2013 г., някъде из Българското Черноморие...

Из дневниците на едно влюбено момиче...

Сякаш никога преди не съм обичала друг, не и по този начин. Все едно всички предишни връзки, провалени или не, не са се състояли. Имам усещането, че преди Той да се появи, никога не съм се осмелявала да живея, да дишам и да обичам. Той ме е научи на всичко, което някога съм отричала в себе си и е било скътано в дълбините ми. В неговите очи намерих себе си, осъзнах миналото си, върнах се в настоящето си и започнах да градя бъдещето си. В него, аз открих всичко, за което някога съм си мечтала и желала. Неговите ръце са единствено място , на което искам да се завръщам. Винаги.

Той ми носи онова, което ме стимулира да разбивам рамки, да руша прегради, да потъпквам правила и норми, да дишам без страх и много, много да обичам, без да очаквам същото в замяна. Вярно, потъпках гордостта си неведнъж заради него, направих компромиси, която никоя, себеуважаваща се жена не би направила, саможертвите ми в името на тази любов бяха премного, загубих приятели, страдах много, бях лъгана като пълна глупачка, бях предавана от него... Ала продължавам да съм влюбена, любовта гори в мен и ме изгаря из основи, бута ме в бездната, кара ме да летя високо в облаците, влива музата във вените ми, подтиква ме да се привързвам към Него и целия му свят.

Тази луда обич е моят смисъл, моята причина да живея и постоянно да се завръщам към времето, прекарано заедно с момчето. Тази луда обич ме тласка напред, прави ме по-добра жена, по-добър човек. Провокира ме да бягам по страниците на нашата история постоянно, за да си спомням винаги какво преживяхме заедно и колко много още ни предстои. Всички тези чувства ме убиват и изморяват, ала те са и най-големият ми мотиватор и най-дълбокото вдъхновение. Те ме насърчават да обичам всичко, което ме заобикаля, както и цялата красота заложена в света ми. Аз сама избрах да обичам, защото знам, че каквото и да се случи с нас, никога не ще забравим какво сме имали и ще продължаваме да пазим дълбоко в сърцата си. И двамата.