-Не можеш да ми се сърдиш...-казах аз
-Аха, не си познал.-каза тя и се обърна на една страна
-После аз съм бил недорасъл.-казах аз
Никакъв отговор. Правеше се, че работи.
-Добре тогава, сърди ми се.-казах аз и реших да видя дали ще се обърне преди да изляза
Всъщност щеше да бъде хубаво да го видя, преди да се събудя.
Гл.т.Рей
Една непозната мелодия звънни вече от час. Да му се невиди, откъде се чува така... Отворих очи и първото нещо, което видях е Джънгкук. Какво? Я чакай, секунда. Учудих се, какво прави вкъщи. Всъщност, снощи какво стана? Защо не помня? Сигурно тази аларма ето ми изкара нервите е неговата. И много ми е интересно, защо не се събужда...
В момента в които премислям всичко това, Куки отвори очи.
-Добро утро!-каза той и ме целуна докато се усетя
-Моля те спри тази аларма, ужасна е.-казах аз
-Както наредите.-каза той
Тогава ме пусна от прегръдката си и се протегна да си вземе телефона от пода. Изключи го. Най-сетне тишина.
Тогава се обърна към мен.
Гл.т.Куки
-Сърдиш ли ми се още?-попитах я аз
-Кой ден сме днес?-попита ме тя
-Понеделник.-казах аз
-Мамка му.-каза тя и изскочи от леглото
Оу, колко е часът, наистина? Не, не, 7:30 е. Момчетата ще ме убият.
-Бързо ставай, ще те закарам в компанията.-каза тя
-Ще може ли да минем през вкъщи, така не мога да репетирам.-казах аз като станах от леглото й
Огледа ме и видя, че съм с дрехи, което може би я успокой или не. Не знам.
-Хайде.-каза тя
Излязохме по най-бързият начин от апартамента й и също толкова бързо пристигнахме пред вкъщи.
*след няма и 5 минути*
-Готов.-казах аз като се качих отново в колата й
-Защо беше вкъщи? Няма да питам по конкретно, ако ме разбираш.-каза тя
-А ти къде беше снощи?-попитах я аз
-Аз те попитах първа.-каза тя
-Беше в една дискотека заедно с Хана и Тара. Беше пияна и с помощта на Хана те доведох до вас, после, тъй като тръгна да ме биеш, реших просто да си легна до теб.-казах аз
-Били сме на бар?-каза тя
-Не си спомняш?-казах аз
-Губи ми се всичко след вечерята с момичетата.-каза тя
-Уау, еми радвам се,че не помниш.-казах аз
-За какво съм те била? Мисля че се досещам и май изобщо няма да ти се извиня.-каза тя
-Ти ми кажи да видим дали мислим за едно и също.-казах аз
-Не ти си този, който ще ме разпитва.-каза тя
Бре, впечатлен съм...
-Няма значение, като си в по добро настроение, ще говорим.-казах аз
-Аз съм в отлично настроение, но ти явно не си.-каза тя
-В момента си подразнена от моя милост и нямам намерението да обирам пак бой.-казах аз
-Аз все на теб ще си го изкарам, няма къде да бягаш.-каза тя
-Мога да отида при някого.-казах аз
-При кого?-попита тя
-Ив.-казах аз нарочно, но после се сетих, че кара и май съжалих за това което казах
Добре, че пристигнахме, че можеше да ни убие.
-Добре тогава, много ви здраве.-каза тя
Слязохме ат колата и се разделихме.
Май вече наистина няма да ми проговори. Аз само се опитвах да изкопча истината.
Гл.т.Рей
Знам техниките на този заек. Няма да си призная каквото и да ми казва. И само да посмее да отиде при нея. Свършено е и с двамата. Опитах се да се успокоя, за да не покажя на момичетата, че обмислям убийството на един гаден и подъл заек.
