hannah_1864 дългоочакваният момент за теб настъпи. Моля, заповядяй.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вече знаех, че бях загубен.

Толкова стремглаво пропадах, че дори не осъзнавах какво ставаше около мен.

Но пък усещах Роза до мен и това бе единственото, което имаше значение.

Докато бях с нея, нищо друго нямаше стойност. Само тя и единствено тя беше в съзнанието ми.

Дори не успях да заключа входната врата, когато притиснах Роза в малкия коридор. Устните ѝ веднага се разтвориха за моите и аз за пореден път опитах от сладникавия им вкус. Целувах я дълбоко и искрено. Не знаех какво точно чувствах към нея, но чувството беше твърде главозамайващо и силно, за да мога да го подмина с лека ръка.

Малката ѝ раница тупна на земята и ръцете ѝ се озоваха върху бузите ми. Притиснах я към стената и едвам се отделих от нея, за да я попитам:

- Сигурна ли си, че искаш това, което ѝ аз? - потърсих очите ѝ в тъмнината.

- Не знам дали изпитваме едно и също, Зюмбюле, но сделката ни беше такава, нали си спомняш? Ти желаеш мен, а аз желая освобождение. Не се ли стремим и двамата към едно и също нещо? - задъхано изрече, а аз просто я целунах отново. И двамата имахме своите подбуди. И все пак бе права - двамата се предложихме взаимно и сега бе дошъл редът да спазим обещанието.

Можехме да грабим и да даваме.

Бегло помня как точно стигнахме до спалнята ми, защото не можех да се откъсна от нея. Не можех да ѝ се наситя.

Но след малко и двамата паднахме сред завивките на неоправеното ми легло и аз покрих тялото ѝ с моето. Исках да ѝ кажа толкова много неща. Имах нуждата да ги кажа, но отново не направих това, което трябваше. А може би трябваше.

Ръцете ѝ ме придърпваха по-близо до нея, а въздъшки се откъсваха от хубавата ѝ уста в промеждутъците между кратките ни целувки. Не мислех, че бяхме готови за тази стъпка, но похотта и желанието говореха вместо нас. Желанието да забравим за един момент какво е било и да се потопим в нирваната на това, което би могло да бъде и което желаехме да е.

Минах с устните си по брадичката, челюста и миришещия ѝ на рози врат, който допълнително караше главата ми да се върти, а аз да губя и последната здрава опора под краката си. Опияняваше ме. И наистина се чувствах като пиян - главата ми се люлееше, всичко бе размазано, ръцете ми бяха тежки, но се чувствах жив и щастлив.

Изправих се от нея, за да сваля якето и тениската си, а гърдите ми се повдигаха учестено. Не знаех на кой свят се намирах. Отново я покрих и я целунах дълбоко, а ноктите ѝ се впиха леко във врата ми, карайки ме да изстена.

Пръстите ми напипаха копчето на дънките ѝ след малко успях да го разкопчея, докато целувките ни ставаха все по-краткотрайни и чести.

Отделих се от нея и слязох от леглото, за да изуя моите собствени маратонки и да смъкна нейните. Свалих ципа на дънките ѝ и след малко успях да ги захвърля в единия край на стаята.

Дишах тежко, сърцето ми бумтеше, а Роза стоеше полугола върху леглото ми и ме гледаше с черен взор. Поне такъв изглеждаше на светлината на залязващото слънце.

Мамка му.

Бях наистина загубен.

Роза седна и свали якето и измъкна блузата през главата си. Тъмното ѝ червило се бе размазало около устата ѝ, а изправената ѝ коса бе добила леко чорлава форма. Но погледът ѝ бе това, което запалваше огньове по цялото ми тяло. Горях. Толкова силно и бурно, че едва ли скоро щях да мога да потуша този пожар. По-вероятно бе да изгоря и да се превърна в купчина безполезна пепел.

С неконтролируеми движения успях да събуя дънките си и да ги изритам нанякъде. Всичко бе като една гъста мъгла, през която като пословичен наивник се опитвах да видя нещо.

Върнах се с един скок при Роза и я сграбчих здраво. Този път тя изстена шумно в устата ми, докато езиците ни се вплитаха ожесточено. Нямаше друга такава жажда на този свят - да си толкова погълнат от нечие друго същество, че да го желаеш по всички възможни начини. Да си толкова заслепен от болката и страданието му, че да искаш да ги направиш свои собствени. Толкова силно желание не съществуваше - онази първичност, пробудена и жежка, която те разкъсваше пласт по пласт и изкарваше на показ заспалия дракон. И никога досега не се бях чувствал толкова зависим и копнеещ.

Слизах с дребни целувки по белия ѝ плосък корем, а самата Роза се мърдаше под ръцете ми. Пръстите ми галеха меките ѝ бедра и бавно и полека смъкнаха черните ѝ бикини по краката. Вероятно Роза от срам или стеснителност сви краката си, което донякъде ме развесели. Буйната и неконтролируема Роза се срамуваше от това да видя голото ѝ тяло.

- Не ми казвай, че се срамуваш - почти се засмях.

