Мино стоеше и се взираше в пода пред себе си. Следеше разсеяно с очи шарката му и се беше отдал на мисли под съпровода на църковния хор. Нарочно беше застанал на най-задната скамейка. Размишляваше над живота, който водеше. Стоеше тук, в църквата, а мислеше за Джонгхьон, когото беше оставил да спи в апартамента.
Мислеше за следите от нощта, които беше оставил по тялото му и как по принцип на сутринта го обхващаше гордост за оставянето им. Но тази сутрин възпитанието му се обади и изпита само гузност. Само гузност от греха, който извършваше всеки ден. Лягаше с мъж като с жена и изпитваше удоволствие от това. Вината го погълна. Буца се надигаше в гърлото му от сълзи, предизвикани от безпомощност.
И ето го в момента, в църквата, по време на месата, чакаше за изповед. Стискаше в потните си ръце броеница, кокалчетата побелели от силата, вложена в това. Обичаше религията на родителите си, не искаше да се откаже от нея и от тях, но обичаше и Джонгхьон. Не можеше да се откаже от нито едното от двете неща. Криеше, че Джонгхьон му е гадже от семейството си, убеждаваше него да си трае под прикритието на близък приятел. Батко му, Минсок, и Джонг се спогаждаха прекрасно, станаха добри приятели. Мино би им казал, но те щяха да се откажат и от двама им. Не можеше и не можеше да реши - от кое щеше да се откаже -от греха си, или от семейството си?
После се замисли и за самия Джонгхьон. Как можеше нещо, което му носеше такава наслада и удовлетворение, чувство на обич, да бъде грях? Внезапно искаше да стане и да извика пред цялата църква, че и хомосексуалните са хора, че Господ проповядва обич към всички, независимо от пол и религия. Не го направи. Заби силно нокти в дланите си.
Месата свърши и един по един хората се запътиха към изповедалнята. Мино се нареди в края на редицата нарочно. Търпението нали е добродетел? Той го притежава. Дали ако добродетелите надвишаваха греховете му, Господ щеше да го допусне до своята обител? Трескаво започна да търси всяка своя добродетел, надявайки се всички те заедно да надхвърлят сладкото му падение с Джонгхьон.
Неусетно дойде и неговия ред да влезе в изповедалнята. Машинално се дотътри вътре и коленичи. Пасторът го попита:
- Какъв грях си извършил ти, синко?
- Лягал съм си с мъже.
Пасторът го накара да се моли с него. Тренираният мозък на Мино машинално му подаваше думите на молитвата, плъзгаше също толкова добре заучено и мънистата на броеницата в ръцете си.
След молитвата обаче не дойде очакваното облекчение. В гърдите му все още стоеше буца. Да не би да бе предал така освен семейството си и Джонгхьон? Да не би признавайки го за грях да е предал и него?
Излезе от църквата разтреперан. Отпред го чакаше не кой да е, а самият Джонг. Мино се приближи към него, а Джонг го притегли в прегръдка, макар и срещайки бързо замиращо съпротивление от отсрещната страна. Мино го придърпа по-силно към себе си, буцата в гърдите му олеквайки, и тази в гърлото му стопявайки се в сълзи, които изчезнаха незабелязани от никой друг в черния пуловер на Джонгхьон.

***
Лол, ето ме и мен, с леко поръждясали способности за писане, в момента се чистим. Нещо мъничко, което не знам откъде изобщо ми хрумна, и защо, ама пък, муза, мога ли да я спра, не обещавам, че се връщам, но има някакви муза проблясъци, така че не съм толкова умряла колкото бях доскоро. Както винаги, надявам се да ви хареса, и до нови срещи, надявам се да са скорошни.