-Хей, хей.-казах аз и като влязох само Хана кротко си седеше в ъгъла/както обикновено/ и четеше нещо
-Хей.-каза Хана и остави четивото си настрана и дойде при мен
-Къде са останалите?-попитах аз
-Нямам представа, сутринта имах рано лекции и преди да тръгна още спяха.-каза тя
-Кога са ти финалните изпити?-попитах аз
-Другата седмица.-каза тя
-Оу, тогава се прибирай, тази седмица нямате толкова много ангажименти, репитициите са по час, най-много два.-казах аз
-Не ме толерирай така, ще бъда тук колкото е необходимо.-каза тя
-Ама ми е гадно да те виждам така тук да учиш в ъглите.-казах аз
-Аз винаги уча в някой от ъглите, харесва ми просто.-каза тя и се засмя
-Добре, щом настояваш, но по всяко време може да тръгнаш.-казах аз
-Мерсиии.-каза тя и ме прегърна
-Не думай...-каза Сънми като отвори вратата
Момичетата чак сега дойдоха.
-Здравейте.-казах аз засега привидно спокойна, но след сутришното фиаско с Джънгкук не бях никак спокойна
Не си го изкарвай, не са виновни, че ревнуваш известното си гадже...
-Хей -отговори ми само Джей, а Сънми и Ниу продължаваха да сш говорят
-Къде бяхте? Попринцип не закъснявате.-казах аз
-Успахме се, съжаляваме.-каза Джей отново само тя
-Момичета, на вас говоря, какво е толкова важно?-попитах аз като усетих, че тона ми стана по-твърд
И четирите вече ми обърнаха внимание.
-Разбирам ви, но имаме работа за вършене, нека не си създаваме проблеми. Повече без закъснения, ясно.-казах аз
Гледаха ме очудено. Боже, не мога да повярвам, че се превърнах в мениджъра, който не исках.
-Извиня...-започнах аз
-Няма значение, нека репетираме.-каза Сънми
-Отивам в офиса ми.-казах аз
Нека да дойда на себе си и тогава ще се извиня. Излязох.
Гл.т. Хана
-Разбирам ви, но имаме работа за вършене, нека не си създаваме проблеми. Повече без закъснения, ясно.-каза Рей
Не мога да повярвам, че тона и се смени така. Никога до сега не е била груба с нас. Нещо е станало...
Опита се да каже нещо, но Сънми я прекъсна. Изчакаха я да излезе. Не искам да знам какво ще ми чуят ушите.
-Защо ни прецакваш?-попита ме Сънми
-Какво съм направила сега пък? Нищо не съм й казвала.-казах аз
-Аха, повярвах ти, нямаше да ни се скара така, ако не си й казала естествено.-каза Сънми
-Чуй ме,не знам откъде ти хрумна идеята, за това, че се подмазвам на Рей, не знам, защо се настрой срещу мен, но грешиш. Нямаше нужда да казвам, че сте се успали, само защото дойдохте по-късно. И това, че разговора Ви затова как е минала поредната ти среща, я накара да се подразни. Не й обърнахте внимание. Тя е с темпераментен характер.-казах аз вече бясна и до гуша уморена от упреци
-Това което сме направи го знам, но това, което ти правиш, ни го разбираме.-каза Сънми
-Не ни замесвай в това, Сънми, ти я обвиняваш, за нещо за което не е виновна в случая.-казах Джей
Обърна си към нея и може би й направи знак до млъкне.
-Я се успокойте и двете и нека започвами с репетициите , ако не искате пак да ни си карат.-каза Ниу
В този момент дойде Рей.
-Тъкмо започваме.-каза Сънми
-Супер, хайде.-каза Рей
Започнахме с танца на песента ни. Обаче нещо не ми хареса частта на бриджа и отидох да спра музиката.
-Трябва да направим промяна тук.-казах аз
-Каква?-попита Ниу
-Значи...-започнах да им обяснявах и показвах идеята и просто трябваше да се включи и Сънми
-Защо ти трябва да си на моето място?-попита тя
-Мисля, че просто ако се разменим сомо за това, нищо няма да стане, а и аз по-добре го правя това.-казах аз
-Добре, няма значение, попринцип си с два леви крака, ще видим.-каза
-Ще видим.-казах аз
*след няколко часа*
-Супер сте.-каза Рей
-Мерси.-казах аз
Останалите не казаха нищо.
