*25 декември*
Сутринта ми се губи, може би, защото още много ми се спеше. Не че сега, когато наближава обед, пак не ми се спи. Аз попринцип са енергичен човек, но сига нещо се умързеливих с Куки. Нормално е щом има някой, който да ме глези.
-Какво искаш да правим?-попита той след като приключихме със закуската
-Не знам, днес доста ми се спи.-казах аз и си разтърках очите
-Тогава си починете.-каза майка му
-Аз съм навит.-каза той
-Има ли нещо с което да ви помогна?-попитах майка му
-Не, ще се оправя и сама.-каза тя
-Каза, че отиваш да пазаруваш да дойда да помогна?-попита Куки
-Не, няма нужда.-каза тя
-Ами тогава, да гледаме филм?-попита той
-Нося си лаптопа, ако искаш може да си пуснем нещо.-казах аз
-Окей, хайде тогава.-каза той
-Ей сега идвам.-казах аз
Отидох към кухнята, за да си налея чаша вода.
Майка му беше събрала мръстните съдове и се готвеше да ги мие.
-Скъпа, може ли да те попитам, кой ти е любимиян цвят?-попита тя
-Ами обожавам черно, но ако говорим за малко по "щастлив" цвят, харесвам червено.-казах аз
-Аристократичен цвят.-каза майка му
-Да, виждала съм по историческите драми да обличат червен ханбок.-казах аз
-Запозната си с културата значи?-попита тя
-Да и преди да дойда тек бях много любопитна за азиатската култура.-казах аз
-Радвам се много.‐каза тя
-Аз ще се качвам горе.-казах аз
-Приятно гледане на филма.-каза тя
*наполовината филм*
Толкова съм привикнала със страшните филмите, че чак ми се доспа. Гушнах го и наистина  заспах.
Гл.т.Куки
Това не беше страшен филм, а чиста боза. И на мен ми се доспа. Тя ме гушна и заспа. Аз затворих лаптопа и заспах спокойно.
Гл.т.майката на Куки
Излязох за една конкретна цел. Още вчера реших, че трябва да взема подарък на Рейчъл. Мислех за някаква дреха и тя самата ми даде идеята за ханбок. И знам мястото откъдето мога да си харесам.
В магазина беше пълно с най-различни видове и най-различни цветове.
-С какво мога да ви помогна?-попита продавач-консултантката
-Може ли да ми покажете червените ханбокс?-попитах аз
-Разбира се, последвайте ме.-каза момичето
Показа ми няколко варианта от различни кроики. Избрах с модерна кроика. Мисля, че ще й стои много добре.
Платих я и се насочих към пазара, за да взема някои неща.
*след 1 час*
Прибрах се и беие пълна тишина. Обувките им бяха на мястота ти, което означава, че са още горе. Захванах се да сготвя нещо набързо, защото наближава 12.
Гл.т.Рей
В просъница чувам телефона ми да звънни. Кой се сети за мен? Надигна се и си взех телефона. Беше мама.
-Ало.-казах аз сънено
-Весела Коледа!-каза мама бодро
Аз изобщо забравих, че днес е Коледа...
-Весела и на теб...-казах аз
-Още ли спиш, обед е.-каза тя
-Ами да, явно се уморих миналата седмица от много работа.-казах аз наблегна на последната думата, защото миналата седмица бях само три дни на работа
-Почивай си повече.-каза тя
-Знаеш, че изобщо не съм се преуморила, просто Куки ми влияе така приспивателно.-казах аз и се засмях
-Уау , това беше добро...-каза мама и се засмя
-Знам, винаги успявам да кажа, нещо остроумно.-казах аз
-Как обмисляте да прекарате празниците?-попита мама
-Ами в момента съм в Бусан в къщата на родителите на Куки, но днес каза, че ще отидем някъде другаде.-казах аз
-Ще видиш след няколко часа.-каза той като се обърна към мен
-Да само ми прави изненади и ме дразни.-казах аз
-Нищо лошо няма в това.-каза мама
-Знам, но любопитството ми не ме оставя на мира.-казах аз
-По добре да кажа на теб, мисля след Нова година да дойда да ви видя.-каза мама
-Супер, няма да казваме на Бри, така ще може да я изненадаш.-казах аз
-Исках и теб да изненадам, ама реших че поне една от вас е добре да знае.-каза тя
-Да, аз съм по-добрият вариант.-казах аз
-Колко несамовлюбено.-каза мама и са засмя
-Знам, такава съм си.-казах аз и се засмях
Видях че майката на Куки беше на касата на вратата.
