ЧОНГКУК:

Докато чакахме за сладоледите си чух някой зад мен да вика името ми.

"Чонгкуки!"

Обърнах се и видях Йери, която вървеше към нас с широка усмивка на лицето си, затова и аз и се усмихнах.

"Здрасти, Йери." казах и аз

"Тя какво прави тук?" Техьонг застана зад мен и прошепна в ухото ми, очевидно раздразнен от това "Чонгкуки" нещо, и уви ръцете си около кръста ми, подпирайки брадичката си на рамото ми.

"Нямам идея. Изчакай ме тук, ей сега се връщам." казах му аз и отидох да говоря с Йери

__

"Чонгкук, относно миналия път.. извинявай. Наистина нямах идея."

"Всичко е наред, не се притеснявай."

"С-сигурен ли си?"

"Напълно!"

"Д-добре тогава.. както и да е, как сте вие двамата?"

"Добре сме, а ти?"

"Било е и по-добре, но това не е важно в момента. Виж, трябва да тръгвам сега. Ще ти пиша, окей?" тя ме прегърна и си тръгна, а аз се върнах при Техьонг, който ме гледаше странно.

"Какво?"

"За какво си говорихте?"

"Нищо особено."

"Чонгкук.. ще те попитам директно. Има ли нещо между вас?"

Нямах идея как да отговоря. Бях вкаменен, а неговият глас трепереше докато казваше тези думи.

"Тае.. какви ги говориш-"

"Много добре знаеш за какво говоря! Пишете си, излизате заедно.. вече дори и се прегръщате?! Не съм толкова тъп, за колкото ме мислиш, Чонгкук! Искам да знам какво се случва между вас!"

"Тае, следиш ли ме?! Какво не ти е наред?"

"На мен ли? Не, Чонгкук. На теб какво не ти е наред? Мислех, че не пазим тайни един от друг. Искам да ми отговориш. Срещаш ли се с нея?"

"Тае.." думите изскочиха от главата ми и единственото, за което можех да мисля, бяха насълзените очи на Техьонг и треперещите му устни.

"Знаеш ли какво. Заеби. Приключих."

"Ч-чакай, какво имаш в предвид?"

"Късам с теб, Чонгкук!"

Думите му бяха като стрели, пробождащи сърцето ми. Стоях просто така, гледайки го в очите. Бузите ми бяха мокри от сълзите, които падаха от очите ми и гърлото ми беше пресъхнало. Не знаех какво да кажа или да направя. Исках да му обясня всичко, но не можех. Той просто стана и си тръгна. Покрих лицето си в шепите си, опитвайки се да спра сълзите си, но беше невъзможно. Болеше.

__

Техьонг вървеше обратно към къщата си със сълзи, стичащи се по зачервените му бузи. Той не искаше да къса с Чонгкук, но пък имаше прекалено много причини да го направи. По принцип Чонгкук винаги беше честен с Техьонг, но защо го лъжеше този път? Той самият не знаеше.

__

Веднага след като стигна дома си, Техьонг се качи в стаята си, заключи вратата и подпря гърба си на нея. Той усещаше как тялото му омекваше и за секунди се свлече на земята, безсилен, плачейки с цяло гърло.

Тялото му трепереше. Момчето крещеше, псуваше, удряше всичко, което стоеше пред погледа му и дърпаше косите си докато сълзите му засипваха пода. Той опитваше да се успокои... опитваше, но представата за Чонгкук и Йери заедно го правеше още по-ядосан... и тъжен.

Тае седеше на пода, съсредоточил погледа си в една точка. Перфектният свят, в който живееше се беше срутил от няколко прости думи, които той самия беше изрекъл.

"Късам с теб!" ..тези думи се въртяха в главата му през цялото време и се повтаряха отново и отново...

"Защо го направи, Техьонг?" Тае говореше на себе си, докато една малка сълза не се стече по сега зачервените му бузи.

"Може би така е по-добре. Може би той ще е по-щастлив с нея." помисли си той и направи опит да се усмихне, докато държеше една от любимите му снимки с любимия му човек.

Техьонг целуна снимката и прошепна тихичко "Обичам те", след което избърса сълзите си, стана и се запъти към банята, държейки нещо в ръката си.
Но какво държеше той??