-Извинявам се. Не трябваше да ви повишавам тон, не осъзнах това.-каза Рей
-А ние осъзнаваме, че май не ни харесваш.-каза Сънми
Гл.т.Рей
-А ние осъзнаваме, че май не ни харесваш.-каза Сънми
-О, боже, момичета, кажете ми, че не го мислите сериозно.-казах аз
-Сънми не е в настроние днес, няма нищо.-каза Хана
-Стига си се подмазвала, мамка му...-извика Сънми срещу Хана, взе си нещата и изляза като затръшна вратата
Мислех да я последвам и да говоря с нея, но знам какво се въртише в главата на една тийнеджърка.
-Нещо й става напоследък, но ще се оправи.-каза Ниу
Погледнах към Хана. Гледаше към вратата.
-Хайде прибирайте се, утре ще ви издам една тайна.-казах аз
-Стига де, не ни дръж в напрежение.-каза Джей
-Трябва да сте всички, мисля че ще ви повдигне настроението.-казах аз
-Добре, чао тогава.-каза Ниу и заедно с Джей излязоха
-Чао...-казах аз
Хана се върна обратно в ъгъла, в който я намерих сутринта. Беше отворила учебниците си и четеше.
-Хани, прибери се, недей да учиш тук.-казах аз
-След малко, обещавам.-каза тя
-Добре, аз отивам в офиса ми. Мини преди да тръгнеш.-казах аз
Поклати глава в одобрение.
Когато си върнах в офиса ми на бюрото ми имаше букет от черни рози. Кой ли заек се опитва да ми се подмаже...
-Харесва ли ти?-попита той като гласът му се чу зад мен
-Ф...-щях да изпсувам, но той сложи ръката си на устата ми и затвори вратата зад себе си
Обърнах се към него и му махнах ръката.
-По тихо, трябва след малко да се върна.-каза той
-И защо трябва да шепна?-попитах аз
-Защото на етажа всичко се чува, включително и това, че едно от хлапетата ти изпсува.-каза той
-Уау, не знаех, мерси.-казах аз
Седнах на ъгъло но бюрото си и го взех букета.
-Надявам се да ти харесаха.-каза той
-Мхм.-казах аз и отидох да взема една ваза, за да ги сложа във вода
-Май и с това не мога да те омилостивя.-каза той
Не отговорих. През това време налях малко вода и го сложих на бюрото отново, като Куки се беше преместил на моят стол. Колко не нахално...
-Наистина си голям инат.-каза той докато аз си седях на ъгъла на бюрото и чаках Куки да стане от мястото ми
-Да, инат съм, сега...-започнах аз, но мистър не може да има по-голям инат от мен ме хвана през кръста,както си стоях с кръстосани ръце и ме принуди да седна в скута му
-Много обичаш да ме дразниш.-каза той
-Това ми е хобито.-казах аз и си засмях, а той ме целуна
-Ще ни закараш ли към 17 вкъщи?-попита ме той
-Окей и да си поръчаме...-казах аз и той ме прекъсна или по точно и двамата
-Рамен...-казахме и двамата
И двамата се засмяхме.
-Хайде отивай при останалите.-казах аз
-Май искам да остана с теб.-каза той и си засмя
-Знам че ти е уморено, но знаеш колко армита, включетелно и пенсиониралото се арми ще направиш щастливи, ако бъдеш доволен от себе си.-казах аз
-Не може ли да дойдеш?-попита той
-Не се лигави, ами отивай да не мислиш, че не очаквам албума с нетърпение.-казах аз
-Ще почакаш още малко.-каза той и ме целуна по челото
Станах от скута му, за  да го накарам вече да отиде при останалите.
-Ще те чакам тук към 17...-казах аз
-Добре.-каза той
Аз надникнах да видя дали има някого и тогава ме целуна и изляза бързо.
