Случвало ли ви се е някога да гледате своя снимка и да си кажете "Ех, да имаше кой да й каже тогава какво я чака, да й даде съвет!"? Познато ви е нали? На мен също...

Живея в краен квартал. Тук има предимно къщи и ниски сгради и е доста по-спокойно от сърцевината на града. Нашата улица е на високо, тъй като е много близо да балкана и изкачването до дома няма да ми липсва когато след година завърша училище. Вярно е, че обичам да виждам зелените възвишения, покрити с широколистни и вечнозелени дървета на не повече от два километра от тук, но спортуването не е моето нещо.

Вярвам, че момчетата могат да бъдат по-добри приятели отколкото момичетата. Това е резултат от дългогодишното ми приятелство с Никола. Познаваме се от детската градина, но също така сме и съседи.

На външен вид с него сме абсолютен контраст. Ники е висок чернокос симпатяга със студени сини очи точно като на куче Хъски. Аз от друга страна съм дребна естествена блондинка с толкова тъмно кафяви очи, че изглеждат черни.

Онова, по което си приличаме е способността ни да се забъркваме в неприятности. Още първият ден, в който се запознахме лелката в градината ни лепна титлата "палави", но не я виня. Заслужаваме си го след като уговорихме цялата ни група да ходим на сладкарница...във времето за спане. Не само, че никое от децата не спа тогава, но и на всички им се ядеше торта.

Както и да е. Това беше малка пакост. С годините правехме по-големи. На 8 години карахме колела толкова далече, че стигнахме до хижата в балкана и загрижена жена се обади на родителите ни да ни приберат у дома. На 10 години събрахме всички улични кучета от квартала, вързани с нарязания ми ластик за скачане вместо каишки, и ги заведохме при леля Наска. Тя живее сама с четири кучета в къща надолу по улицата. Сметнахме за истина думите й, че би взела всяко кученце за да не се бори то с тежкия живот без стопанин. Беше изключително неловко. След година избягахме от вкъщи за да отидем на гости на баба, която живее в село на 30 километра от дома. Горкият шофьор на автобуса без малко не си загуби работата, защото ни е качил без придружител. Можем да бъдем много убедителни.

Това е само малка част от пакостите, които ни спечелиха въпросната титла "палави". Константа във всички тях е това, че където е замесено моето име - Елица, то задължително там беше и името Ники. Винаги заедно!

Дойде пубертета и пакостите ни се измениха, но близостта ни не изчезна. Той ми споделя за момичетата, които харесва, а аз за момчетата. Без много думи, отгатваме какво другия иска да каже. Неразделни след училище, обичаме да гледаме филми заедно, да ходим на гости един на друг и дори през почивните дни посещаваме заедно бабата на другия. Понякога ни бъркат за братовчеди.

Често наша компания са група деца на нашата възраст, някои от тях от нашето училище, но никой от тях не може да бъде толкова близо до мисленето ми и до сърцето ми, колкото Ники е. Дори когато той си намери приятелка и прекарваше голяма част от свободното си време с нея, пак намираше време за мен. Аз направих същото докато излизах с Петър - първото момче, което ми предложи и което и аз харесвах. Последваха още две момичета за Никола и едно момче за мен. Никое достатъчно сериозно и до два месеца връзките ни приключваха. Не знам дали дългогодишното ни приятелство не отблъскваше гаджетата ни. Онова, което знам е, че наистина нищо не би ни разделило с Ники.

Ето днес е нашият последен учебен ден от предпоследната година в училище. Часовете са намалени и никой не гледа сериозно на присъствието ни, но както всеки четвъртък, аз чакам Ники да излезе и да вървим към домовете си. Ровя из телефона си, облегната на училищната ограда до входа и се радвам на свежият вятър, който играе с косата ми. Пред очите ми изскочи реклама на сайт за запознанства и аз се усмихнах на сниманото за целта момиче, което лежи по корем на леглото си и гледа в мобилния си.