-Ще затварям засега, мамо,дочуване.-казах аз
-Приятно изкарване...-каза мама и затворих
-Щях да ви викна за обяд, но виждам, че Куки спи, но ще дойдеш ли с мен замалко.-каза майка му
-Да, разбира се.-казах аз и станах от леглото
Бързо хвърлих поглед към огледалото да видя как изглеждам, че да не сплаша жената. Насочихме се към тяхната стая.
-Нали утре имаш рожден ден...-започна тя
Да не ми е взела подарък?
-Реших да ти взема нещо.-каза тя и ми подаде подаръчна чанта
-Но...-започнах аз
-Преди да се казала нещо, виж какво има.-каза тя
Отворих чантата и видях нещо червено, сгънато прилежно. Взех го и това беше ханбок. Това наистина не го очаквах. Мвого е сладко.
-Май ти хареса.-каза майка му
-Много...-казах аз
-Облечи го, за да те видя.-каза тя
-Добре.-казах аз и го взех и се насочих към банята
Облякох го и се огледах. Макар и да не е нещо обичайно за мен, просто наистина ми хареса. Излязох и се насочих към стаята.
Когато ме видя очите й сякаш се усмихнаха.

-Изглеждаш невероятно.-каза тя
-А аз наистина благодаря за това, изненадах се.-казах аз
-Наистина си красива.-каза Куки някъде зад мен  тъй като бях с гръб към вратата
-Че как няма да е красива, аз избрах дрехата, а ти момичето. Добър вкус, не мислиш ли?-каза майка му
Не само полата на ханбока е червен в момента, а и лицето ми... Мамка му, поне се кефи чувството и за хумор.
-Винаги съм добър вкус, мамо.-каза той и дойде при мен
-Аз трябваше да го кажа, така и така си буден да сядаме да обядваме, че после път ви чака.-каза тя и изляза от стаята
-Явно ханбока е бил в комплект с руж.-каза той
Ако го сритам, лошо гадже ли съм?
-Много лошо ме гледаш, недей така. Преобличи се и да слизаме долу.-каза той
Попринцип отвръщам, но сига нямаше с какво. Добре, Рей, ела на себе си. Ти можеш. Преоблякох се, прибрах ханбока в куфара и слязох долу в кухнята.
-Това е толкова вкусно.-каза Куки с пълна уста
-Защо не си правиш, аз ти дадох рецептата.-каза майка му
-Не е същото.-отговори той
-Винаги е така, нищо от това, които сам си правиш, не е толкова вкусно като това, което прави майка ти.-казах аз
-Майка ти, къдее в момента, Рей?-попита майка му
-В Холандия, но идва да ни вижда и ние ходими да я видим и така.-казах аз
-Ние? Имаш брат или сеста?-попита тя
-Да, имам по-малка сестра.-казах аз
-Това е чудесно, че сте в един град и може да се виждате.-каза тя
Макар че искахме да не се виждаме, като бяхме по-малки.
-Брат ми също в Сеул, трябва да ви запозная някой път.-каза той
-Ти сестра ми си я видял, по неволя.-казах аз и двамата се сетихме за деня в който Рей не беше Рей
То кога съм била Рей е по интересният въпрос...
-Да, много си приличате.-каза той
-С онова нещо ли...-казах аз и се разсмях
-Не се бъзикай така.-казах аз
Те ме погледнаха доста странно, но не можах да скрия чувствата ми към малкият бръмбър.
Смехът ми утихна. Май смутих хората. Е, поне не се правя...
-Искате ли от тортата?-попита майка му
-Не, ще отида да прибера нещата, защото трябва да тръгваме.-каза Куки
-Аз обаче няма да откажа.-казах аз и се усмихнах миличко
-Хапни си, пате.-каза Куки и ме целуна по челото и отиде към стълбите
Майка му остави парчето торта пред мен.