Знае как да ме размекне като масло върху гореща филийка. Той е моята гореща филийка. Окей, явно огладнях след като говорихме за рамен. Обаче трябва да оправя някой неща за другата седмица. И трябва да отида до тяхното студио, но трябва да изчакам Хана. Взех си якето и раницата и се насочих към репетиционната. Тъкмо си отвори вратата.
-Хей, тъкмо идвах към теб.-каза тя
-И аз, ще слезем заедно.-казах аз
-Къде ще ходиш?-попита ме тя
-Ще оправя нещо за изненадата.-казах аз
-Става ми все по любопитно така.-каза тя
-Потрай до утре.-казах аз
-Добре, добре.-каза тя
Вече бяхме долу.
-Чао,до утре.-каза тя
-Чао.-казах аз
Качих се в колата ми и потеглих към студиото им. Най-тежкото нещо в Сеул и трафика. Омръзва ми да чакам още сто коли пред мин да минат на светофар...
Но след час и половина пристигнах. Говорих с директора на шоуто и изяснихме кога да проведем предаването с момичетата. За около 20 минутш приключих и идваше времето на ада. Беше 14:59. Почти 15. Еми идеално да говоря и с моят си директор за нещо и да приключа работният ден.
*след отново час и половина*
Вече мога да кажа официално, че свърших добра работа. Обтигнах ръце назад и тъкмо си мислех какво да правя докато чакам Куки да свърши и телефона ми звънна. Беше Хана на видео разговор.
-Хелоу.-казах аз и оставих телефона ми да се подпира на една рамка с наша обща снимка просто защото ме мързеши да го държа
-Хей и от нас.-каза Хана и ми показа размазалата се Тара на леглото
-И тя ли се е натряскала снощи?-попитах аз
-Ако ми кажеш, че помниш вечертя, няма да се изненадам.-каза Хана
-Не трябваше да те слушам май...-каза Тара
Усмихнах си мазно.
-Аз съм си добре, без частта за забравените моменти.-казах аз
-Аз не съм добре.-каза Тара
-Личи ти.-казахме заедно с Хана
-Майната ви и на двете...-каза тя и ни показа среден пръст
-Не си в настроение.-казах аз
-Искам да спя.-каза Тара и се зави приз глава
Хана се изниза от стаята.
-Преди малко се разбуди, затова е така.-каза тя
-Ще се оправи, на това му се вика да се напиеш. Ще бъда поласкана ако и ти ми се вържеш на акъла.-казах аз
-Забрави, а и аз няма да имам късмет гаджето ми да бъде там там в точният момент.-каза тя
-Сам, тогава не излизаше от заведенията, ама както и да е.-казах аз
-Джънгкук е много приятен тип.-каза тя
-Аз не мога да кажа същото за Сам.-казах аз
-Поне един път може ли да не си толкова негативно настроена към него?-попита ме тя
-Ами.../въздишах/ извинявай, просто изобщо не ме кефи, никога не ме е кефил и няма да ме изкефи като тип. Но и аз трябва да натяквам мнението си.-казах аз
-Точно, ще се радвам, ако намалиш отрицанието си.-каза тя
-Пак не обещавам чудеса.-казах аз
-Да прекратим темата Сам. Като те гледам май снощи е било по интересно.-каза тя
-Ах, ти первезницо, нали ти казах че нищо не помня, а се оказа дори, че съм го налагала леко. Всъщност си го заслужаваше. Няма да се извиня.-казах аз
-Твоето леко всички го знаем, горкият.-каза тя
-Като го защитаваш много не защитаваш отношенията си с мен.-казах аз
-Уау, какво толкова е направил?-попита тя
-Има една съседка, която прекрачва границата между съсед и аз...-казах аз
-О, боже, Рейчъл да ревнува... това е чудо.-каза тя
-Да, изревнувах го, защото е тъпак, ама си е моят тъпак...-казах аз
Започна да се смее.
-Ама няма как да му се сърдя като видя просто съм ъхххх, защо си толкова сладичък...-казах ад
-И секси...-каза тя и се засмя
-Ей.-казах аз
-Няма какво да се самозалъгваме.-каза тя
-На мен Куки ми влияе по-добре, отколкото Сам на теб. Не че нещо, ама това не е Хана, която завърши гимназията с мен.-казах аз
-Ами... свикнете.-каза тя
-Лесно е да се каже.-казах аз
-Аз ще се обличам имам малко работа при Сам.-каза тя
-Каква работа имаш при него пък ти освен...-казах аз
-После аз съм била первезница. Започнах и при него работа, в момента съм на две работи.-каза тя
-Уау, аз едва с една се оправям, но успех.-казах аз
-Мерси и на теб.-каза та и преди да ми затвори ни намигна мазно
Не мога да я позная вече...
След като затвори ми звънна и Бри. Какво ли иска този бръмбър?
-Искаш ли да излезем?-започна директно
-Първо, здравей и второ на среща съм, не мога.-казах аз
-Среща? С кого?-попита тя
-Може би забрави, че...-започнах аз
-Оф, изключих, еми тогава утре, няма да си вечно с него.-каза тя
-Аз съм навита.-казах аз
-Да знаеш, че Али ще пристигне към 23 и познай кой е с нея...-каза тя
-Данииии...-извиках аз
-Можеше и без да ме оглушаваш.-каза тя
-Ей, зарадва ме.-казах аз
-Кучета, бебета и Джънгкук могат да те зарадват. Имаш на разположиние последното.-каза тя
-И аз те обича.-казах аз
-Чао.-каза тя и ми затвори
Куки тъкмо вляза.
-Патенце...-каза той с отварянето на вратата и аз просто си изстелях от моето място и му се хвърлих на вратът
По принцип не съм такава, но сега мисълта че Дани ще дойде ме направи много щастлива.
-Какво стана, май си много щастлива да ме видиш.-каза той
-Всъщност...-започнах аз като се отлепих от топлото му телце и отидох да си взема якето и раницата
-Моето племенниче ще дойде тук и съм excited...-казах аз
-Колко сладко, как се казва?-попита ме той
Вече излязохме от офиса ми.
-Даниел, голямо сладурче е.-казах аз като се разрових в телефона ми, за да му намеря снимки
-Ето.-казах аз и му показах
-Наистина е сладък, на колко е?-попита ме той
-На 2 годинки.-казах аз
-Като виждам как светят очите ти, много си щастлива.-каза той
Вече влязохме в колата.
-Бебетата, кучетата и ти сте моят любовен триъгълник.-казах аз
-Радвам се, че съм в списъка.-каза Куки
-Ще ти предложа нещо, омръзна ми постоянно да ходя от вкъщи до твоя апартамент и знам че ще позвучи нахално, но ще може ли да остана при теб докато си получиш книжката обратно?-казах аз
-Разбира се , че може. Всъщност това ми беше минало като идея и на мен.-каза той
-Тогава да минем за последно през вкъщи да си взема дрехи и направо към вас.-казах аз
-Хайде.-каза той
*след два часа до вкъщи след ужасният трафик*
-Идвам до пет минути.-казах аз
Бързо ме бива да си оправям багажа. То не и кой знае какво. Няколко черни тениски и една светла, дънки и анцузи и една риза, "козметика" и това е.
-Знам къде се прави най-хубавият рамен, така че ще насочвам.-каза той
-Let's get it.-казах аз
*skip time*
Взехме рамен и вече сме в апартамента на Куки.
-Аз ще вляза да се изкъпя и не почвай без мен.-каза той
-Не обещавам-казах аз, а той просто ме целуна и влезе в банята
Аз чаках само това. Преоблякох се в любимото ми домашно облекло. Къси панталонки и широка тениска. Която ми стои като чувал и с тези къси панталонки изглежда сякаш бях самопо тениска. Но на кого му пука. Тъкмо подготвях масата и се звънна на вратата...

~следва продължение~
Мисля че дори това е рекордът ми, за най-много думи /3113/WOW
💜Сори за грешките💜