Повече за мен
Здравей! Името ми е Петя и съм на 15 години от едно малко градче в България. Родена съм на 27 септември 2003 година. Зодия Везни, въпреки, че чак сега осъзнавам, че не отговарям на зодията си по никакъв начин. Ето някой интересни неща за мен!
1.Живяла съм два месеца в къща и от 11 ноември 2003 до ден днешен живея в апартамент.
2. Първата ми среща с най-добрият ми приятел е била когато, майките ни са се сблъскали с количките ни. От тогава с него излизахме в парка и цяло лято карахме колело. А когато просто ни се мързелуваше, седяхме зад паметника в същата градина или се гонехме. На това му се вика лапешки акъл! Но искам отново онези години.
Когато бяхме в края на 4 клас, родителите му се преместиха в друг град(на почти 1 час от тук). Не исках да си тръгва, защото знаех, че лятото ще го прекарам сама вкъщи.
3.Като само дете имам огромно въображение и мога да го докажа само с един пример."Не се сърди човече" се играеше от мен и още 3-ма мои приятели. Тогава им знаех и имената, но минаха толкова годи, че...
4. Аз съм най-спънатият и най-големият карък. Да, наистина.
-Сцепвала съм си устните 2 пъти. Моята специална способност да се спъвам и на прав път. Първият път, усъвършенстване на тичането, последствие падане и сцепена горна устна. Вторият път, моя инат или доколкото си спомням исках дъвка, ама може и да греша, последствие падане и сцепване на долна устна по-гадно болница. Последното остави белег.
-Пробивала съм си главата в ъгъла на шкаф.
-Изгаряла съм си пръстите. Това беше интересно, защото когато видях кибрита, любопитството в мен надделя и аз без да искам запалих една клечка кибрит. В крайна сметка, с това мое любопитство си бях изгорила палеца и показалеца на дясната си ръка и за кратък период всички вкъщи ми викаха"Кибрито-подпалвачката".
-Пребивала съм се редовно в детската градина и си спомням, че нямаше ден в който да не се прибирам без синина в къщи.
5. Непослушно дете. Да като малка, бях адски непослушна и много съм се излагала пред обществото, но с времето се успокоих и кротнах.
-Не спях и не обичах нито едно ястие в детската градина, освен макарони на фурна, което ми е любимо и до днес.
6.Родителите ми.
Май трябваше да започна с това ,но още не е късно. Имам странни родители.
Майка ми е учител, но има и образование за медицинска сестра, а баща ми е електро-инжинер. Двамата са противоположни характера. Майка ми е по-темпераментна, а баща ми е по-спокоен.
7.Училище.
Всичко се обърка миналата година. Когато се смесихме и когато се появиха някои личности, които с огромно желание, бих искала да изчезнат от лицето на земята. Знам това е злобно, но те самите са си такива.
Намерих приятелки. Може би това донякъде ме промени. Открих хора, които ме виждат такава каквато съм и каквато ще си остана(пояснение отново полудях след като се сприятелих)
8.Най-лоши дати до този момент?
24 май-може би остава на върха, защото тогава осъзнах, какво е обичта и дали тя е била истинска(все още се чудя)
15 април-втората, но не по-гадна от предишната. Може би най-гадното усещане. Кибертормоз от една съученичка. Няма да обръщам внимание на това момиче, защото за пореден път се убеждавам, че хора като нея са създадени единствено да тормозят хората. Обиди ме пред класа и всички четяха това, без да кажат нито дума. Спомням си, когато писах на приятелката ми(тогава още не бях толкова близка с другите 2 момичета), защо не ме пита как съм или поне защо не ме защити пред нея, при положение че без никакви доказателства ме"обрисува"! Отговора ѝ още ми се върти в главата, когато се сетя за този ден: Какво да кажа? Това ме вбеси, но и в същият момент се почувствах съвсем сама. Тогава бях много болна и след това се влоших, вдигнах над 40 градуса температура и едва не умрях тогава. Депресирах се, но щях да отида на училище, за да не си помисли, че не идвам, заради шибаната ѝ постъпка.
17 април- отново заради нея, аз вече не мога да бягам на 50 метра с нисък старт.
9.Любов
Да и това ме застигна в началото на 7 клас. Харесах един от съучениците ми. но най-голямата ми грешка беше да кажа на тъй наречени"приятелки", че харесвам може би най-известното момче в града. Естествено, едната от тях му е казала и той знаеше.
Може би нарочно участваше в шегата на 24 май, за да ми покаже, че той е пълен идиот и не заслужава моето внимание. Но може би трябваше да го каже на сърцето ми. Да му вика и крещи, че е невъзможно да ме хареса.За жалост този ад продължава и до ден днешен.
10. Характера ми.
Аз мога да се опиша като човек с темпераментен характер. Лесно се ядосвам, мразя несправедливостта, срещу мен и околните около мен, но съм много добродушна и честна. Най-вероятно приятелките ми, ме виждат като друг човек, но аз поне се описвам така.
11.Мечти!
Бяха доста, но ги посъкратих.
-Някой ден ще науча френския и ще отида във Франция!
-След 10 клас, ще продължа с история и някой ден ще стана археолог
-Ще оставя някои негативни неща след себе си!
-Ще подредя бъдещето си както искам!
Това съм Аз! "Малко "информация за мен, но мисля, че е хубаво да споделяме някои неща, особено ако сме го преживели и може да помогнем на друг.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro