Гл.т.Куки
Събудих се към 6. В 7 трябваше да съм на тренировка. Станах без да ме усети. Реших да направя нещо за закуска, след като вчера ми каза, че нищо не е яла цял ден, трябва аз да се погрижа да си хапва редовно. Направих си кафе, преоблякох се и се залових за работа. Направих сандвичи.
-Мирише на кафе.-каза тя докато още спеше
-Добро утро, патенце.-казах аз
-Добро да е.-каза тя и взе моята чаша
-Твоята чаша е там.-казах аз
-Еми вече не е твоя.-каза тя отпи голяма глътка
-Добре.-казах аз и се засмях и сложих сандвича пред нея
-За моите принцеси.-казах аз и я целунах
-Мерсии.-каза тя и започна да хапва
-Чакай малко, в множествено число ли?-попита тя
Чак сега загря.
-Дап.-казах аз
-От къде знаеш, че е момиче?-попита тя
-Не знам, просто мисля, че ще е.-казах аз
-Момче.-каза тя
-Момиче.-казах аз
-Момче.-каза тя
-Момиче.-казах аз
-Мога да споря цял ден.-каза тя
-И аз също.-казах аз
-Момче.-каза тя
Абе точно в момента не мога да споря, защото съм на тренировки...
-Щом от сега спорим, усещам как ще спиш на дивана.-каза тя
-Бре, че наглост.-казах аз
-Не ме дразни.-каза тя и се усмихна
Определено си е дяволче... Ама си е моето дяволче...
-Към колко ще се събираме вечерта?-попитах аз
-Ами 19, но като познавам сестра ми, 20.-каза тя
-Да знам кога да се прибера.-казах аз
-Не се тревожи, дори да закъснееш, не е болка за умиране.-каза тя
- За първи ще се видя с майка ти и ще бъде тъпо да се изръся по-късно.-казах аз
-Дори няма да те забележи, така че не се коси толкова.-каза тя
Уау...
-Ще бъде погълната от това да ни разпитва за последните 6 месеца, в които не ни е виждала.-каза тя
Вярно е, така си е.
-Нещо да взема като се прибирам?-попитах аз
-Не знам, ако съм забравила нещо ще ти звънна.-каза тя
-Оки.-казах аз и се насочих към коридора, защото беше време да тръгвам
-Приятна тренировка.-каза тя
-Мерсиии.-казах аз
Явно я мързеше да стане, но нека си хапва.
Преди да отида на работа имам да свърша нещо.
Гл.т.Хана
Събудих се рано сутринта. Попринцип си поспивам през почивните дни. Всъщност това ми предстой в следващите 3 месеца. Сам още спеше, а аз реших, че ще се изкъпя. Взех си хавлията и се насочих към банята. В мига, в който влязох в банята чух ,че се звъни. Ох, омръзна ми от тези деца на съседите. Ще се скарам вече...
Отворих вратата и пред мен беше Джънгкук.
-А, Джънгкук?-казах аз изненадана
-Извинявай, че идвам толкова рано, после няма да ми остане време.-каза той и ми подаде подаръчна чанта
Погледнах въпросително и надникнах вътре. Имаше много солени неща за хапване.
-Защо е това?-попитах аз
-За мен отсега нататък си фея кръстница.-каза той и се усмихна
-Ооо, нямаше нужда.-казах аз и го прегърнах
-Честито.-казах аз
-Мерси.-каза той и се усмихна отново
-Добро утро.-каза Сам зад мен
Можех да позная по очите му, че се изнерви. По-добре да измисля, нещо, за да не стане скандал.
-Аз ще тръгвам, извинявай отново.-каза Джънгкук и си тръгна
Явно и той усети.
Затворих вратата и Сам ме гледаше бесен.
-Защо беше тук?-попита той
-Защото ми даде нещо, което поръчах на Рей.-казах аз
-Не ме лъжи.-каза той и удари по стената
Стреснах се. Когато го погледнах в очите, не виждах това, което виждах в него при първата ни среща, нито в първият ни месец заедно. Той се промени. Стана много ревнив, не ми вярва за нищо. В неговите очи не съм това, което бях.
