ВЪПРОСЪТ ще витае из въздуха хилядолетия наред, докато осъзнаем каква е нашата предопределеност в живота. Могат да ни кажат откъде произхождаме, какво представляваме, дори докъде можем да стигнем, но не и защо сме такива каквито сме. Разбира се, всеки има отговор сам за себе си какъв е, що е и какво ще прави с живота си. Просто ни се иска да вярваме, че имаме достатъчно свобода, за да вървим само и единствено напред. Но самозаблудата произхожда от това, че вярата ни в самото съществуване е толкова силна, че замъглява всяка неистина и фалшива реалност. И въпреки това никога няма да спрем да се питаме кои сме всъщност, защото любопитството винаги ще води човечеството. А и какво е светът без щипка съмнение? Това му трябва на човек, за да продължава да си задава въпроси, отговорът на които едновременно иска и не иска да знае.

Може и да не знам кои сме ние, но ще ви разкажа коя съм аз и защо толкова приличам на вас, защо бихте ме сбъркали на улицата. Защо ме подминавате, защо се отричате от мен, защо ме мразите и наранявате. Защо съм поредното безлично лице, носещо най-горчивата усмивка на света.

  Защото аз съм това, което винаги сте искали да бъдете.

Аз съм всичко онова, което някога сте били и което сте загубили.

Аз съм всичко, което сте постигнали с много пот на челото.

Аз съм най-голямата ви грешка, но и успех; аз съм вашето падение, но и възход; аз съм тъгата в края на очите ви и усмивката в краищата на устните ви.

Аз съм парцаливото дете, протягащо ръка към вас. Сълзите се стичат по бузите му в мълчалива молба да се смилите над него и да му дадете някоя пара. Дрехите му са изпокъсани, трижди шити и кърпени. И въпреки това се виждат дупките по тях. Истинският им цвят отдавна не си личи, избледнял, покрит с мръсотия и нечистотии. То зъзне на улицата, подпряло глава на острите си колене. Хората продължават да вървят покрай него. Вие продължавате да минавате покрай него, защото то остава едно петно в края на вашето полезрение. И така си и умира – от глад, от студ, от липсата на просто човешко милосърдие.

  Аз съм инжекцията кокаин, която сте си били току-що. Тя ви завладява целите. Падате сред чернота. Главата ви се сблъсква с разрушените плочки на прашасалия тротоар. Няма жива душа около вас, но вие сте екстаз. Вие изригвате в невиждана експлозия. Лягате по гръб на неудобния тротоар, който се впива в дрехите ви, докато се гърчите заради собствените си неволи и глупост. Небето избухва над вас в хиляди светлини. Пяна избива на устата ви, докато се извивате под невидимата ръка на наркотика. Но той е част от вас. Аз съм част от вас. А смъртта дебне всички ни. Никой не може да излъже отвъдния свят. И както звездите са сияли с невъобразима мощ, така оставате бездиханни на мокрия, празен тротоар, в пълно съответствие със собствената ви душа.

„Да“ – шептят устните ви, докато телата се превръщат в едно. Не знаете къде започвате и къде свършвате. Но аз съм едно от момичетата, което сте поръчали, за да задоволи вашите нужди. А те са доста, както добре разбирам. И аз съм вашето освобождение, бягство от реалността. Нямам нищо против. Все пак затова ми плащате – да бъда до вас, когато никой друг не иска. Да бъда това, което търсите във всеки един човек, но което не откривате. Боли да си сам, но аз ще излекувам самотата. Но това е само за една вечер, мили мои. Нищо не е вечно, още по-малко сексът, който е равностоен на едно гъргорещо придихание на прободен в гърдите окаяник; последният вопъл на майката, от чиито ръце бива изтръгнатото единственото ѝ отроче. Ще ви дам това, от което се нуждаете, но похотта не може да изтрие болката от вас.

Аз съм оръжието, което иска да отнеме последния дъх от вас. Всички около нас крещят, пенявят се и убиват. Това се опитвате да направите и самите вие с мен, но сме умели в това, което правим. Ние сме професионалисти и трудно се отказваме от поредното усложнение в живота си. Аз съм страхът по устните ви, потта по челото ви, умората в мускулите. Кръвта се просмуква по дрехите ви, но вие не се предавате. Защото сте изковани от надежди, копнежи и мечти. И не на последно място – във вас тече желание за живот, а това никой не може да ви го отнеме. Дори аз, тази, която се опитва да ви убие. Озъбвате се яростно, напрягате и последната струна на волята си и продължавате да замахвате с меча си. Сечете въздуха като масло, парирате всеки мой болезнен удар. Но това няма значение. Дори да умрете, то ще е със смело сърце. Затова се ухилвате и продължавате да се борите.

Аз съм надеждата, която трепти като пламъка на свещ в сърцата ви. И вие държите внимателно свещта в ръцете си, защото знаете, че загубите ли надежда, загубвате и смисъла си на живот. Когато надеждата свърши, след нея остава едно нищо. А когато си празен отвътре, животът става сив, еднообразен и кух. Няма какво да ви движи напред. Не се плашите толкова от неизвестното, колкото от това какво ще стане след края на волята, вярата и упоритостта. Затова се опитвате да съхраните този пламък, защото осъзнавате, че без него нищо няма да е същото. А никой не иска добротата да си отиде изведнъж, нали така?

Аз съм приятелят, когото всеки ден прегръщате пред врата на старото училище и когото посрещате с викове на уста. Пищите от щастие, защото обичате човека до себе си и не можете да си представите какво бихте правили без него. Защото той е едно от многото неща, които осмислят деня ви и правят това, което сте. Аз съм този приятел и съм горда, че ви познавам и че мога да ви докосна. Поне знам, че няма да се разпаднете като изкорубена къща, едвам стояща на подпорите си.

  Аз съм интимността, деликатността и вкуса на любов по устните ви. Това е чувството, към което всеки ден се стремите и което най-сетне ви е връхлетяло. Не можете да повярвате, че това се случва. И вие летите, чувствате се леки. Защото няма друго такова чувство като това да обичаш и да бъдеш обичан. Страхотно е, нали? Защото това носи усещане за сигурност и дом. Сигурни сте, че един ден ще предадете тази любов на децата си, за да могат и те да я носят в сърцата си. Така ще се затвори този цикъл, за да можете да живеете в хармония със себе си, без граници и правила, които да се опитат да ви задушат. Е, те така или иначе ще се опитат да го направят, но вие не сте мен. Вие сте смели и целенасочени и носите толкова много в изстрадалите си сърца. И все пак…

  … аз не съм вас.

  И въпреки това съм всичко, което сте вие. А вие сте всичко, което съм и аз.

  Защото аз съм вие.

  Вие сте мен.

  А ние сме си ние.

  Всичко и нищо.