Когато вратата се захлопна зад нея, и ключалката засили тишината на осамотението около нея, Жизел изведнъж осъзна последните няколко дни, потънала в мрака къща Жизел изживя отново ,всяка емоция ,събитие и страх.А Това, никак не беше малко,имайки предвид факта ,че беше престъпила бащината дума ,разтрогнала годеж,предизвикала дуел и се се бе преместила във Версай , под покровитеклството на най-скандалната жена в цяла Франция.

Всяка клетка в тялото й, нашепваше че въпреки всичко,тя беше на правилното място.Баща й беше направил ,различният развой на събитията невъзможен,тук я беше довела волята да се застъпи за себе си.

Вдигна очи за да срещне погледа на Рене .На тази трептяща светлина изглеждаше различно,войната го беше променила и идва сега ,се вгледа в него по-внимателно. Нямаше я следата от смехът в тъмникте му очи.Беше отстъпила място ,на жагриженост и загрубяла от суровите условия на живот мъжественост.

- Нейно величество Мария- Антоанета, искаше да те уведумя,че няма да имаме слуги които да любопитстват. Една жена ще ида да чисти сутрин , и ще бъде сменяна всяка вечер.

-И няма да има никой друг?

-Не. Съображения за сигурност. Ще излизаш само със ескорт или с мен.

-Има заплаха , дори докато сме тук, права ли съм?

-Достигна вест ,че изоставеният ти годеник набира наемници за да се разплати с нас. Иска кръв.

Тя сплете ръце за да спре треперенето им ,и гордо вдигна глава срещу него.

-Искам да ме научиш ,да се бия със шпага!

В гласа й ,нямаше нито гняв, нито тъга ,нито капка страх. Само решителност и увереност.

-Искаш да.... Ти?

-Искам да ме научиш да се защитавам ,и да се бия до теб.

Рене я огледа от глава до пети. Тя беше непоколебима,непоклатима,безстрашна.Истинска скала.Изискваха се нестандартни умения,за да оцелееш без потекло със цена за главата си и с наемници по петите си,дори със защитата на Версайският дворец.

Любовта им ,излагаше и двамата в риск.Последва чувство за вина. Тя сама беше избрала да поеме контрол,и да промени всичко.

Той си наля и отпи скоч.Без да се колебае ,наля и на  нея.

Това беше битка. 

Любовта беше битка.

Свободата беше битка.

-Ще започнем обучението ти на сутринта.

-Удивителен план.Не възнамерявам да губя или да бъдем жертви на съдбата.

За секунди ,тя се се превърна отново в скала,бореше се да не влоши положението, но той изведнъж се разсмя.

-Когато дойдат за нас, ще се сблъскат с тайно оръжие ,невиждано досега.

-Оръжие ? А аз си мислех,че съм дама!

Намръщи се закачливо, доволна от малката си победа.

-Дама ,която променя съдбата си.