-За какво ми е да те лъжа?-казах аз
-Защо този беше тук и ти подарява неща?-попита той
-Помогнах им за нещо, това е.-казах аз и минах покрай него
Уморих се от неговото отношение...
Но той не искаше да приключи всичко. Искаше да го задълбочи. Хвана ме за китката.
-За какво си помогнала?-попита той
-Рей е бременна и аз я накарах да отиде на преглед. Това е, той ми благодареше. Той, за разлика от теб е на седмото небе от щастие, а аз когато ти съобщих за нашето бебенце, ти не реагира по никакъв начин. Това ли е обич ми кажи? Що за човек си наистина...-казах аз и му ударих шамар с другата ми ръка
Пусна ръката ми и се заключих в банята. Свлякох се на пода и се разревах. Рей ще се окаже права, че той не е това, което беше пред мен в началото. Усетих, че бебчо помръдна.
-Спокойно, всичко ще се оправи...-казах аз, за да успокоя и себе си и моето малко съкровище
*skip time*
Гл.т.Рей
Моя милост вече се излюпи от леглото си. 14 часа е. Пак е рано. Преоблякох се и трябваше да напазарувам за вечерта и после да посрещна мама. Искам да видя реакцията й и то много. Но знам, че тя просто ще ме глези, така че ще я накарам да отиде в старият ми апартамент. Ще се отърва от още един, който иска да ми улесни живота. За протокола, не искам да го улесняват, винаги трябва да има нещо интересно. Не, че живота ми не е интересен.
Напазарувах и се натоварих като магаре. Не ми е проблем де, ама Джънгкук, ако цъфне от някъде не знам, как ще реагира.
Паркирам пред блока. Ако трябва да съм честна се уморих да карам, а като се замисля, че мрънках толкова много докато си взема шофьорската книжка.
Излязох от колата и се насочих към задните седалки, където ме чакат чантите.
Видях, че излиза Ива. Ох, тази винаги е там, където не трябва да е. Мислех, че ще ме поздрави, престорено, но не. Явно не й се нрави мисълта, че живея тук. Сори мотори...
*skip time*
Успях да приготвя всичко. Имаше време дори да се излегна най-блажено. Тогава чух вратата да се отваря. Беше 16:30, Куки явно рано е свършил днес. Станах отново и се насочих към кухнята, за да си направя кафе.
-Хей, хей.-каза Куки и ме целуна
-Как беше днес?-попитах аз
-Добре,но много изморително.-каза той
-Аз след малко ще отида да взема мама от летището и ще дойдем, ти се изкъпи и си легни ще те събудя като дойде и Бри.-казах аз
-След като видях, вече не съм уморен.-каза той
-Аха, ще видим как ще заспиш вечерта на масата.-казах аз
-Ти ми даваш енергия, само трябва да ми се усмихваш по-често.-каза той
-Това да не е изнудване?-попитах аз
-Не, просто обичам усмивкатата ти.-каза той
Ехе, колко неподмазващо се...
-Аз тръгвам, ти се оправяй.-казах аз
Не обичам да ми се лигавят много. Харесвам умерените лиготии.
*skip time*
Бях на летището и чаках мама. Нямам търпение да я видя. Липсва ми много. Хората започнаха да излизат. Моментът наближава. Вълнението в мен започва да трепти. Секунда след секунда...
Мама се появи. Затичах се към нея и я прегърнах. Попринцип съм сдържана към емоциите, но явно хормоните ще ми разкажат игрите.
-Това беше доста неочаквано.-каза тя
-Не би трябвало.-казах аз, за да прекрия детското в мен
Пуснах мама най накрая, взех куфара й и се насочихме към колата.
Говорихме си доста. Но оставям изненадата за вечерта. Ще звъннем и на Али и ще им кажа заедно. Мога да си представя реакциите им.
След час пристигнахме вкъщи.
-Това не е твоят апартамент.-каза мама
-Да, нали ти казах, че живея при Куки.-казах аз като оставих куфара в коридора и се заех да се събувам.
