Бяха минали приблизително десет часа от както първият човек - Марко - се бе събудил. Поне така твърдеше Мартин, въпреки че нямаше часовник. Когато претърсиха джобовете си, както Арет бе настоял, никой не намери нищо. Ръчният часовник на учителя Дейвид също липсваше. Нямаха представа дали е ден или нощ.

- Как знаеш колко време е минало? Трудно е да се ориентираш на такова място. Осветлението е слабо, възприятията ни са отишли на кино. - Арет говореше любезно, но очите му бяха присвити подозрително. 

- Моите възприятия нямат билет за киното. - Отговори гологлавото момче, което накара Мъжът в черно да се изкиска:

- Този го харесвам!

- Просто момчето има възприятие за време, точно като мен. Аз се събудих първи и разучавах около половин час, преди да намеря Дейвид в стаята му. Той се включи в отварянето на останалите стаи. Открихме Мартин и той ме чу да казвам от колко време съм буден. След това е усетил, че са минали девет часа.. - Казваше Марко.

- Девет и половина. - Поправи го Мартин и отиде в стаята си. 

- Хей, я се върни! - повика го Арет - Да не си си у вас? Трябва да разберем защо сме тук.

- Не, трябва да разберем как да излезем от тук. - Подразни се Марко. 

- Можеш да си сигурна, че няма да излезем от тук, не и със сила и разучаване. Трябва ни мисъл и досетливост. Ако разберем какво, за Бога, търсим тук, то може би ще знаем как да се измъкнем. Може би има някакъв трик.. 

 - Аз, за Бога, съм мъж! - Разкрещя се Марко, а Мъжът в черно, който бе клекнал някъде зад тях, се усмихна злорадо.

 - Защо си мислиш, че има някакъв трик за излизане от тук? - Чу се плахо гласче.

 - Какво? - Изгледа я Арет. 

 - Дори.. Дори да има някакъв трик, ако не разучите всяка подробност от това място, как ще излезем? - Попита притеснено Дарси.

 - Детето има право, козичке. - обади се Мъжът без име - Но защо, мила, си мислиш, че ние ще се трудим и ще търсим изход, а ти просто ще си излезеш?

 - Аз нямах.. Не исках да кажа това. - Белите й бузи поруменяха и тя се обърна на една страна, избягвайки чуждите погледи.

 Арет засука брадичката си, като мислеше усилено. 

 - Да, ще трябва да научим всичко за това място. Исках да кажа, че приоритет не ни е търсенето на изход, защото ако това е, което си мисля, че е, то всичко има повече логика и ще излезем само ако разберем каква е.

 - А какво мислиш, че е? - Попита Лейн, която бе седнала на изрядно чистия под в коридора. Краката й се бяха схванали от часовете, в които разговаряха. Бе вдигнала кестенявата си коса на конска опашка и се скастри мислено, че мисли за това как ли изглежда в момента. 

 - Не сме се пренесли тук просто така. Някой ни е упоил, отвлякъл и довел тук. Успял е да отвлече осем души от домовете им просто ей-така! Мисля, че зад това стои повече от един човек. Може би правят експеримент, а може би е за забавление. Във всеки случай е невъзможно да има нещо, което да ни измъкне и то да бъде очебийно. Всичко е по-мащабно и трябва да помислим..

 - Много игри играеш, момче. - Изръмжа Марко, след което също се прибра в стаята си, въпреки възраженията на Арет.

 - Изглежда никой не иска да те слуша. - Смигна му Мъжът в черно, който почукваше плочките на пода и долепяше ухо, за да чуе дали има кухина.

 - Марко беше казала.. казал, - поправи се Сибил - че са претърсили всички отключени стаи, нали така? А какво за заключените? Никой ли не е опитал да ги разбие? - Попита тя и скри дългите си къдрици зад ухото. 

Арет я погледна изумено: - Ти си гениална! Не, ние сме простаци! Как не помислихме за това! - той побутна грубо с крак мъжът, който се сприятеляваше с плочките - Хайде, помогни ми. 

 - К'во искаш, бе?

 - Чу я, нека видим какво има в тях.

 Мъжът се изправи и въпреки че Арет бе по-висок от него, изглеждаше застрашително.

 - За голям умник се мислиш, а? Докато тук си дърдорихте сладко и ви липсваше само лагерния огън и една китара, на която да дрънкаш, аз вече проверих. Стаите са общо 22, от които 15 са заключени. Не се чува и звук от тях.

 - Но не си опитал да ги отвориш!

Дейвид реши да помогне веднага, щом чу плана. Марко и Дарси бяха заспали в стаите си. Все още с Лейн не се бяха разбрали какво да правят. Всеки имаше стая, в която се бе събудил, те обаче трябваше да делят една. 

 - Доста е трудно. - Изпъшка Арет след поредния ритник в стая 10. 

- Не е като на плейстейшън. - Подразни го Мъжът без име.

 - Давайте със засилка. - предложи Дейвид - На три. Едно... Две... Три!

Врата беше по-тясна от тях и Арет изхвърча при удара. Вратата обаче се отвори. Беше празна, но също обзаведена като останалите. 

- Вижте, това вътре е дунапрен - Показа Дейвид кожената облицовка на вратата от вътрешната страна.

 - За това не си чувал нищо, дори и да има човек вътре. - Натякна Арет от пода на мъжа с пиърсинга.

 - Както виждаш, няма, генийче. 

След безцелното разбиване на още четири врати, решиха, че ще продължат утре. Бяха уморени и потни, нямаха храна, баня или тоалетна. Оставаше им само опцията да заспят за да съберат сили за следващият ден, стига сега наистина да бе вечер. Никой обаче не заспа лесно. Лейн и събудилата се Дарси се въртяха в леглото, като внимаваха да не се докосват; Марко, след като бе поспал само час, мислеше за приятелката, която остави без свое желание; Дейвид умираше за чаша кафе; Арет си представяше, че открива смисъла на всичко и се превръща в герой; Сибил се притесняваше за малката си сестра с която живееха самички; Мартин изчисляваше колко часове са минали, а Мъжът без име си играеше с пиърсинга на веждата и се усмихваше.