5 месеца след Нова година.
Накратко за тях  бих казала, твърде напрегнато. Тези изпити ни ги изкараха през носа. Ходехме на допълнштелни часове след даскало и да се каже можеше да спя там вече. Тара караше курсовете и вече взе книжка, тя ни кара където и кажем. Хана е като кълбо от нерви и тревоги. На мен не ми пука много, но няма да седна да уча в къщи, затова поне нещо да науча от часовете. Та, Хана и аз не сме виждали Куки и Джимин от доста дълго време. Или аз ще съм заета или уморена, или той. Веднъж обаче чух нещо, което малко или много ме обезпокой.
Ретроспекция от преди една седмица.
Свършихме часовете и бяхме на допълнителни. Момичетата не ме изчакаха, а и ми си ходеше до тоалетна и реших че 5 минути да се забавя  няма да ми навреди. Влязох в първата свободна и след мен влязоха други момичета. Не знам дали бяха едно или повече. Едната със сигурност беше  Мадисън.
-Я разказвай сега, верни ли са слуховете?-попита едно от момичетата
-Не разпространявам грешни неща.-каза Мадисън
-Е как е?-каза същото момиче
-Той е просто страхотен, не знам какво е намирал в онази.-каза Мадисън
-Мисля че абсолютно всички се чудят, та тя...-не можа да си довърши изречението
-Няма значение, че сме заедно.-каза Мадисън
-Сега се замислях че отдавна съм го вшждала около нея и двете й приятелки.-каза едно от момичетата
-Доколкото знам сестра й и братовчедка и излизат с Хосок и Юнги.-каза дрегото момиче
-Сестра й да не е в нашият клас, Британи ли беше.-каза Мадисън
Вече не се сдържах.
-Какво за сестра ми?-казах аз и отворих вратата
Колко се стреснаха само като излязох.
-Нищо, освен че превзехте най-готините момчета в даскало.-каза Мадисън
-Естествено, най-доброто заслужава такова, а не като теб...-започнах аз, но реших да си замълча, защото иначе ще я набия и ще ме изключат
-Ами не е точно така, ти нямаш гадже вече.-каза Мадисън
-А ти не спираш да говориш лъжи, Джънгкук никога не би излязъл с теб, така че спри да се излагаш.-казах аз и излязох
Но да, капката съмнение пропи надълбоко. По време на допълнителният не слушах. Хана май забеляза това.
-Добре ли си?-попита ме тя
-Искам да те питам нещо...-започнах аз
-Слушам.-каза тя
-Чувала ли си слухове че Куки и Мадисън са заедно?-попитах аз
-Не, боже, не би го направил, та вие толкова се обичате. Мадисън си го е измислила, много обича да лъже.-каза Хана
"Да се надяваме"-помислих си аз
Но чакай, защо се съмнявам? По добре да го питам, за да спра да се съмнявам.
*по-късно през деня*
Рей:Хей, да излезем по късно?
Куки:Тъкмо излизам от тренировки, идвам към вас
Рей:Добре
"Офффф, защо ми пука толкова много..."
-Аз излизам, чао.-казах на Али и Бри и после видях Хоби и Шуга
-Чао.-казаха и четиримата и излязох
Седнах на стълбите и потрепвах с крак. За първи път ми се случва такова нещо...
Видях колата му отдалеч и станах. Качих се.
-Патееее...-каза той и ме целуна
В този момент сякаш забравих за това, което го накарах да излезем. Онази определено си е измислила, ама тя не знае, че мога да я набия.
-Предлагам да отидем на Старбъкс, имат нова напиткас бананово мляко.-каза Куки и се засмя
-Хайде.-казах аз
*след 15 минути*
-След изпитите ти, ще те открадна за ден, вече съм го организирал.-каза той и го погледнах въпросително
-Ще питам майка ти естествено, просто имам изненада.-каза той и отпи от напитката си
-Добре, аз съм навита.-казах аз и се засмях
-Когато става дума за навън си навита винаги.-каза той
-Еми да...-казах аз и се усмихнах хипер мазно
Телефона ми звънна.Беше досадната ми сестра.
-Къде си?-попита ме тя
-Навън с Куки, защо?-попитах аз
-Питам, защото напоследък се тревожех за това че учиш.-каза тя
-Хаха, ако искам ще уча, ако не искам, не....-казах аз и й затворих
-Досаден бръмбър....-казах аз и си изпих питието
Куки само се разсмя.
-Да се прибираме, за да те оставя да учиш.-каза той
Погледнах го лошо.
*след 15 минути*
Вече бяхме пред нас. Беше 20 часа, а ние излязохме в 15...
-Лека нощ, пате.-каза той и ме целуна
-Ще бъде хубаво ако си легна поне в 2 часа.-казах аз и се усмихнах
-Нека предположа ще искаш да свършиш Супергърл?-каза той
-Позна, хайде чао.-казах аз и влязох вкъщи
Беше тихо. Мама е на работа, сестра ми и Али попринцип не са тихи и мога да ги чуя от началото на улицата. Да не са се сбили? Е, дори да е така, спокойствие за мен.
Преоблякох се, взех си кутията със сладки от гардероба и се настаних удобоно в леглото си и лаптопа ме чакаше и си пуснах Супер гърл.
Край на ретроспекцията