Жизел Елизабет Боно, наследница на парижка династия,първа придворна дама на Мария Антоанета,седеше в унес и обгърната в полумрак , наблюдаваше разноцветната вихрушка от тюл, дантела и цветове , в балната зала без да вижда нищо...
Поредният прием . Докато кротко вееше с ветрило, на господарката си, си позволи да се замисли, за онова което й предстоеше.Уреден брак, обещаващ обществено положение и безмилостна самота.
-А, ето Ви и вас Госпожице !- Луи.Годеникът й.Нисък на ръст, с остри черти на лицето, сини очи, някак винаги високомерни, твърде самоуверен , напомнящ на петел.
Виконт Луи дьо Франсоа, имаше слава на саможив книжен червей, чиято единствена страст и според него, ключ към изкачване по стълбицата на висшето общество, беше политиката.
Той се смръщи и я огледа с отегчение и, критика от глава до пети. -Какво ще си кажат хората за мен, ако видят предполагаемата ми бъдеща съпруга, да скучае на прием в мое присъствие?
Той прокара пръсти през кестенявата си коса.Сякaш някой сграбчи сърцето й през гърдите.

Революцията беше оставила своят отпечатък . Въпреки крехката си възраст и социално положение , Жизел горещо се интересувате от политиката в държавата .Сърцето й  беше на Рене. Подозираше ,че той е повикан да участва в Френската революционна армия.Беше чула достатъчно за тази битка -През август 1792 г. австро-пруските сили начело с херцога на Брауншвайг нахлуват във Франция с цел да възстановят монархията. Незабавната последица от инвазията е щурмът на двореца Тюйлери на 10 август и арестът на краля. Говореше се ,че именно депутатите от Законодателното събрание провъзгласяват монархията за свалена. Част от умерените политици, привърженици на конституционната монархия, емигрират, а друга част се опитват да организират съпротива в провинцията.Тогата тя беше млада тогава ,но разбираше с завидна яснота,какво се случва.

Пътищата им се били разделили, както се оказа по нареждане на родителите й, и разцветът на една любов ,привидно спрян в зародиш.Жизел знаеше много повече от допустимото,за когото и да е, още повече дама от висшето общество .Тя бягаше. Полите се носеха шумно след нея, раздирани от дивите рози по пътя ѝ.Жизел беше оставила сърцето си да блуждае между разума и емоциите. Разумът ѝ подсказваше да спази дългът си, и да се сгоди за избраният наследник от баща й , след ѝ злополуката. Казваше се Луи.Синът на виконтът имаше своя собствена , несъмнено скандална репутация в Дворът, особено в средите като бордеи . Жижел бе поставена в позиция , на безгласна буква ,но писмото от Рене , променяше всичко. То бе знак, вест от любовта на живота ѝ. „Рене е жив. Той се върна!" – шепнеше гласа на сърцето . Любовта, която смята за болезнен спомен, но звездите бяха ѝ доказали, че е безсмъртна. Той не бе от хората родени за този свят. Откакто се запознаха, Жизел усещаше това, всеки път, когато погледите им се срещаха . Не обичаше да говори, предпочиташе делата толкова колкото тя обичаше книгите , ала познаваше тънките черти на романтиката. Точно затова бе единственият завладял безвръзвратно нейното сърце, още от самото запознанство. Жадното ѝ за любов сърце. Когато света на богатите, аристократични и с потекло фамилии, ѝ го отнеха бавно и тихо, сякаш вярата в ѝ любовта отплава заедно с кораба. Отплаването му в пълно безмълвие, бе оставило на Жизел единствено покорство пред съдбата. Писмото беше от него. Доверяват , че я ѝ обича и обещаваше обяснение за внезапното отплаване. Едно единствено писмо от Рене а променяше толкова много. Сърцето не се интересуваше от липсата на потекло. Наследницата имаше подозрения, че обкръжението на семейството ѝ, бе убедило Рене да отстъпи. В продължение на година, тя беше подвластна на болката, която предизвиква само загубата на истинската любов. Често гледаше от тогава розата, която бе ѝ подарил на първият им бал. Беше изсушила цветовете и прилежно ги пазеше. Пазеше ги в тайна, а те я отвеждаха, толкова често при него, дори без да знае където точно е. Баща й можеше да я бе обещал на виконт Луи с ѝ надежди, че нейната зестра и неговото наследство ще спасят имението, но това никога не беше нейният път. Не беше ,и вече бе загубил шансовете, някога да стане такъв.

Луи беше развил определена репутация в Дворът, твърде скандална за да бъде коментирана или да е позволено ,да е достъпна за една дама. Не! Не можеше да изневери на собственото си сърце. Сега трябваше да намери Луи! Търсеше го из залите на имението. Полите шумоляха след нея, докато се изкачва по стълбите. За пръв път, от дълго време, тя слушаше сърцето си. Така започна всичко...

Музиката изпълваше балната зала.Жизел се огледа от върха на витото

стълбище, водещо към дансинга. За момент ѝсе стори, че се дави в гледката, дори и от разстояние. Потъваше преди да се е потопила в морето от панделки, тюл, дантела...звездите на вечерта, маските и гостите. За нея, те бяха най-забележителният и наситен нюанс на това море.

Маските бяха идея на баща й . Според него, истинския кавалер, би открил дамата на сърцето си, без насоки. Дори и да е скрита зад най-изящната маска.Жизел си пое дъх и с бавната грация на лебед, се озова в средата на залата,заобиколена от магията на танцуващи цветове. Усети тежестта на много погледи едновременно отправени в тила , което даде ѝ власт на поривът да затегне панделката на сребристата си маска, с нишки от виолетова
роза. В един миг сърцето се сви, спря, сетне ускори ритъма си. Беше ли възможно?Той беше някъде твърде далеч, за да чуе мелодията на валса и проправи си път в залата екстравагантно и дръзко танго.Мелодиите разказваха за сладките заплетени панделки свързващи сърцето и душата, щом вкусят любовта.Нечий пръсти докоснаха рамото и я откъснаха от унеса.В един миг сърцето се сви, спря, сетне ѝускори ритъма си. Беше ли възможно?Той беше някъде твърде далеч, за да чуе мелодията на валса и проправи си път в залата екстравагантно и дръзко танго.Мелодиите разказваха за сладките заплетени панделки свързващи сърцето и душата, щом вкусят любовта.

Нечий пръсти докоснаха рамото и я ѝ откъснаха от унеса . Тя кокетно обърна ѝ глава и застина на място. Очите! Независимо колко дълги и самотни месеци не ги бе срещала, знаеше без колебание, кой се крие зад маската, и това можеше да бъде само той.Усети промяна във въздуха. Предстои фаталният сблъсък между разума и любовта.Жизел знаеше, че с реверансът си, подписваше собствената си присъда и се хвърляше в мракът на несигурността, приемайки танца.Риск, който заслужаваше само истинската любов. Най-чистата – която не познава маски, а розата от чиито бодили е защитена.Валсът ги понесе в тъй желаното нежно опиянение, което откъсва танцуващите от околния свят, а тангото само добави нови трепети към мистерията и страстта.Светът нямаше досег с нея. Точно това чувство превръщаше танците във втората любов на Жизел Боно.Съперник на тази страст, беше единствено емоцията и любовта към кавалера, който ѝ умерено, нежно и тактично сега я водеше,създавайки у нея чувство за безтегловност.Почувства се като птица, държана цял живот в плен и чиято клетка току-що бяха отключили, в ръцете на Рене.