Куки явно си беше взел душ и чакаше да дойдем, защото когато отворих вратата Куки веднага дойде.
-Здравейте!-каза той и се усмихна и подаде ръка на мама, за да се ръкостискат
-Здравей, Джънгкук.-каза мама и се ръкостискаха
Тя ще го разпита, но най-вече след като кажа за бебчо. Горкият той и горката аз...
Когато Куки видя, че се насочвам, за да взема куфара на мама, го хвана преди мен и ме погледна сурово. Не обичам този поглед... Взе го и го отнесе в стаята за гости. Мама седна в хола, а аз отидох в кухнята, за да направя кафе. И чак сега осъзнах, че аз вино не трябва да пия. Как ще оцелея без него...
Я стига, ти можеш, Рей, ти можеш...
*skip time*
Поговорих си с мама и стана време да приготвим масата. Мама отиде да се преоблече и останах сама в хола. Всъщност така си мислех. Куки беше зад мен.
-Здравей, сънливко.-казах аз
Явно току що беше станал от сън. Не ми отговори, явно ми се сърди за по рано.
-Добре, сърди ми се.-казах аз и минах покрай него
Много добре знае, че аз обичам да се мъча и той знае, че аз знам, че иска да ми помогне, но да... Искам самостоятелност...
-Не ти се сърдя, просто се пази, не се натоварвай.-каза Куки и ме гушна
-Спокойно, аз съм окей, ти също трябва да се успокойш.-казах аз и го целунах
*skip time*
Както и предполагах сестра ми закъсня. Огладнях докато я чакам. Ох, този бръмбър... Мама също омрънка светът. Звънна се на вратата и се изстрелях към нея. Първо ще я убия, после ще ядем...
-Умрях да те чакам...-казах аз
-Ти трябваше да знаеш, че ще закъснея.-каза тя
-Нали ти казах да дойдеш с Ийон.-казах аз
-Ти гледай себе си.-каза тя и ме потупа по рамото
Когато вляза в кухнята изпищя. Значи е забелязала мама. Отидох да проверя за всеки случай, защото може да е видяла някоя сладко паяче, а пък изобщо да не забеляза мама. Това също е възможно. Отидох бързо и видях как са се прегърнали.
-Обичам да ти видя ангелите.-казах аз
-Майната ти...-каза тя
-И аз те обичам...-казах аз
*skip time*
По средата на вечерята се сетих за изненадата.
-Да звъннем на Али.-предложих аз
-Хайде.-каза Бри и тя набра Али на видеочат
Даваше свободно дълго време.
-Къде е тая...-измърмори Бри
-Има часова разлика не го забравяй.-казах аз
-Оффф, да, сега сигурно спи...-каза Бри
-Защо ми звънниш?-попита Али, която тъкмо вдигна
-Добро утро поспаланке.-каза Бри
-Какво утро 3 часа вечерта е.-каза Али
-Понякога ставам тогава, за мен е добро утро.-казах аз
-За мен е още вечер и времето, в което да си почина от Дани и Крис.-каза Али
-Ще отделиш малко врме еза нас.-казах аз
-Какво си правиш?-попита Бри
-Спя...-каза тя
-Ние ядем.-казах аз
-Та има ли причина да ми прекъсвате сладкия сън?-попита Али
-Просто ей така.-казах аз
Всъщност има, но почакай малко.
Говорихме си и Куки започна да се включва. Мисля, че е време да кажа.
-Ей сега се връщам.-казах аз
Куки ме погледна въпросително, а аз му кимнах, че нищо ми няма. Отидох в нашата стая и взех една кутия. В нея беше един много сладък биберон, днес като пазарувах го видях и не можах да не го взема. Така мисля да загатна любопитството на мама.
Върнах се при тях.
-Къде остана бе?-попита ме Али
-Исках да припомня нещо.-казах аз и дадох на мама кутията
Погледна я въпросително, както и мен.
-Какво е това, Рей?-попита мама
-Отвори го и виж.-казах аз
Тя го отвори и започна да се смее.
-Защо си го взела?-попита ме тя
-Ей така, за спомен.-казах аз
-Чакай, спомен за какво?-попита Али
Усмихнах се подсказващо.
