- Това е последната ни бутилка, хьонг. - отбеляза Кибум, докато Оню отваряше самата бутилка.
- Прекрасно. -отбеляза по-големият и отпи, вече преборил се с капачката. След това се наведе към Кибум, впи устни в неговите и сподели алкохола. Парещ гърлата им, възпламеняващ всеки орган, до който се докоснеше, и замъгляващ ума им. Те търсеха точно това - начин да се почувстват живи, да отслабят бариерите, които им бяха поставили техните съзнания. Затова сега бяха в парка. Нощта имаше какво още да предложи, на тези, които търсеха предложенията ѝ. Небето беше ясно, но звездите сякаш бяха загубили блясъка си. Може би той бе в очите на вече пияните момчета, които лежаха на земята и се докосваха. Ръката на Оню обгръщаше бузата на Кибум, създавайки бариера между лицето на по-младия и мократа трева. А пръстите на Кибум разсеяно и нежно очертаваха контурите на лицето на другия. Толкова красиви в своята неправилност. Очите му, носът му, устните му, челюстта му... И Кибум оставяше пръстите си да повтарят движенията отново и отново, разучавайки лицето на другия както сляп човек би разучавал браилската азбука. Нито единия не знаеше какво споделяха, каква бе връзката помежду им. Не бе любов. Сърцата им не забиваха по-бързо и силно, щом срещнеха погледи. Не бе и точно приятелство. Желаеха да усетят другия по всякакви възможни начини. И тъкмо тук алкохолът помагаше. Под неговото влияние, те не мислеха. Те действаха. Пръстите на Кибум вече бяха заменени от устните му, продължавайки по вече познатия път. Той засипваше лицето на Оню с целувки, докато не намери отново устните му. Облиза ги внимателно, проверявайки дали не крият още капка от вълшебната течност, която караше и двамата да загубят разсъдъка си. Оню разтвори устни, сякаш подканвайки го да продължи търсенето. Но по-малкия просто сплете лежерно езиците им. Темпото на целувката бавно се увеличи. Едновременно си казаха всичко и нищо с нея. Всичко, което знаеха, и все пак нищо ново. Когато най-сетне отделиха устни, Кибум попита единственото нещо, което искаше да чуе изречено със сладкия глас на другия:
- Красив ли съм?
- Да, Кибум. Болезнено красив при това. - отговори искрено Оню.
Изведнъж вече нямаше значение вече каква точно бе връзката между тях...