-Благодаря.-казах аз
-Би ли ми разказала повече за теб, Рей?-попита майка му
-В смисъл? Работата ми или?-попитах аз
-Личен живот, за семейството ти, стана ми интересно просто.-каза тя
-Ами като малка бях много палава и за това имам страшно много белези. Аз бях дете на което не могат да му забранят нещо, не че сега не съм същата. Относно семейството ми, може би се чудите защо не споменах баща ми. Ами те се разведоха като бях 15-16, вече не си спомням точно кога и рядко се виждаме, на 17 окончателно със сестра ми се преместихме в Холандия и така, завърших гимназия и университет и реших да дойда тук в Корея, просто така. И се реализирах, което ми е достатъчно.-казах аз
-Вече разбрах.-каза тя
-Ако има нещо аз също съм насреща, ако Куки не те слуша.-каза тя и аз се разсмях
-Не мога да се оплача, гледа си ме като бебе.-казах аз
-Аз винаги съм бил добър.-каза той
-Нищо лошо не сме казали, спрямо твоята персона.-казах аз като приключих с тортата
-Ще тръгваме ли?-попита той
-Да, взе ли всичко?-попитах аз
-Да, нещо друго да си вадила?-попита той
-Неп.-казах аз
-Добре, значи сме готови.-каза той
Беше смъкнал куфара ни. Насочихме се към коридора, за да се обуем.
Бяхме готови и излязохме навън. Майка му ни изпрати.
-Благодаря Ви за тези грижи и за подаръка.-казах аз
-Няма за какво да благодариш, аз съм много щастлива, че те видях.-каза майка му и ме прегърна
-Ами мен?-попита Куки с мило гласче
-Ей сега.-каза тя
След като се отделихме от прегръдката си, аз се насочих към моето място. Оставих си раницата на задната седалка и седнах спокойно. Майка му го гушна силно и си казаха нещо.
-Чао, мамо.-каза той като вляза в колата
Аз помятах и се усмихнах.
*докато пътуваме*
-Знаеш ли какво ми каза мама?-каза изведнъж той
-Няма как да знам, още не съм станала гадателка.-казах аз и извадих шишето ми с вода и отпих
-Че ще се страхотна снаха.-каза той и глътката вода отиде там, където не трябваше и се задавих
Ако не ме умори, няма да е той...
-Добре ли си?-попита той докато се смееше
-Да, просто преди да кажеш нещо няма да пия вода.-казах аз
Продължаваше да смее. Отново ще си задам този въпрос: Ако го сритам, лошо гадже ли съм?
*след 2 часа*
Отдалечихме се от Бусан и се насочихме към зимен курорт. Как си знаех, че ще бъде нещо такова...
-Вече ми се навръзва всичко.-казах аз
-Трябваше по рано, ама нищо.-каза той
-Мозъка ми отказва да работи на моменти.-казах аз
Паркирахме колата и си насочихме към хотела. Добре, това ме изненада приятно. Не съм най-големият романтик, но това ме накара да се почувствам спешъл. Кгато влязохме първо минахме през регистратурата. Куки говореше, а аз стоях като малко пале, което и най-малка представа има за това, което се случва. Взе ключа и куфара и се насочихме към асансьора. Видях че натиска 5 етаж. Супер, винаги се намираме някъде във висините. В коридора го следвах. Стаята ни беше на предпоследна. Отключи и влязохме.
-Ето я и изненада номер 2.-каза той
-Ще има ли още?-попитах аз като се тръшнах на леглото
-Дап.-каза той
-Офффф.-измрънках аз
-Знаеш, че обичам да те дразня.-каза той и се надвеси над мен
-А ти знаеш, че мога да те сритам, нали.-казах аз и се усмихнах иронично
-Да, ама няма да го направиш.-каза той
-Да видим.-казах аз и ме целуна
Тази малка гад реши, че ще си играе със слабите ми места, ама не е познал. Не се поддавай на емоциите, Рейчъл. Недей.
-За какво говорихме?-попита той
-За това как мога да те сритам.-казах аз
-А, тогава щом не си забравила, значи не е било достатъчно хубаво.-каза той и отново ме целуна
Душата ми напусна тялото ми...
*вечерта*
След като се върнахме от вечерята решихме, че ни мързи да се разходим и че ще интересно за незнам си кой милионен път да гледаме "Сам вкъщи".
-Знаеш ли, аз така и не ти казах, Весела Коледа.-казах аз
-Вярно, Весела Коледа, патенце.-каза Куки и ме целуна по челото
Краят както винаги ми е блудкав и съм заспала.

*следва продължение*