Жизел лежеше в леглото, напрегната и в очакване, докато не чу Рене да излиза от стаята. После въздъхна дълбоко.Беше дълбоко заспала, но се събуди, когато той започна даразвързва роклята й. Отначало бе помислила, че влезлият е слуга, натрапник нопосле, доловила аромата на одеколона му, бе разбрала, че е той. Устояна изкушението да покаже, че е будна, и зачака да види докъде щестигне. А и го беше помолила да й помогне, нали? Не го прелъстяваше умишлено в такъв напрегнат момент Той само правеше това, за което беше помолила. Просто беше учтив.

Само дето нямаше и капка учтивост в ласката по гърба й, нито в дългото съзерцаване на тялото й, след като бе развързал връзките.Нямаше нищо учтиво и в тежкото биене на сърцето й. Дяволитеда го вземат.Е, сега поне можеше да се съблече. За миг се замисли дали да не заключи вратата, но се съмняваше той да се върне скоро. Освен това,щом не беше направил нищо, когато имаше възможност, не бешевероятно да го направи по-късно.След секунда остана по нощница .Рене пред нея ,беше дълбоко променен след преживяванията за които не говорише с нея.

Щом веднъж разнищеха случая ,нямаше да има препядствия по пътя им ,ако нещата се развиеха добре. Но,ако не....Кое щеше да победи ?Любовта или дългът?Не знаеше колко дълго е спала, когато се събуди рязко от някакъв шум. Лежеше със свито сърце, дръпнала завивките до брадичката си.После отново чу шума. Пеене. Мъжки глас.

Какво, по дяволите...?

Той се обърна рязко с лице към нея и едва не падна.

— Будна си?

Тя побърза да го хване и да му послужи за опора.

— Трудно ми е да спя при целия този шум.

Той преметна ръка през раменете й и каза поверително:

— Пиян съм.

— Виждам. — Ако поведението му не го беше вече издало,

щеше да го разбере по дъха му.

Поведе го към дивана.

— Не мога да разбера защо си се довел до това състояние....

Имаше нещо толкова интимно в това да седи в скута му по

нощница.

Вместо отговор ,той обхвана талията й и прокара пръсти по голата кожа под нощницата й.

-Ти си ми съпруга и аз те обожавам!

После отново обхвана гърдите й.

— И тях харесвам.

Пръстите му затанцуваха по кожата й. Кожата й настръхна .И все пак.... Пред света и пред Бог ,те бяха съпрузи.

За щастие, тя се беше събудила навреме и двамата бяха успели,да стигнат навреме,за да не изпуснат кораба си и да се приготвят с невероятна бързина. Нахвърлиха нещата си вчантите, платиха сметката и се втурнаха към пристанището. Скоро щяха да завършат мисията си. Рене се чувстваше неспокоен.Не му се нравеше да бърза, когато главата го болеше така, сякаш всеки момент щеше да се сцепи на две, а стомахът му се бунтуваше.Макар да предполагаше, че си го е заслужил, след като е изпилтолкова много бренди само за няколко часа.

—Човек би си помисли ,че алкохола ти понася !

Господи, това бе смущаващо. Той отмести поглед към морските

вълни.

—Прекалено много. Особено за човек, който рядко пие алкохол.

— О? И защо е това? — запита тя с искрено любопитство в гласа.

— Защото кара хората да губят контрол и предсташа за реалността.

— Сега, когато тълпата е напуснала трапезарията, ще отида да

видя дали е останала някаква храна, тъй като не закусихме в

странноприемницата заради това, че господинът не се събуди при

почукването на вратата...

Тя вдигна високо глава и тръгна с толкова ситни крачки, че тойтрябваше да се засмее. Неговата съпруга беше горда като истинска херцогиня. Тръгна след нея. Нямаше да й позволи да плати храната, тъй като бе напълно способен да купи всичко, от което тя имаше нужда. А тя нека си останеше горда, щом трябваше, но нямаше да й позволи да го накара да изглежда като някой глупав и нечувствителен съпруг, който не се грижи за съпругата си. Освен това, не трябваше да продължава да прави впечатление на мъж без обноски... както през изминалата нощ.На устните му се появи усмивка, предназначена само за нея.