Времето  сякаш   беше  спряло,а въздуха  наситен  с  вълнение  .А устните й бяха толкова меки и сладки,  нима   можеха все   още да чакат  възможност  да  бъдат  едно  цяло?Беше очаквал повече съпротивление и страх. И със сигурност не беше очаквал огъня,

разгорял се между тях в секундата, когато устните им се докоснаха.

Сега поне знаеше, че обстоятелствата срещу  тях  бе   бяха ,наранили  любовта. Тя определено бе отговорила на целувката му.Дори само мисълта за нея го възбуди отново, копнееше да я докосне, да я погали,да я  има . Кожата й беше нежна като цветчетата на розата.Желанието бе все още в тялото му, все още усещаше нуждата,накарала го да я целуне с такава жар, сила и...

- Да разбирам ли, че имаш опит с хора, които са те лъгали?

По дяволите. Трябваше да се досети, че е достатъчно умна да

проумее защо искаше това от нея.

-Да, имам.

Не каза нищо повече и тя продължи:

- Кой би се осмелил да излъже херцог?

Той се изсмя цинично.

 - Всеки  ,който   има  изгода от това и  може да  получи    нещо   в замяна.

-Но,лъжата  има различна  тежест ,когато са  намесени чувства. Татко  , непрекъснато  лъжеше    мама ,че  ще  спре с  хазарта ,за доброто  на семейството    ни,  а мама все  ме  лъжеше,че   той  ни  обича. После  татко се опита да  ме продаде, в  брак за да покрие  дълговете си.Винаги  се тревожише  за евентуален  скандал ,или  че  цялата фамилия ще   изпадне  в  немилост ,ако аз  не  подсигуря семейството  ни ,чрез изгоден брак.

-Затова  те е излъгал  ,че съм  погълнат   от морето  .

Всяка жена, която се омъжеше за него, щеше да се изправи пред нещастен живот, а Жизел  и бездруго виждаше брака като затвор. Като сделка.Беще се  отрекла  от семейството  и  потеклото си  ,за да е спаси  от  нещастен  такъв.

Жизел  искаше да се  освободи  от страховете си ,но  тяхната  любов  , беше  изложила  на   риск ,дори  и  нейната  господарка Мария -Антоанета.Тези нерадостни мисли дълго не й излизаха от главата, докато умората не победи и тя заспа неспокоен сън.