- Само в мечтите ти, Зюмбюле - с дрезгав глас отвърна. Разбира се, че нямаше да си признае. Хората никога не признавахме слабостите си. Настаних се между краката ѝ и се вгледах в зачервеното ѝ лице и рамазан грим.

- Сигурна ли си? Защото не съм особено убеден - ръката ми се прокрадна по гърба ѝ, за да напипа закопчалката на сутиена, който с малко повече усилия успях да разкопчея. Роза ми помогна да го сваля от нея, но веднага след това покри гърдите си с едната си ръка.

- Какво искаш да ти кажа, а? - лицето ѝ почти пламна като домат. - Мисля, че е нормално да се срамувам. Не е като всеки ден цял ден да правя секс и да свалям дрехите си пред всеки - тросна се, а на мен ми стана ужасно смешно. Ядосаната Роза не бе за изпускане.

- Нямам си и на идея откъде стана толкова срамежлива изведнъж - погалих бедрото ѝ успокоително, а тя ми метна враждебен поглед.

- Ако ще се държиш така...- започна и се изправи - няма да стоя повече тук.

- Къде си се разбързала? - със смях на устните попитах и хванах ръката ѝ, която покриваше закръглените ѝ гърди. - Нали ти искаше това?

- А ти да не би да не искаш? - озъби се, докато дишаше на пресекулки, а лицата ни бяха близко.

- От какво толкова се срамуваш?

- Сериозно ли ще питаш това сега? - ядоса се.

- Да - отвърнах просто.

- Невероятно, нямам думи - въздъхна.

- Докато не ми отговориш, няма да мръднем от това положение - погледнах надолу и стиснах леко ръката ѝ.

- Що за фетиши имаш?

- Странни.

- Не думай - извъртя очи.

- Започвай да думаш, Роза.

- Наистина си един голям нахалник, Зюмбюле - зачерви се още повече. - Какво искаш да ти кажа повече? Имам правото да правя, каквото си поискам - наежи се.

- Чудесно. И аз имам правото да правя, каквото си поискам - пуснах ръката ѝ и я бутнах да легне. - С теб - довърших.

Затова наместих главата си точно между краката ѝ.

- Да ти имам скапаните... - не успя да довърши изречението, защото изстена високо, когато минах с език през срамните ѝ устни -...фетиши. Ти си един шибан - изстена отново, когато засмуках леко мястото -...нещастник - довърши стона си.

- Благодаря, значи много за мен - духнах срещу вулвата ѝ.

- Ахххх, как искам да те пречукам просто - задъха се, когато минах с пръст между малките ѝ срамни устни.

- Имаш уникално отношение към хората - засмях се и качих кратката ѝ на раменете си.

- Особено към теб - изстена, а аз едвам не избухнах в бурен смях. Роза бе невероятно сладка и хубава, но просто не искаше да си го признае.

Притиснах езика си към сърцевината ѝ и започнах да лижа. Колкото повече натиск упражнявах върху Роза, толкова повече стенеше тя и ме псуваше. Което, разбира се, ме развеселяваше неминуемо много.

Вкарах палеца си в нея и усетих как се стяга около него.

- Поне да беше п-п-предупредил - изсъска ми и затегна бедрата си около главата ми.

- Така е по-сладко - отвърнах ѝ и напъхах пръста си още малко навътре в нея.

Колкото повече вкарвах и изкарвах пръста си от нея, стоновете ѝ зачестяваха, а тялото ѝ се местеше в различни посоки на леглото. Ама че шугава жена. Разбрах, че скоро ще свърши, затова включих и езика си, за да успея да я избутам отвъд ръба.

Но трябваше да призная, че Роза бе невероятна сладка, мека и влажна, което ме караше да я желая дори повече.

След няколко по-наситени и забързани действия от моя страна, Роза се разтърси и свърши буквално в устата ми, но аз продължавах да обирам соковете ѝ и да засмуквам.

Когато се покачих, за да я погледна в очите, Роза бе притворила клепачи, дишаше тежко, гримът ѝ бе окончателно размазан, а ръцете ѝ стискаха завивката силно.

-Е, как беше?

-Ти...си...ужасен...тъпанар...но...се...чукаш...хубаво - на пресекулки изрече.

- Ще го приема за комплимент - погалих лицето ѝ, а тя отвори очите си и ме погледна с дълбокия си взор.

Вгледах се в тъмнокафявите ѝ очи, огрявани от залязващото слънце и те бяха като едно спокойно море, засега притихнало и с леки вълнички на повърхността. Искаше ми се Роза винаги да бе такава - спокойна, щастлива и удовлетворена. Защото бе уникално красива.

Целунах я силно с всички онези чувства, които набъбваха в мен и от които така дълбоко се боях. Страхувах се, че щяха отново да ме съсипят. Знаех, че можех да издържа, но всичко винаги си имаше начало и край.

А и не знаех докъде щяха да доведат те. Никога не знаеш в какво емоционално и психическо състояние ще те оставят чувствата, след като са ти завъртяли главата с цял оборот.