женски глас
Отворих вратата и видях момичетата и още един непознат индивид.
-Здравейте.-казах аз като и петте се обърнаха към мен
-Рей...-казаха и четиритте и се затичафа към мен и ме прегърнаха
Последна беше Хана.
-Намери ли плика?-прошепна ми тя
-Мхм.-казах аз
-Супер си.-каза тя и се усмихна
Има нещо, което не може да ми каже сега. Нещо е станало.
-Рей, запознай се с Мади.-каза Сънми
Приближи се към мен. Много ми е позната от някъде...
-Здравей, аз съм Мадисън.-каза тя и си подаде ръцете, за да се плръкостискаме
Погледнах към ръката й. Много ми е позната
-Аз съм Рейчъл.-казах аз и се ръкостискахме, но имаше нещо което не беше окей в нея
-Знам, момичетата ми говорят много за теб.-каза тя
-Тя е най-добрият мениджър.-каза Хана като ме погледна и се усмихна
Мадисън нищо не каза. Има нещо тук...
-Като каква си назначена?-попитах аз
-Като твой заместник и асистент.-каза тя
Мой какво? Какви ги дрънка? Само да разбера кое е това момиче...
-О, добре, значи бюрото в стаята ми е твое.-казах аз
-Да, ще ни е по-лесно да имаме комуникация.-каза тя
-Да, супер е.-казах аз
-Та, до къде стигнахме, момичета?-попитах аз и се обърнах към тя
Момичетата ми обясниха, че корегират танца си и музиката. Което малко или много ме зарадва. Радвам се, че и без мен могат да се справят.
-Ще ми покажете ли какво сте измислили?-казах аз и седнах на пода
-А и, Мадисън, имам молба, ще ни донесеш ли кафета?-казах аз
По физиономията и разбрах че я жегнах, но асистента това му е горе долу работата.
-Разбира се.-каза тя с престорена усмивка
Момичетата направиха танца си, коригирахме някои неща, а онази още я няма. Много добре си върши работата...
-Еме това е за днес, прибирайте се.-казах аз
-Тъкмо щяхме на ти кажем, че трябва да тръгваме, все пак днеска е завършването на Хана.-каза Ниу и аз погледнах към Хана
-Да, тържеството е в 18.-каза тя
-Да не забравиш за поканата, Мади сигурно ти я оставила на бюрото.-каза Джей
Хана ми направи знак с очи. Май малкото пликче е поканата, а онази се опита да я скрие. Има нещо гнило в цялата ситуация.
-Да, ето я.-казах аз и я извадих от джоба ми
-Супер, ще се видим покъсно.-каза Ниу и излязоха, а Хана остана
-Какво става, Хан?-попитах аз
-Не мога да ти кажа тук, след церемонията да отидем да пием по нещо, ако не си заета.-каза тя
-Свободна съм, но ти няма ли да имаш събиране със състудентите ти?-попитах аз
-Ние отдавна поляхме завършването.-каза тя и се засмя
-Окей, хайде сега тръгвай да се приготвяш.-казах аз и се засмях
Те си тръгнаха, а аз отидох в кабинета ми. Там беше Мадисън и ровеше в шкафчетата си. Явно някой търси нещо чуждо...
-Нещо ли търсиш?-попитах аз
-Един документ.-каза тя
Седнах на мястото си и се захванах с документацията, след което ще се прибера, ще се преоблека и ще отида на тържеството.
*skip time*
На път за церемонията минах, за да й взема букет. Радвам се, много че я накарах да завърши. Явно ме бива да давам страхотни съвети. Пристигнах на мястото посочено на поканата. Имаше много хора и видях, че двора беше пълен със студенти.
Мале кога мина времето когато и аз се вълнувах така както тях. Намерих момичетата.Хана не беше в официално облекло. Имаше една риза на малки цветенца и черен панталон, а отгоре беше наметната с официалният бадж на университета й.
-Честито завършване, Хан.-казах аз и й подадох букета
-Мерсиии.-каза тя като ме прегърна
Макар че е по-малка от мен и още не се познаваме толкова добре, това момиче ми стана като приятелка. Все едно нямаме офицеално-делови връзки, а близки, доста близки връзки.
-Вашите места са на вторият ред, ще се снимаме като си взема дипломата.-каза тя и отиде към своето място
*започва церечонията, реда на Хана*
-Хана Смит; отличник на випуска.-каза говорителя
Хана отиде, за да си вземе дипломата, както и грамота за отличие и медал от университетав знак на признателност. Взе микрофона, който беше настрани.
-Днес е доста специален ден за випуска ни. Най-сетне и ние ще хвърлем тогите и ще поемем по своя път. Някой като мен тръгваха по своя път, преследвайки мечтите си. Започнах кариерата си благодарение на мотивицията, която имах от моите приятелки. Но най-вече не се отказах от университета заради моя мениджър. Благодаря Ви много, че дойдохте днес и наистина направихте деня ми незабравим. Благодаря на преподавателите ми и състудентите ми за прекрасните години заедно и за знанията, които получих. Благодаря!-каза тя и се чу силно ръкопляскане зад мен и навсякъди около мен
Бях приятно изненадана, че бях спомената в реч. Не очаквах, че това може да стопли сърцето ми както лиготиите на зайо. Просто не очаквах.
*след церемонията*
-Като кажа три, хвърляй тогата.-каза Джей
-Едно.-каза Сънми
-Две.-каза Ниу
-Три.-каза Джей и Хана хвърли тогата
-Бравооо!-започнаха на ръкопляскат и я прегърнаха
-Рей, ела да се снимаме.-каза Хана
Дойдох и си направихме доста селфита.
-Да не закъснеем за срещата?-попита Ниу
-Оу, то наближило 20.-каза Сънми
-Къде ще ходите?-попитах аз
-Имаме уговорка с Мади, ще излезем, нямате нищо против, нали?-попита Джей
-Не.-казахме с Хана, защото това ни беше шанса да говорим насаме
-Добре, ние ще тръгваме, Хан, забавлявай се.-каза Ниу
-Внимавай с момчетата.-каза Джей
-Ще внимавам.-каза Хана и се засмя
-Ще отидем ли да пием по нещо.-казах аз
-С удоволствие.-каза тя и се насомихме към колата ми
Имаше една приятно заведение на близо. Може и да хапнем по нещо, че ми прималя.
*skip time*
Седнахме и си поръчахме нещата.
-Сега ще ми кажеш ли какво е станало в четвъртък и петък?-попитах аз

~следва продължение~