Няколко месеца след раждането на втория ѝ син – Луи Шарл, кралицата получи писмо от бижутерите Бьомер и Бесанж относно известната огърлица, 647 брилянтна в което те се оплакаха че огърлицата, която уж била поръчана от нея чрез посредничеството на кардинал Дьо Роан, все още не била изплатена. Студена кръв полази вените на великата бладетелка , шок покуси краката й.Мигновенно ,Мария Антоанета знаеше кого да обвини !Луи дьо Роан член на дворцовата кабала, противник на австрийския съюз. Тази партия беше оглавена от херцог д'Егюйон, който през 1771 г. изпрати Рохан в специално посолство, за да разбере какво се прави във Виена по отношение на разделянето на Полша. Рохан пристигна във Виена през януари 1772 г. и направи страхотно зрелище със своите пищни забавления. Императрица Мария Терезия била враждебна към интригите му; Той не само се опита да осуети съюза й с Франция, но като наместник на Църквата той направи малка тайна за своя венечен начин на живот.

Кралицата знаеше ,че има много врагове , но никой не бе тъй коварен колкото нищожеството Луи дьо Роан!

Скандалът отново беше неизбежен ! Каква божествена комедия !

Кардиналът, от своя страна се почувства като плъх пленен в смътоносен капан.Единственият изход ,бе да поиска помощ от жена , способна да го спаси от онижение и ,дори от гибелта , и така и стори.Жената от аферата с огърлицата е дъщеря на разорен благородник и развратна слугиня; израства като мръсно и занемарено босоного просяче, което краде картофи от нивите и за къшей хляб пасе селските крави. Когато бащата умира, майката се отдава на проституция, а малката — на просия.Това беше ,именно графиня Жана дьо Ламот-Валоа.

За всяка изкусна шарлатания винаги са нужни две неща: голям шарлатанин и голям глупак. За щастие големият глупак е подръка и той не е някой друг, а августейшият член на Френската академия, негово високопреосвещенство епископът на Страсбург, великият изповедник на Франция кардинал Роан.

Уменията да трупа богатсво ,чрез хитрост и женски чар не бяха чужди на графиня де ла Мот- Ваола.Момичето бързо усвои тази наука и скоро намери съвпадение за себе си - гвардейския офицер граф Ла Мота. Вярно е, че той нямаше никакви основания за тази титла, освен страстното желание да бъде благородник. Съпругът на младата авантюристка се отличаваше със същата страст към парите, обичаше приключенията и нямаше капка съвест.

                                                                         * * *

Когато най-сетне стигнаха ,до желаната си дестинация ,Рене се отпусна на перилата. Не можеше да повярва ,колко много емоции предизвика едно единствено пътуване.  Щяха да продължат разследването в кътчето .което носише най много сантиментална стойност,за него. За първи път от години , не се страхуваше за живота си . Никой не го разпознаваше, никой не следеше всяко негово движение ,а Жизел беше негова спътница.

Усмихна се. Тя беше като дете,заключено в тялото на жена.Едновременно го интригуваше и предизвикваше.