Мухахаха(добре трябва да спра с това  хд)

Здравейте на всички. Започвам с тази темичка, не за друго ми щото така искам хд.

Така..накратко..някои от вас вече са прочели предизвикателството, което бях качила с разни нещица за мен, но искам да кажа още няколко думи..просто така..

Що пък да не хд.

Като цяло съм супер скучен човек(ама грам да не се досетих от заглавието).

Сериозно. Не ме бива да вдигам духа на хората, по-скоро ще ги садна(ще има темичка и за тази моя бичес страна хд).

Така..започвам с досадните си неща хд.

Казвам се Виолета Г...пхахах няма ви кажа бе да не съм луда хд. 

На 22 съм(ужс!), обичам животните(с  изключение на някои влечуги и буби), мразя превзетите, лигави, високомерни и тип "О вижте ме аз съм Бог във всичко", хора.Гледам да страня от такива, а за приятелство не може и да става на въпрос.

Имам брат. Разликата ни е само една година, затова аз почти не я считам за някаква разлика. 

Ту се мразим, ту се обичаме..какво да кажа..братско-сестринска-история (по-глупаво не можах да го напиша )хд.

В момента имам 3 кучета, като само едно от тях си гледам в домашни условия. Другите две бяха също домашни до едно определение, но да кажем, че си бе по-добре да си тичкат в двора за постоянно.

Плача в повечето случаи от безсилие. Сещате се..когато се случи нещо и  те е толкова яд, че не си го направил така..че не си казал това..че живота е несправедлив с теб. Ей в такива моменти ми иде да се завра под юргана и да рева като бебе.

Бях бебемразка до преди три години.Какво се случи? Ами..

Беше ранна, слънчева сутрин, птичките пееха, аз се въргалях в леглото по намачкана нощница...Шегувам се...хд

Работех в Равда, като продавач консултант в малко магазинче за детски играчки. Като цяло Равда е семейно местенце и повечето туристи бяха големи, руски семейства.

Покрай мен на ден минаваха безброй много майка с бебета и аз винаги съм се чудила, какво по дяволите е това нападение на бебета.

Очаквах всеки момент едното да скочи от количката и да ме бомбандира с беберон-граната. Бях толкова скиптична към всяка новородена рожба, че странях тотално. Нооо..както се сещате работех с тези малки нещица и за жалост трябваше да се усмихвам като добрата, голяма кака, която ще им даде бонбонче(ама друг път). Та.. 

Един ден стоя си аз на пластмасовия стол, заспивам ама яката, щото видиш ли бях по 13 часа на работа, в най-голямата жега и то на пътя.(Боже идеше ми да разцелувам дървото, под което се криех на обяд). Та..седя си аз и някаква майка с количка спира пред магазина..ще си купува нещо. Естествено аз мила и усмихната се приближавам стръвнишки. И какво да гледам. Най-сладкото бебе евърррр....... Бях толкова ударена сякаш с чук по главата, че вместо да гледам майката и да я обслужа, аз седях като дърво до количката и зяпах бебето, сякаш е Джонгхюн само по боксерки(кпопърите ще разберат, ихихих). 

От тогава не знам какво ми стана..сериозно... но адски за харесвах бебетата. Естествено имам си малки моменти, когато ми иде да се извъртя и да не погледна повече нечие малко детенце, ама се броят на едната ми ръка.

Преминах дори през фазата- "Мамка му искам и аз бебе. Дали ще бъда добра майка? Кога ще си имам и азззз?".

Естествено и баба ме подканва тука от известно време..Цитирам : " Няма да ми водиш да гледам кучета...искам внуче".

Честно...бабо..! Да не говорим, че ако й взема кучето ще ми спести самоубийството, щото тя ще ме довърши хд.

Та това е........Лудата с бебета хд.. Това звучи по-зле когато го напиша, мамка му.

Какво друго скучно за мен..хм...а да. Супер много се влияя от чуждото мнение. 

Ако реша нещо и съм супер нахъсана да го направя и в следващия миг някой ми каже, че е глупост и не ми трябва или, че е загуба на време или, че няма да се получи..край.. Всичко в мен угасва и аз естествено се отказвам. Често ми се случва във фризьорския салон. Отивам с ясната нагласа какво точно искам да направя  с косата си и естествено фризьорката ми изкарва някакви изводи и уводи, и заплетени сценарии и аз съм в другата крайност. Просто си подстригвам крайчетата и оп..като новичка..

Мразя това, честно.. Но това е същността ми и за жалост ще трябва да свикна с нея, нали така.

В момента съм полу-заспала и не знам какво друго да кажа за себе си, но ако има нещо важно, което трябва да знаете, то ще бъде написано в другите глави. 

Благодаря на всички, които си отделиха от времето да прочетат тази тъпотия и до нови, скорошни срещи.<(￢0￢)>