Али се ококори.
-Да не искаш да ми кажеш, че ще ставам леля?-попита тя
-Дааа.-казах аз
-Ако бях там нямаше да те пусна от гушкане.-каза тя
-По-добре, че не си тук.-казах аз и се засмях
-Аз се обърках.-каза мама
-Толкова е лесно, помисли.-казах аз
Гледам я и се опитвам да й говоря с очи, че ще става баба. Само да осъзнае...
След 3 минутно запяне, тя разбра.
-Защо не го каза просто...-каза тя и ме прегърна
-Не исках да ти го сервирам просто така. -казах аз
-Кога разбра?-попита Али
-Вчера.-казах аз и се засмях
-Уау, найс.-каза Али
-Аз я хванах вчера, аз знаех да ви яд.-каза Бри
-Не знаеше, че мама е тук, така че пак се брои за изненадана.-казах аз
-Аха, много оригинално.-каза Бри
-Да не пренебрегваме Куки...-казах аз и отидох при него и го гушнах
-Еми, честито да ви е. Ако имате нужда от съвет, аз съм тук.-каза Али
-О, не, няма да ми се месите, ясно ли е. И не искам да ме глезите.-казах аз
-Не обещавам.-каза Куки и ме целуна по бузата
-Няма да се разберем тогава.-казах аз
-Ще се изтърпим.-каза той
-Аз обаче отивам да лягам, защото трябва да събудя Дани и да го закарам на детска градина след 3 часа, така че чао. Аз ще ти звънна когато мога да говорим отделно.-каза Али и затвори
-Без шушу мушу, каквото ще говорите, ще говорите с нас.-каза Бри
-Каза го човекът, който крие гаджето си от мама.-казах аз
Трябваше да я изпортя, иначе нямаши да съм аз. Мама я погледна въпросително.  Поне отклоних вниманието от себе си.
*skip time*
Имах ожесточен спор с мама за чиниите и тя най-нагло ме изгони в стаята ми. Еми знаех си, че ще стане така, но хубавото е, че ще е около мен за седмица. Тежка седмица...
Преоблякох се и се насочих нъм банята, когато ми звънна телефона.
Беше Сам. Този сбръка номера.
-Ало?-казах аз
-Здравей, Рейчъл. Аз съм Сам.-представи се той
-Имам ти номера.-казах аз
-Хана при теб ли е?-попита той
-Не.-казах аз
-А звъняла ли ти е?-попита той
-Не, не съм я чувала днес.-казах аз
-Мамка му...-изпсува той
-Какво е станало?-попитах аз
-Сутринта се скарахме и тя си тръгна, нямам представа къде е.-каза той
-Търсили я някъде?-попитах аз
-Сетих се, че може да е в офиса, но не беше идвала, сетих се, че може да е при теб, но явно не е.-каза той
-В апартамента й?-попитах аз
-Аз не знам, къде е живеела преди.-каза той
-Ясно ми е, що за мъж си ти. Както и да е, аз ще се оправя, не се меси, там където не ти е работата.-казах аз
-Кажи ми адреса й, това е между мен и нея не се меси.-каза той
-За какво ми е да ти го казвам, при положение, че я нараняваш. Не я познаваш, че да знаеш.-казах аз
-Рейчъл.-каза той и аз му затворих
Отново се преоблякох и се насочих към коридора.
-Рей, накъде така?-попита ме Куки, който излизаше от банята
-Сам ми звънна преди малко и ми каза, че Хана не се е прибрала. Сутринта са се скарали и тя е тръгнала нанякъде. Сещам се, че може да е в старият си апартамент и отивам да я видя.-казах аз
-Ще дойда с теб. Дай ми 5 минути.-каза той
Няма да откажа някой да кара, защото в момента мисля, че не съм в кондикция за каране.
*skip time*
-Сега на ляво.-казах аз
Оставаше още малко. Притесних се още повече, когато не ми вдигаше и на мен. Дано да е добре.
Вечи бяхме пред блока й.
