" Любов моя, здравей! Как си? Предполагам съкрушена. И разбита.

Пиша ти от лагера ни, който в момента е локализиран в Кербала. Малко е шумно, но засега всичко е под контрол.

Щом държиш тези листи, значи вече душата ми е отлетяла. А тялото почива дълбоко под земята.

Знам, че не знаеше. Не посмях да ти кажа. Затова ти го написах.

Наречи ме глупак и страхливец, но само дочети тези слова.

Искам да знаеш истината. Искам да ти благодаря. Искам да видиш и усетиш колко те обичам. Независимо къде съм .

Знам, трудно ти е. Боли и е празно в теб.

Няма ме.

Борих се да остана тук, наистина. Но болестта бе по-силна от мен. Информираха ме, че е било възможно да не се прояви в тялото ми. Но, уви. Не ме пожали.

Разбрах диагнозата, когато болеста вече бе в краен стадий. Не можеше да се направи нищо повече. Дори ми казаха, че всеки един момент може да се случи най-лошото.

Разбира се, бях шокиран, но не спрях да ставам и лягам с надежда сутрин и вечер. Да живея още по-вдъхновено и да давам още повече от себе си.

Визуализирах си как се прибирам у дома и ти ме посрещаш още от двора. Как се мяташ на врата ми и ме прагръщаш силно. Сякаш повече няма да ме пуснеш.

Представях си как си говорим дълги вечери и обсъждаме направата на бъдещата детска стая на неродената ни дъщеря. Виждах колко си щастлива и нетърпелива да дадеш живот на едно прекрасно, малко същество. И да ме направиш горд баща.

Можех да видя, че косата ти е пораснала с няколко сантиметра,че коремчето ти се е закръглило и имаш прекрасни пълни бузи. Но погледа ти бе все така изпълнен със сила и блясъкът бе поразителен.

Бях сигурен, че си ме чакала и че си се поболяла от тревога. Бях убеден, че си преподреждала дехите ми, само за да усетиш аромата ми, който да те приближи до мен.

Знаех, че едвам се държиш. Но си устояла, заради мен.

Защото ме обичаш. Както и аз - теб.

Ти беше моята мотивация да се боря. Да не се предам до самия край. През целия си живот съм благодарил на Онзи горе, че те имам. Че ме даряваш с такава мощ. Че ме разбираш. Че ме траеш дори с недостатъците ми. Че се омъжи за мен, въпреки професията ми.

Накрая, искам да те помоля нещо...

Обещай ми, че ще издържиш. Дори, когато аз вече съм някъде другаде... На небето.

Обещай ми, моля те! Направи го заради себе си и онова мъниче, което ще се появи на бял свят.

Това, ще ме топли.

Съжалявам толкова много, че те оставям сама в този нелеп и труден свят. Съжалявам, че лишавам дъщея ни от баща. Съжалявам, че няма да се прибера в дома ни.

Съжалявам за всичко.

Надявам се, някога да ми простиш.

Обичам те! "