~XIX~
ДЖИН:
Аз вече бях буден, но се наслаждавах на топлото чувство от ръцете на Намджун, които ме държаха близо до него. Станах, опитвайки се да не го събудя, и отидох в кухнята, за да направя палачинки за закуска, защото знаех, че Намджун /и другите момчета/ ги обича.
Претърсих цялата кухня, за да намеря купа и щом я намерих, направих сместа за палачинките. Чух стъпки зад себе си, затова се обърнах, срещайки Техьонг, който още се прозяваше и търкаше очите си, но му личеше, че беше притеснен за нещо.
"Добро утро!" поздравих аз и му се усмихнах топло
"Добро.." прозя се той и седна на един от столовете в кухнята
"Какво ти е?" бях притеснен, затова побързах да го попитам
"Просто се тревожа за нещо, не е важно.." той сведе главата си и започна да си играе с пръстите си, а аз седнах до него и сложих ръката си на рамото му
"Мога да ти дам съвет ако решиш да ми споделиш.."
"Пфф... има едно момиче.. Йери. По-всичко си личи, че харесва Чонгкук и иска да ми го отнеме! Постоянно флиртува с него и дори е намерила номера му и му пише! А-ами ако Чонгкук също си пада по нея? Ако ме изостави з-заради нея?!"
"Уоуу спокойноо. Не познавам Чонгкук толкова добре, но не мисля, че ще те "изостави" или най-малкото, ще ти изневери с някакво непознато момиче. Виждам как се отнася с теб и колко щастлив е около теб. Пък и да си признаем, той е доста чаровен и разбирам защо момичетата се лепят по него.."
"Да, така е предполагам хаха.. ХЕЙ! Не говори така за гаджето ми!" извика се той и удари ръката ми, а аз се засмях на реакцията му
"Отиди да събудиш другите, почти съм готов." казах му аз, докато правех последната палачинка
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro