На всички борци посветявам тази песен. Не спирайте да се борите и да вярвате. Всички ние можем. hannah_1864 трябва да вземем да научим песента. Правим ли го?

Освен това посвещавам този разказ на YaNeRusskaya , която от отдавна трепне очакващо да публикувам обещаните от мен разкази. Е, рано или късно, по-скоро късно, винаги изпълнявам своите обещания.

Приятно четене на всички. Нека щастието бъде с вас.

И извинете калпавия ми опит за хумор.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Повечето хора, гледайки отстрани Ева, щяха да си направят грешни заключения за нея. Но в действителност истината беше доста по-различна.

Поне в главата на Ева беше различна.

Но на практика се получаваше точно обратното на желания ефект, който Ева се опитваше да постигне от месеци насам. И това бе доста усилена работа по един неимоверно труден проект. Бе положила толкова усилия, страст и сърце в тази работа. Бе отделила часове от ценното си време за това важно нещо, защото сърцето ѝ шептеше така.

А обектът на нейния засукан проект бе момчето от съседния клас. И тя (не)прикрито се опитваше да научи колкото се може повече за него. И така в продължение на месеци.

Но не хората от училището гледаха странно Ева, защото може би просто бяха свикнали с всекидневните ѝ недообмислени проявления, още известни като глупости. Например когато в час по химия правеха експерименти и тя сложи повече от нужното вещество в епруветката и за малко целият ѝ клас щеше да предаде Богу дух заради серния диоксид, който се натрупа в стаята. Или когато по време на Коледния концерт се развика на детето до себе си и започна да го гони из малката зала, разваляйки тържеството и забавата на всички (но трябва да признаем, че самият концерт и без това бе достатъчно постен и скучен и Ева по без да иска внесе малко смях в залата. За пръв в своята седемнадесетгодишна история).

Всички, които познаваха Ева, биха я оприличили като бедствие, което има крака, ръце и глава. И вероятно в това се криеше изконният проблем в цялата ситуация. Ева просто бе човек с два крака, две ръце и глава и ги ползваше. Не както би трябвало. Но Ева си мислеше, че ги използва по предназначение, когато ѝ помагаха толкова много в това да следи новия си кръш. Поправка, поредния кръш. Просто с миналия нещата не се получиха, защото той смени училището си и сега се намира в нов град. Странното е, че обвини мен, че сега го е страх дори да излезе на улицата. Защото видиш ли, някоя друга откачалка можела да тръгне да го преследва. Това си бе някакъв пълен абсурд, който не успях да схвана. Не разбрах защо ми крещеше това, докато техните го дърпаха към колата. Все още си мисля, че той имаше проблеми с главата. Може пък новото му училище да е психиатрията.

В света на Ева (или по-скоро съзнанието ѝ) всичко имаше смисъл, замисъл, било то даже структура. Имаше цвят, образност и форма. Защото самата Ева си бе поставила цел, която непременно искаше да изпълни.

Тези може би странни за повечето неосведомени създания подбуди биха били крайно нелогични, объркани и не на място, ако не знаеха, че Ева всъщност много харесваше момчето от съседния клас. И тя определено искаше да го впечатли, като му покаже, че се интересува от него.

Затова го следеше.

Поне два пъти на седмица. Или три пъти, ако времето ѝ позволяваше и беше благоприятно.

Но едно беше пределно сигурно - Ева полагаше много усилия да разбере повече неща за "синеокото изкушение от съседния клас", както тя общопопулярно го наричаше.

Всеизвестно бе, че Ева беше хлътнала здраво по него. Това се забелязваше от малко и голямо. Предимно защото Ева не успяваше да скрие лошите си умения на преследвач. Нямаше как да не забележи човек, че Ева го дебне постоянно и се навърта около стаята му като хрътка.

Всички бързо разбраха, че тя го следи. Дори самото "синеоко изкушение" разбра, но все още таеше надежда, че Ева ще го остави на мира. Защото беше започнал леко да се плаши. Не защото Ева можеше да го нарани или убие по някакъв начин, а защото намираше притеснителни подаръци на чина си, които да си кажем направо, не бяха прилични. А смущаващи. Крайно смущаващи.

Синеокото изкушение, чието действително име бе Теодор, беше започнал да се притеснява сериозно за психичното здраве на това момиче. Като отчетем и факта, че Тео бе крайно незаинтересуван от Ева. Която обаче не знаеше това.

Или не искаше да допуска тази възможност до съзнанието си. Все пак целта си е цел. А тя никога не трябва да се изпуска.

Но Теодор пропускаше един важен момент от цялата крайно заплетена и неудобна ситуация - Ева не го наблюдаваше "тайно" само в училище, но го следеше и извън него. Но Теодор не беше забелязал този факт, защото на улицата предимството беше в полза на Ева. Все пак имаше предостатъчно дървета, коли и смръдливи казани, зад които Ева би могла да се скрие. Въпреки че често се бореше с кварталните котки за тази временна територия. Е, борене е твърде силна дума. По-скоро мъжките котараци от чиста надменност препикаваха чантата ѝ и търтеха да бягат. И все пак си имаше известна доза съперничество.

Точно в такива абсурдни ситуации, минаващите покрай Ева хора я хващаха и я гледаха странно като гръмнати извънземни. Тези случайни минувачи се опитваха да намерят някакво логично обяснение на действията на това разрошено, вмирисано и мърляво момиче. Но може би логиката тук просто беше твърде изкривена и непонятна и се губеше някъде в безкрайността.

С вас знаем, че Ева не правеше нищо безпричинно, защото в нейния живот всичко си имаше определеност, стегнатост и целенасоченост. Както и сега.

Както от месеци насам.

Но останалите заблудени същества не знаеха истинската причина зад крайно западналото състояние на Ева. През главите им минаваха различни мисли от рода на: "Това дете няма ли си родители?"; "Кой би допуснал детето му да изглежда по този покъртителен начин?"; "Защо това момиче се крие зад кофата за боклук?"; "Не са ли учили това дете на някакви обноски?"; "Отвратително!", след което мръщеха лица и сумтяха, крайно потресени и вцепенени. Но те все пак не познаваха Ева. И оттам си вадеха грешни заключения. Които въпреки това не бяха далеч от действителността. Но в света на Ева тези вероятно " психични" отклонения бяха обвързани с голяма доза доказателства и замисъл. И нямаше мърдане от тази позиция.

Но Ева продължаваше да следи своята цел със стоическио търпение и непримирение. Искаше да впечатли момчето. И щеше да направи всичко по силите, за да се представи добре. Поне се надявам този път да се получи, защото с миналия ми кръш нещата не завършиха добре. Предимно за него. По едно време даже започна да посещава психолог. Това беше два месеца, след като започнах да събирам информация за него. Дотогава не знаех, че има психични проблеми. Или отклонения? Може би беше луд, защото неколкократно ме наричаше лунатичка и ми крещеше, че съм съсипала живота му. Което беше доста грубо от негова страна. И избухваше често, като ме видеше. Може би наистина имаше проблеми с гнева.

Но поне Ева си бе намерила друго момче, което не страдаше от същите проблеми, което беше добре, защото не обичаше да ѝ крещят и да я наричат "луда" и "побъркана". Предимно защото тя не се определяше като такава. Но това не важеше за впечатлението, което тя оставяше в очите и съзнанията на останалите.

Ева подаде глава иззад скривалището си и забеляза, че Тео вече не е на улицата.

- Изпуснала съм го - измърмори тя и стана, изтупвайки прашните си колене. Е, поне знаеше къде живее.

Ева тръгна самоуверено напред сякаш до преди малко не бе клечала зад колата и не беше обменяла съскащи звуци с рижавата котка на квартала. Ева се изкашля силно и вирна гордо брадичка. Но това нямаше да промени обстоятелството, че достатъчно на брой хора я бяха видяли да съска на котка.

След няколко минути Ева стигна блока на своето "синеоко изкушение". И както обикновено се отправи към срещуположния блок и започна да се катери по външната му стена. Блокът беше идеален по тази причина, че самата сграда бе стара и камъните бяха паднали, правейки пролуки, където Ева да пъхне ръцете си и да се изкачи до единствената тераса и апартамент, които нямаха живущи. О, какъв огромен късмет имаше тя! Ева смяташе тази помощ за Божа намеса. А аз никога не отказвам помощ от никъде. Защото този необитаем апартамент се намираше точно стаята на "синеокото изкушение".

Тя прехвърли крак и се приземи малко натъртена върху терасата. Избърса ръце в дънките си и пусна раницата на земята и извади от нея бинокъл, с който, разбира се, да шпионира кръша си.

Но това, което видя, не ѝ хареса.

Даже ѝ се щеше да не го беше виждала.

По-добре беше да не го беше виждала. 

Защото сега щеше да ѝ е нужна белина, за да изплакне горките си очи.

Ева отново погледа през бинокъла, защото си помисли, че съзнанието ѝ играе номера. Но ѝ беше чудно откъде главата ѝ можеше да измисли такава невъобразима сцена? Та тя дори едно просто есе не можеше да напише. Въображението при нея бе във вечна отпуска.

Но си оставаше факт, че някакво момче правеше свирка на Тео в собствената му стая. Абсурд. Пълен абсурд! Непонятен абсурд!

- Не - изкрещя Ева с цяло гърло. Извика толкова силно, че крясъкът ѝ рикошира из полупразната улица от единия до другия край. - Не - последва го втори крясък, който стресна задрямалите кучета и те започнаха да лаят, като че ли ги пържеха на бавен огън.

За жалост, този животински вик не остана незабелязан от Тео и момчето в краката му, които се обърнаха стреснато към прозореца.

Тео закопча дънките си и двамата с момчето припряно излязоха на терасата, за да видят как Ева ги наблюдава от отсрещната тераса.

- Не - полуизкрещя тя отново срещу момчета.

- Какво правиш тук? - провикна се Тео и я изгледа изпод смръщени вежди.

- Какво правиш ти тук? - обърна се Ева не към Тео, а към бившия си най-добър приятел.

- Мисля, че си видяла какво правя тук - ухили ѝ се мазно той.

- А аз си мислех, че съм приключила с теб - изсмутя Ева и го погледна злобно. Вече бившият ѝ най-добър приятел се бе отнесъл гадно с нея, "неприлично" би казала самата Ева, защото все още помнеше епитети и нарицателните, които ушите ѝ чуха в онзи злочест ден. Бившият ѝ приятел я нарече луда кучка, която не знае кога да спре. И добави, че е умопобъркана, защото следи хората по този абсурден начин. Точно и затова се разделиха, защото според него Ева беше луда за връзване и трябваше наложително да я вкарат в психиатрията; а според Ева той плещеше глупости и сам не се чуваше какви ги приказва. Тя да е луда?! Пхаха, да бе да. Ева си беше наред и с целия си акъл.

Но това беше фикция само в нейния странен свят.

- Светът е малък, са казали хората - не спираше да ѝ усмихва той.

- Твърде малък - скръцна със зъби тя. В този момент усещаше как шансовете ѝ да впечатли Теодор биваха пометени от снежна лавина. Той наистина ли е гей? А и Ева се притесняваше, че Самуил, омразният ѝ бивш най-добър приятел, може да е наговорил големи лъжи пред Тео. Лъжи, които никак, ама никак не съответстваха на действителността. Разбира се, че не.

- Е, това ли ти е новата жертва? - посочи Сам момчето до себе си, а Ева отново стисна зъби и присви заплашително очи. Но в действителност не изглеждаше толкова плашеща, заколкото искаше да мине. По-скоро можеше да бъде оприличена на злобен пинчер, който в 101% от случаите е по-нисък от тревата.

- Той не е жертва - натърти Ева и въздъхна, цапвайки се по челото. Трагедия. Една пълна, безконечна трагедия. Момчето, което Ева харесваше, се оказа гей. Ето на това му се вика съдба. Но Ева се чудеше как не бе забелязала по-рано този натрапчив факт, след като събира информация за Тео вече от няколко месеца. - А момче, което просто харесвам - стисна основата на носа си.

- Като те познавам, едва ли е точно така - саркастично вметна Сам.

- Дори не ме познаваш, Самуиле. Ако го правеше, нямаше да ме наречеш "луда" - заяде се с него тя.

- Но ти си - съвсем просто ѝ отвърна Сам. - Пълна откачалка. Никой нормален не следи хората - посочи бинокъла в ръката ѝ. - Едва ли можеш да ми дадеш логично обяснение за това - наклони глава на една страна Сам с победоносно изражение на лице. Ева си бе сериозно мръднала от правия или здравомислещия път. И второ мнение не трябваше по този въпрос. Но Ева все още мислеше, че Самуил бе този, който грешеше. Защото чисто и просто в момента се опитваше да я изложи. Освен това и най-нагло правеше правеше свирка на "синеокото изкушение"! В момента Ева сериозно обмисляше по какви начини би могла да го убие. Бавно и болезнено.

- Не дължа никакви обяснения на един предател - изсъска му тя в отговор и прибра бинокъла в раница си, слагайки я на гръб. - Наистина ли си гей? - погледна жално Тео в очите, цупейки устни. Проблемът на Ева не бе, че тя не беше хубава или умна, а че просто беше луда и имаше някакви странни представи за света и хората в тях, които бяха като една здраво пречупена реалност. Но тя чисто и просто не разбираше тази малка, но съществено важна разлика.

- Не си ли забелязала? - отвърна ѝ на въпроса с въпрос Тео, искайки просто да разкара тази откачалка веднъж и завинаги.

- Не?! - опита се да звучи убедително Ева, но в този напрегнат момент цялата ѝ вяра и убедителност рухнаха заедно с всичките ѝ планове. За сватба, меден месец, апартамент. И двете им деца - Елена и Тодор, кръстени на самите тях. Всичко бе окончателно пропаднало.

- Явно, че не - намеси се Самуил отново, а Ева преметна крак през терасата и бавно започна да слиза по порутената стена на сградата.

- Да знаеш, че си голям скапаняк Самуил Антонов Карамфилов - и Ева му показа среден пръст от улицата. - Начукай си го.

- Тео ще го направи, Ева - ухили ѝ се сардонично Сам и ѝ изпрати една целувка с цялата си надменност. Ах, колко мразеше този висок, гаден плъх!

Ева, бясна, разочарована и крайно почервеняла като домат, се обърна и тръгна надолу по улицата, псувайки като дългогодишен и отигран циганин.

- Смяташ ли, че ще ме следва отново? - попита Тео, когато Ева изчезна от полизрението им.

- Няма как да се занимава с хомосексуални. Ева си пада неосъзнат хомофоб - усмихна се Сам.

- Все пак ти благодаря, че ми помогна - въздъхна облекчено Теодор.

- Поне теб успях да спася от лапите ѝ. Предишните ѝ жертви нямаха този късмет - повдигна леко тъжно рамене Сам.

- Все пак си се опитал. Ева е твърде луда. Защо някой не я вкара в психиатрията? - смръщи вежди Тео.

- Защото и там май не я искат - и двете момчета се засмяха силно.

- Какво искаш да те черпя за тази твоя услуга? - попита Тео благодарствено.

- А не искаш ли да се върна към фелациото? - погледна го невинно Сам с разширени зеници.

- Става - облиза устни Теодор.

Да си кажем честно, Теодор не беше дори частичка гей. Беше си напълно хетеросексуален. Но как човек отказа на хубава свирка? А Самуел знаеше как и къде да пипне. И не беше гнуслив като момичетата, които редовно му отказаха това удоволствие.

За Ева бе дошъл краят на света.

Но хей, имаше едно сладко момче от горния клас, което прекарваше доста време в библиотеката.

Можеше и той да стане.

Ева нямаше никакви основания поне да не пробва.