"На какво се радваш толкова?" - чух гласът на Мартин да ме пита.

Той е мое бивше гадже. Приятна компания, невероятно чувство за хумор, съобразителен и чаровен, почти без недостатъци. Ако близостта ми с най-добрия ми приятел не е вероятната причина да се разделим с него, то Виктория е - неговата сестра близначка. Външно приликата между тях е голяма, но отвътре тя е най-гнилата ябълка, която познавам.

"Глупав сайт за зарибявки" отвърнах без да вдигам поглед.

"Защо да е глупав?" Запита ме Мартин, приближавайки русокосата си глава до моята за да разбере какво гледам. "Хм, 'Избери ме'. Добро име са си избрали."

"Каквото и име да са сложили, не вярвам в такива неща. Твърде нагласени са." Отсякох аз и прибрах мобилния си.

Без причина да стои толкова близо до мен, Мартин също се облегна на оградата. Парфюмът му се носеше около нас като невидим облак, навявайки ми спомени. Сетивата ми още се изостряха от присъствието му. Наблюдавах за възможния допир на необикновено големите му ръце до моите. Слушах внимателно въздишките му и търсех скрит смисъл в думите му докато разказваше за плануваната им семейна ваканция.

Не го харесвам вече, сигурна съм. Каза вътрешният ми глас и му вярвах. Поведението ми когато Мартин беше на близо беше просто навик. А вероятно и липса на някой, който да го замести. Не съм имала гадже от повече от три месеца.

Погледнах часа на телефона си и въздъхнах отегчено. Освободиха ни за последния час и се налагаше доста да чакам, защото очевидно не бяха освободили Никола. И двамата сме на осемнадесет години, но сме в различни класове. Аз съм в езикова паралелка, а той в биологична.

Вятърът се засилваше и характерният аромат на приближаващ дъжд изпълни дробовете ми. Беше приятно и свежо.

"Ти имаш ли планове за лятото?" Попита ме Мартин.

"Засега нямам. Вероятно ще е като всяко друго лято." Отвърнах, но не се чувствах неприятно от този факт. Животът ми не е скучен, а спокоен. Имах всичко, което ми е необходимо. Добър приятел, разбрани родители с приличен доход, приятен дом и каквото още можеш да се сетиш за съществуването на една съвременна тийнейджърка.

"Може да излезем някой път." Започна Мартин, но аз вдигнах ръка да го спра.

"Не прави нещата неловки, окей?" Усмихнах се аз, но очите ми показваха колко съм сериозна.

Нещата не се получиха между нас. Разделихме се с добри чувства и не се карахме. Така ми харесва. Не вярвам, че двама души, които веднъж са се разделили, могат да имат добра връзка, ако се съберат отново.

"Хей, не е нужно да е както преди. Беше ни забавно заедно, нали? Може да бъде нещо такова...без интимната част." Отвърна спокойно Мартин.

Не сме имали кой знае каква "интимна част'', но явно предлагаше за обикновено приятелство. И това няма да стане. Имам си принципи и вярвания. Неща, които съм се убедила, че са по определен начин. От гаджета в приятели също не беше вариант за мен.

Внезапно изпитах съжаление към Мартин. Знам, че все още има чувства към мен, но завинаги ще останем на положението на което сме сега. Бивши, стари познати. Нито приятели, нито гаджета.

Усмихнах се и реших да разведря малко разговорът ни, който очевидно не отиваше в добра посока.

"Беше забавно, особено онази вечер когато сестра ти някак беше купила бутилка вино и вашите се прибраха по-рано."

Нито му отказвах, нито приемах поканата му. Просто се съгласих с част от казаното от него. Ако не уговорим среща, такава няма да има. Нали?

"Хм, Виктория беше наказана да не ползва телефона си цяла седмица." Отговори Мартин, замислено. "Това не беше чак толкова забавно, тъй като ме тормозеше да й давам моя."

"Къде е тя, между другото?" Огледах се наоколо за русокосата глава на сестра му.

