Събуди се посредата на нощта. В малките часове.

Напоследък не се случваше често.

Включи нощната лампа.

Ослуша се и мигновено насочи вниманието си към шума, който нарушаваше тишината в стаята.

Идваше от банята. Звуците бяха породени от душ кабината.

Облекчение се разля в нея, след като осъзна какво се случваше.

Той щеше да преспи при нея тази нощ. Както ѝ обеща.

Мъжът, когото обичаше.

Но не можеше да твърди същото за него.

Внезапен страх я прониза. Надеждата ѝ бързо се стопи, осени я мисълта, че той просто се е опитвал да я излъже.

Надявал се е, че тя няма да се събуди. Защото никога не го чуваше как се промъква тихо и си тръгва.

Всяка вечер. От три месеца насам.

- О, ти си будна? - плътния му глас я изкара от транса.

Тя го погледна - светлината от лампата му предаваше загъдночност и прикрита фаталност. В едната ръка държеше ризата си, а в другата беше смачкал хавлията. Единственото нещо, което издаваше признаци, че току-що е излязъл от банята, бе все още влажната му коса. Беше облякъл панталоните си и сега навличаше ризата.

Тя осъзна, че наистина ще си тръгне и тази нощ.

Горчилка се събра, в гърлото ѝ заседна буца и очите ѝ започнаха да се навлажняват. Беше на ръба. Яростта се надигна в душата и думите ѝ сами започнаха да се леят от устата:

- Някога изобщо ще останеш ли, по дяволите?! Колко дълго мислеше да се изнизваш от леглото ми като крадец? Докато не те усетя? Едва ли. Не мислиш ли, че е време да ми обясниш какво наистина искаш от мен? Защото аз повече не мога да се правя, че не виждам какво се случва. Защото повече не мога да бягам от чувствата си и не искам да пускам в себе си страха от цялата тази несигурна връзка.

- Знаеш ли, никога не съм казвал, че искам повече нещо от секс. - проговори спокойно той - Съжалявам, че съм те объркал, не съм целял това. Сега тръгвам. Не ме чакай.

С тези думи излезе.

Без да каже нищо повече. Без дори да се обърне.

А тя бе пракалено шокирана, за да предприеме каквото и да било. Просто се сви на леглото и сълзите потекоха.

Не че щяха да помогнат с нещо.

Нищо нямаше да ѝ помогне, за да излекува сърцето си, което бе разбито на хиляди части преди малко. Отново.

Осъзна, че следващ път няма да има. Защото нямаше да успее да съживи себе си тогава.

Запали цигара.

 "Единственото нещо, което гори за мен.." - помисли си.

Затвори очи и се остави на болката да я прояжда, съпроводена от нежеланата тишина.