Скъпи читатели/приятели,

Ако сте стигнали дотук, значи сте на финала на едно щуро за мен приключение. Да завършвам проект винаги ме е карало да се чувствам носталгично, но същевременно с това съм изпълнена с дълбоки и хубави емоции, които са само и единствено благодарение на вас!

Преди всичко обаче бих искала да започна от самото начало...

"Пречупена реалност" попринцип изобщо не трябваше да същестува. Не беше в списъка ми с бъдещи проекти. Нямах никакво намерение да започвам такъв вид история. Тази книга беше просто плод на размислите ми в един от часовете по История. Преди малко повече от година бях отново отнесена някъде надалеч в света на въображението ми, докато бегло слушах как госпожата се опитваше да ми обясни нещо за утопичния свят. И точно тогава си мислех - "Как ли би изглеждал един такъв?"; " Какви ли биха могли да са хората в такова общество?". Подобни мисли ме преследваха до края на деня и  след прибирането ми вкъщи. Не спирах да мисля за това. Изведнъж дори ме споходи идея за самият термин "пречупена реалност". Колкото и да ми звучеше налудничаво в началото, предчувствах, че от тези две думи можеше и да излезе нещо.

И ето, че още същата вечер написах първата глава и резюмето. Тогава обаче критичното ми подсъзнание се обади. "Какво си мислиш, че правиш? Това е научна фантастика, как смяташ да качваш нещо подобно, при положение, че си нямаш и на идея какво ще става занапред? Ти нямаш нито бъдещи персонажи, нито добре изграден сюжет. Толкова си глупава, не я качвай, докато не я дообмислиш!" Това беше само част от разговора, който провеждах в ума си, докато се колебаех как да постъпя... Но сърцето ми крещеше, че трябваше да се опитам. Трябваше да поема риска и да се гмурна в един съвсем непознат свят за мен, какъвто е научната фантастика.

Реших да не мисля. Мисленето щеше да ме разколебае още повече и затова просто действах. "Пречупена реалност" стана факт. Страхувах се от това да не би да се проваля, да не би да сбъркам, но определено не смятах да се отказвам. Постепенно всичко си идваше на мястото, започнах да получавам първи мнения и това ме караше да летя от щастие! От години голямата ми мечта беше да напиша своя научнофантастична трилогия. Винаги се бях проваляла в опитите си... Но сега гордо мога да кажа, че съм изпълнила това свое желание.

Но тази книга нямаше да бъде нищо без вас. Всяко едно преглеждане, гласуване и коментар значеха и винаги ще значат много за мен! Не знам дали някога ще успея да ви се отблагодаря подобаващо за всичката подкрепа и обич, с които ме дарихте! Наистина не заслужавам това, което ми дадохте, но го оценявам! Вие бяхте тези, които ме карахте да вярвам в себе си и да продължавам напред; карахте ме да мисля, че може би наистина от мен ще стане нещо! Вдъхвахте ми сили, дори когато бях на ръба да се откажа от всичко! Благодаря ви, че се смяхте и плакахте с мен; че се ядосвате и радвахте с мен! Може би често и ви се е искало да ме убиете, но това е вече друг въпрос (но и за това съм благодарна)!

Създадох главната героиня Ариана по свое подобие - плаха, неуверена, страхлива, тиха. Всяка една емоция, която тя изпитваше в началото беше проекция на моя характер. Впоследствие обаче тя израстна. Както тя, така и останалите герои. Това е нещо, което при мен в реалния живот все още липсва, но тези персонажи ми доказаха, че е възможно! С "Пречупена реалност" аз успях да открия нова част от себе си.

Но успях да намеря и нещо друго тук - приятели. Благодарение на тази трилогия, имах възможността да се запозная с невероятни хора, които ще ценя до края на живота си (макар и никога да не съм ги срещала на живо). Въпреки че доста често се отплесвахме и се впускахме в напълно странични разговори, знайте, че това ме е карало да се усмихвам с дни! Чувствам се богата заради това! Надявам се, че приятелството ни ще продължи и след последните редове на това произведение!

Самата аз все още не мога да повярвам, че всичко приключва в този момент за моите така обичани герои. Но всяко нещо си има край. А краят е начало на нещо ново. И така завършвам "Пречупена реалност" с 16+К преглеждания, две награди, но и с най-важното - тонове прекрасни спомени!

Ще ви очаквам на борда на следващото предизвикателство, в което ще се впусна в скоро време! Новата ми книга - този път чиста фантастика, примесена с космос, любов, светлина и мрак - ще бъде наречена "Eclipse Of Our Souls" и ще бъде пусната при първа възможност!

ОБИЧАМ ВИ ОТ ДЪНОТО НА ДУШАТА СИ И ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ОГРОМНАТА ПОДКРЕПА, КОЯТО МИ ДАВАХТЕ ПРЕЗ ТАЗИ ЕДНА ГОДИНА! ПИСАНЕТО Е БУКВАЛНО ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ И СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ МОГА ДА ГО СПОДЕЛЯ С ВАС!

С ОБИЧ,
ХАНА