Лейн се взираше предпазливо в спящото момиче, като стоеше на известно разстояние. Бе успяла да го огледа бегло преди клепачите на непознатата да се помръднат. То имаше сърцевидна форма на лицето, множество едри лунички и русолява коса. Видът му стана дори по-необичаен когато отвори объркано големите си очи. 

Примигна и погледът му се спря върху Лейн.                                                                                                 

- Какво правиш тук? - ахна и побърза да се изправи. Едва тогава забеляза, че се намира на пода на непозната стая. - Къде съм? - тънки бръчици се образуваха по иначе младежкото лице. Побърза да се отдръпне и се качи на леглото зад себе си. - Коя си ти?

- И представа си нямам къд.. - Понечи да каже бавно и вдигна ръцете си във въздуха, когато почукване по вратата вдясно я прекъсна.

- Има ли някой тук? Някой чува ли ме? - Попита приглушен мъжки глас зад вратата.

- Какво става? - Викна истерично момичето и постави ръце на устата си.

- Само спокойно.. спокойно.. - Лейн всъщност опитваше да успокои себе си. Беше се събудила едва минута преди момичето и нямаше време да разучи къде се намира, нито да се опита да излезе.

- Не отваряй! - Прошепна уплашено русокоската и се прилепи до стената зад себе си.

Но на Лейн човекът, чийто глас бяха чули й се струваше добронамерен и настоятелен.

Пристъпи напред точно когато мъжът нахлу в стаята.

- Хей, тук има още! - Провикна се човекът, който се оказа жена, а зад него се струпаха други непознати лица.

- Две ли са? - попита висок мъж зад нея, но никой не му обърна внимание.

- Няма други, претърсих всички отключени стаи. - Информира някой, а жената направи път на двете момичета, за да се присъединят към сформиралата се групичка.

- Защо са две? - Продължи високият мъж, който бе двойно по-слаб от жената.

Лейн направи няколко крачки напред, но размисли. Русокоската все още преживяваше шок, а без нейна помощ щеше да остане прикрепена към стената.

Отиде до леглото, усмихна й се мило и я поведе насила.

- Колко сме общо? - Попита себе си жената с мъжкия глас, която изглежда бе успяла да заеме лидерското място за краткото време, в което бяха тук. Тя сочеше всеки с късите си пръсти, с лакирани в черно нокти. - Двама, четирима.. Осем. Осем сме.

- Можем да броим, много благодаря. - Усмихна се сакрастично мъж, облечен от глава до пети в черно, досъщ като нея самата. Под очите си имаше черни кръгове от размазан молив за очи.

Русокоската изхлипа неволно и привлече вниманието върху себе си.

- Ох, имаме си ревливо приятелче. - Завъртя очи мъжът в черно и се заигра с обицата на дясната си вежда.

- Всичко е наред. - Прегърна я покровителствено Лейн, но тя се отдръпна.

- Всеки да каже какво е последното нещо, което помни. - Заповяда жената.

- Претърсете джобовете си и кажете имената си. Трябва да помислим какво е общото помежду ни. - добави високият мъж и тя го изгледа кръвнишки. - Не сте ли гледали подобни филми? Или има някаква причина да сме тук или някой психопат ни е избирал произволно.

Очите на русото момиче се разшириха и станаха още по-големи.

- Аз ще започна първи. - каза жената - Бях в домът на приятелката си..

- Поправи ме ако греша, но ти си жена. - Прекъсна я саркастичния мъж и също получи злобен поглед. Жената, която определяше себе си като мъж, бе нисичка и закръглена. Черната й рядка коса стигаше малко под раменете, а на ръцете си имаше кожени ръкавици без пръсти.

- .. И си легнахме да спим. Това е последното, което помня.

- Аз не помня нищо. - Обади се замислено жена с много къдрава кестенява коса и всички, освен русокоската, която още хлипаше, се обърнаха към нея.

- Аз също. - Каза друг мъж.

- Спомените ни ще се избистрят скоро, сега разкажете повече за себе си. Трябва да разберем защо сме тук. - Настояваше високият мъж, който заравяше пръсти в дългата до раменете си коса, понеже никой не слушаше какво обяснява.

- Аз съм Лейн. Фризьорка съм. - започна Лейн - Някой знае ли къде се намираме?

- Дали знаем къде се намираме? Ако знаехме, мислиш ли, че щяхме да си попълваме лексикони? - Присмя й се мъжът с пиърсинга.

- Огледах всичко наоколо. - каза ниската жена - Мисля, че се намираме някъде под земята. Всички стаи са обзаведени и приличат на хотелски, но няма изход от тук, влажно е, въздухът е особен и има тръбопровод - посочи тя тръбите в коридора - Опитах всякакви начини, преди да ви потърся. Аз съм Марко. - Представи се накрая.

- Здравей, Марко. - Каза мъжът в черно, сякаш бяха на среща на Анонимните алкохолици.

- Не му обръщай внимание. - Обади се отново жената с къдравата коса. На устата си имаше вертикален белег, минаваш точно по средата на горната устна. Носът й бе топчест, но тесен.

- Не аз имам нужда от внимание. - Посочи той мъжът, който все още се опитваше да вземе думата и вече скубеше козята си брадичка.

- Послушайте ме! Нека всеки се представи.

След минутите, в който спореха и се нападаха словесно, един по един всеки разказа нещичко за себе си.

Къдравата жена, на име Сибил, бе сервитьорка; един мъж, който помагаше на Марко да провери стаите за още хора, бе учител по география, с име Дейвид; Марко бе фризьор, също като Лейн, което високият мъж не пропусна да отбележи като нещо съществено. От русокоската успяха да изкопчат малко информация и разбраха, че е на седемнадесет, казва се Дарси и все още учи.

Мъжът в черно отказа да говори:

- Не ми се играят детски игри. Говорете си, щом искате, но от мен не очаквайте да се правя на клоун. Предпочитам да открия начин да изляза от тук. - След което се отдели от тях и започна да почуква по стените, като внимателно слушаше кой какво споделя.

Високият мъж Арет стеснително призна, че е безделник и че изкарва парите си чрез играене на видеоигри:

- Аз съм много добър, но парите не са достатъчно да си купя дори храна за една седмица и.. - той се огледа притеснено - Хм, ами ти там? Ти какво ще кажеш?

Момчето само леко вдигна гологлавата си глава. То бе младеж, малко по-млад от Арет. От както бяха тук не го бяха чули да продума.

- Мисля, че е ням. - Изчурулика мъжът в черно, който сега изучаваше тръбите.

Момчето не каза нищо, но дари всеки един с любопитен, проницаващ поглед. Очите му бяха влажни като на пале, а тънките му устни представляваха права линия.

- Аз съм Мартин.