Рене усещаше пръстите на Жизел да се забиват в ръката му, но не й обръщаше никакво внимание. Вината, че са в такава смешна ситуация, бе нейна. Тя беше измислила този идиотски план, и ето че тя беше оставила несигурността да й проличи.Ако се наложише, щеше да защити и двамта

-Разкажете ни повече за себе си господин...

-Дюбуа.

Жизел повдигна вежда .Фамилията му беще Бернар , но Дюбуа , му придаваше арисократична мелодичност.

-Съпругът ми е управител на имение.

-О, това обяснява защо сте толкова.... Надарен физически!

-Да ,наистина има силата на скала ,не мислите ли ?-Отвърна Жизел с неприкрит ентусиазъм.- Съпругът ми е, много амбициозен в това да бъде перфектен.

-Да... Де да беше и моят , малко по-самокритичен.

-За сметка на товва изслушвам постояннитите ти клюки за вълнуващият живот на съседите.

-Срамота Мистър Франсис!

Рене и Жизел се спогледаха , правейки всичко по силите си ,да задържат сериозно изражение ,въпрекиче вътрешно се смееха с цялото си сърце.

Отвън долетя ревът на рога. Пристигаха.

-Вие вървете, със съпругът ми имаме някои подробности ,около меденият месец да оточним насаме.

Възрастната двойка изчезна от поглед което даде на Жизел и Рене няколко минути ,да съставят план за действив.

-Мислиш ли ,че ни повярваха?

-Може би , но не знам колко информация би ни попаднала от точно тази двойка.

Рене ,беше срещал и други като нея ,но никоя французойка не беше осъвършенсвала нейният финес харизма.

— Няма значение дали хората ще повярват. Докато не узнаят истинската ни самоличност, могат да мислят каквото пожелаят. Ще бъдем двама сравнително анонимни пътници.Важно е ,да научим кой застрашава короната.

Времето беше един от решаващите им фаактори, трябваше да разузанае всяка възможна теория.

Беше проява на нетактичност от моя страна, извинявам се.

— Няма нужд.а — каза тя, макар извинението да й достави радост. Съмняваше се да се извинява много често. — С годините свикнах хората да правят такива предположения. Мнението на хората за майка ми и отношенията на баща ми се отразява и върху мен. Животът ми премина в усещането,че съм някакво бижу в съкровищницата на баща си и ,че съм огледало на грешките на майка си.

Това беше и основната причина ,да няма доверерие на хората и да разбира толкова добре Мария Антоанета.Задачата й се усложнява от факта, че тя трябва да роди наследник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, защото бракът не е консумиран. Още от първата брачна нощ двамата са наблюдавани от десетки очи. Във Версай няма тайни какво се случва в кралската спалня. „Нищо " говореха ,че записва в дневника си бъдещият крал. След смъртта на баща му през 1774 г. импотентността на Луи ХVІ се беше преврърнала в заплаха за двойката.

Днес ,едната заплаха беше Луи ,дрига нападките на пресата.Френската преса я залива с кал – За нея се пишеха всяка седмица политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата й са извънбрачни, нейното разточителство е докарало Франция до просешка тояга, развратна и похотлива, глупава и алчна, всяко следващо , по-свирепо . Ето защо ,Версай се беше превърнал в нейна крепост. Крепост ,към която беше отворила вратите си ,за тях.

Рене ....Той беше олицетворение на благоприличието.Но имаше и една свирепа,мъжествена страна която й гарантираше ,че ще успее да я защитава

Освен в мига, в който бе предложила да играе ролята на негова

любовница. Съпруга ,да. Мечтаеше за това . Но, любовница?!

Дъхът й заседна в гърлото, като си спомни колко смело иоткрито я беше обходил погледът му. Може би „олицетворение на благоприличието" не беше най-доброто описание за него. Той беше една загадка въпреки любовта им,загадка, и то такава, каквато всеки би искал да разгадае.

Смръщи вежди. Не, определено не. Тя нямаше нужда от подобни проблеми. До края на мисията ,трябваше да изключи силните емоции които я контролираха.