-Изчакай ме тук.-казах аз
Влязох в блока и се качих на 5-я етаж. Звъннах на вратата.
-Хани, знам че си тук.-казах аз
Не отговори по никакъв начин, но чух движението. Оф, поне е в съзнание. Закото през главата ми минаха най-страшните варианти.
-Добре, виждам, че не си в насторение за диалог, така че, само аз ще говоря.-казах аз и седнах на земята и се облегнах на вратата- Чуй, знам, че не трябва да се бъркам, че това са "семейни" проблеми, но ти си моето бести от както се преместих. Няма да те останвя сама, каквото и да стане дори и в ада.-засмях се, въпреки че не беше удачно- Знам, че дори да ти кажа, че бях права, няма да оправя нищо, че все още ще боли. Знам, че искаши да намереш някого, който да те обича, без да те съди. Спомням си онази вечер, в която сподели проблемите с майка си, спомням си как се разплаках и аз покрай теб, а знаеи колко мразя да плача пред вас. Знам, че не всичко могат да бъдат силни, колкото мен, да не показват, болка, но трябва да опиташ. Не му обръщай внимание на този. Просто след като се роди бебчо ще се разделите и ти ще бъдеш по-щастлива от всякога. Ама ти няма да ме послушаш и ще се наказваш с този дръвник. Защо да не си усложняваш живота? Ти заслужаваш по-добро. Просто не допускай някой друг да контролира живота ти отново. Впрочем ако се притесняваш, че е тук, споко, той няма представа къде е апартамента ти. Само аз съм и Куки чака долу. Ако отвориш ще дойдеш при нас. Мама иска да те види, знам че няма да откажеш. Аз няма да ти оставя тук сама. Ще стоя тук цяла вечер докато не отвориш.
Реших да използвам обратна психология. И знам, че везничката ще се хване бързо. Така и стана. Отключи и се показа.
-Така те искам.-казах аз и я прегърнах
-Хайде да вървим, че съм изморена и всеки момент ще заспя.-казах аз
-Ще ме оставите ли до апартамента му?-попита тя
Въздъхнах дълбоко.
-Щом искаш.-казах аз и слязохме
Качихме се в колата.
-Ще я оставим при Сам.-казах аз
Куки ме погледна странно, но знаеше, че нищо не може да променим.
Звъннах на Сам, че съм я намерила и ще я закараме. Той дори беше пред блока и чакаше. Сега ли загрижи за нея, идиота?
Паркирахме. И слязохме от колата.
-Хан.-каза той и щеше да я прегърне, но тя буквално го подмина и вляза във входа
-Мерси, че я откри.-каза той
-Да не се повтаря повече.-казах аз
-Стойте далеч от нас.-каза той
-Моля?-казах аз
-Така ще бъде по-добре за всички ни.-каза той и се насочи към входа
-Естествено, за теб ще бъде най-добре, но не и за Хана. Аз няма да я оставя. Каквото искаш прави, но няма да ме отдалечиш от приятелката ми. Не ме карай, наистина да я убеди да те остави веднъж за винаги.-развиках се аз
-Чао.-каза онзи
-Може ли да му разбия главата?-обърнах се към Куки
-Не може.-каза той и буквално ме побутваше да вляза в колата, защото знаеше, че съм способна да го направя
*skip time*
Часът е 2:00. Мама си беше легнала, когато се прибрахме. Нямам търпение и аз да си легна. Беше интересен ден. Преоблякох се за последен път и си легнах.
-Аз съм виновен, че са се скарали.-каза Куки
-Защо?-попитах аз
Той ми обясни какво е направил преди да отиде на тренировки.
-Не, не си виновен за нищо, просто онзи не може да понесе мисълта, че ще съм около него...-казах аз и се засмях
-Ако знаех, че ще доведе до такъв проблим, нямаше да го направя.-каза  той
-Не се чувствай виновен, Хана е била много изненадана от този жест, а това е най-важното. Гордея се с теб!-казах аз и го целунах
-И аз искам сладко.-казах аз и направих муцунка
-Ще ти взема каквото поискаш, само за да бъдеш щастлива.-каза той и ме гушна