"Чакам да ме вземе." Той въздъхна и направи кратка пауза. "Не си ли чула? Имах малък инцидент с колата."

"Какъв инцидент?!" Вперих поглед в него и притеснението ме заля като гореща вода, макар да виждах Мартин жив и здрав пред себе си.

"Някакъв идиот се блъсна с мотора си в колата ми. Той е леко контузен, за разлика от мотора му. Само счупена ръка и натъртвания. Моята кола е на сервиз с вдлъбната и одраскана врата."

Слушах го как обяснява със зяпнала уста. Как съм пропуснала такова нещо? Училището ни е като един голям клюкарник и обикновено новина като тази се разчува бързо. Не знаех какво да отговоря и затова отвърнах с изтърканато "Ох, това е ужасно! Радвам се, че си добре." И наистина го мислех. "Как не те е ударил? Къде беше седнал?"

"Не бях в колата. Бях я паркирал на обръщалото. Знаеш - където се събираме понякога." Аз кимнах и той продължи. "Въпросният моторист се хвалеше с уменията си да върти гуми пред една мацка, но не го знам какво обърка. Явно не е особено добър! Ще му е за урок. Ще плати каквото е нужно за ремонта." Обясни Мартин, но благият му характер не показа да изпитва някаква неприязън или задоволство.

"Уау! Каква история!" Възкликнах аз. "А ето ме мен с моя скучен живот." Намигнах му аз и отново погледнах часовника. Ники трябва да дойде всеки момент.

"Чакаш Никола, нали?" Запита Мартин, виждайки нервното ми поведение.

"Аха."

"Сигурна ли си, че сте само приятели?"

Знаех си, че този въпрос ще изкочи рано или късно. Наистина сме само приятели. Най-добрите в целия свят, но "само приятели".

"Разбира се, че съм сигурна. Ти сигурен ли си, че онази зла Барби-подобна блондинка, която се вре където не й е работа, ти е сестра?" Подразних го аз.

"Да, за съжаление!" Показа наредениете си зъби той.

"По нищо не си приличате." Смигнах му аз и той се ухили още повече.

Това си беше истински комплимент. Приятната компания на Мартин не можеше да се сравни с повърхностното и заядливо държание на сестра му. Коренно различни личности.

"Като говорим за вълка..." Въздъхна той, посочвайки малка розова Тойота, приближаваща към нас. "Трябва да тръгвам. Колкото по-бързо се кача, толкова по-бързо ще сляза."

"Да, моите съболезнования." Усмихнах се с престорена загриженост.

"О, Боже! Някой е починал? Да не е момчето с мотора?" Обади се гласът на Виктория от колата, спряла до мен.

"Да, доброто ми настроение." Отвърнах й саркастично.

"Мотористът си е жив и здрав, Виктория. Надявам се, че си седи вкъщи и разсъждава над действията си." Отговори й Мартин.

"Трябваше да я оставиш да се почуди още малко." Казах аз с нескрита усмивка.

"Не се подигравайте. Всеки допуска грешки, нали? Горкото момче...дано има кой да се погрижи за него" Каза Виктория, нацупвайки устни.

"Пффф, някой блондинки са по-руси от други!" Казах на Мартин, игнорирайки сестра му.

Престореното й съчувствие и поведението на Барби, излязла от някой префърцунен детски филм ми идваха в повече. Преди когато бях с Мартин, тя не спираше да се интересува от връзката ни и се преструваше, че иска да ме опознае. Единствено за да може после да клюкарства зад гърба ми и да създава интриги. Чувството ми за самосъхранение ме караше да стоя настрана от нея.

"Ще те избавя от нея." Кимна ми Мартин, досещайки се за мислите ми. "И Ели?" Обърна се той преди да влезе в колата й.

"Да"

"Беше ми приятно да поговорим. Ще се видим скоро." Усмихна ми се той и аз се зачудих дали няма нещо предвид. Все пак не му отказах евентуална среща.