Тази глава на блога ми ще е малко по-различна от досегашните. Отдавна се каня да напиша нещо за хората, които наистина не знаят как да се овладеят. Под овладеят имам предвид, че винаги мислят за себе си..как на тях да им е добре и как всеки път те са прави.

Винаги в живота се сблъскваш с хора, които са едва ли не повече от теб. Дали очи в очи или в нета...каква е разликата? Искат ли да ти скапят деня, го правят напълно успешно.

Знаете, че се занимавам с фотошопа и правя корици и като дизайнер много често се сблъсквам с деца, които не знаят какво точно искат, които го искат и то веднага, които са надути, нагли, груби.... 

Боже никога няма да забравя как прочетох  като коментар към друг дизайнер следното "Тва ти е работата, затова си я върши и ми направи корица"...и всичко това беше написано АДСКИ НЕГРАМОТНО.

Не претендирам, че съм 6 по БГ...ама моля ви се..елементарни неща.. Както и да е.

Искам да не знам, че наистина съществуват такива същества, които си мислят, че наистина ние дизайнерите работим за тях. РАБОТИМ!! За Бога..дори не ни се плаща за труда... наглостта може да се види и през двойно крив макарон.

Да не изпусна и хората, които си поръчват, след това излизат с някакво смотано извинения, за да не ползват корицата, върху която между другото съм хвърлила определено време. Видиш ли по цял ден си мятам краката от скука и що пък да не уплътня време в направата на корица на някое неблагодарно дете. Или хората, които изискват и невъзможното сякаш съм господ. Аматьор съм..ако не се е видяло до сега.. Или хората, които се правят на ударени и "забравят" за проклетия кредит. М*мка му станах като просяк да ходя и да си прося кредитите, сякаш трябва да се моля за тях. Или хората, които поръчват, но дори не си отделят 4 минути от времето, за да протечат цялата бланка. После следват въпроси, чиито отговори са в тъпата бланка. Мога да продължа до сутринта...налага ли се? Понякога ми се иска да....

Няма да моля хората, които правят живота на дизайнера една идея по-труден, да спрат, защото молбата ми ще отиде на вятъра. Но просто ще ги накарам...хора..погледнете от страната на дизайнера и проумейте. И ние имаме нужда от лично време..да видим малко свят, та било то само до магазина.. 

Както и да е.. Не искам да ме разбирате грешно и да си правите изводи, че съм някаква безчувствена к*чка, която не я ....за нищо, но нещата в момента са такива.

Умея много да преглъщам и да мълча, но когато чашата прелее..прикритието трябва да е наистина сигурно, защото избухвам....*все още не буквално*.

Като за край..за всички, които се видят в горния роман.......

За всички, които ме разбират...

До скоро