Париж
Жизел

Наближаваше имението с плахи, решителни стъпки.Тя беше получила писмо, вечерта преди бала в чест на годежа й, с наследника на най -видния френски аристократ по близките им земи. Писмо, от единственият способен, да я спаси, от сивата перспектива, от нещастен брак по сметка.Тя не обичаше виконта.Беше достатъчно,да я погледне човек в сините, тъжни очи, често скрити, зад непокорните кичури абанос.Името й беше, Жизел Елизабет Боно. Първа придворна дама, на Мария Антоанета, тя беше истинска загадка и скандал за общественото положение, което й принадлежеше по право и кръв.Тя упорито заставаше срещу схващането,че жените не е редно да се интересуват от наука, политика и следва да са лишени, от равни на мъжете права.Също, както покровителката си,тя сякаш бе твърде напредничав нрав за времето си.Но революцията в Франция, беше със свой ритъм.Сега, настъпваше Революция в нейното сърце, каквато можеше или да подреди светът й, или да го срине в един миг.