Здравейте приятели... Днес исках да ви споделя неещо по-така... Имам чувството, че това, което изразих в тези куплети не трябва да държа за себе си. Искам да го изкажа някъде, искам хората да се открият в него и да се замислят. Искам да им бъде полезно, ако са в същата ситуация или ако просто пожелаят да му се насладят. Кръстих го...
                          .
                          .
            Само теб чаках
                          .
                          .
Поглеждам през прозореца
с надежда ти да си там.
Чакам ти да дойдеш.
С нетърпение изчаквам края
на седмицата и желая да те видя.

Петък, събота и след това неделя.
Вечерта почти настъпва,
а аз не спирам да гледам телефона.
Желайки само едно съобщение
"Ще излизаме ли?"

Петък вечер минава, теб те няма,
отчаяно, но с капка надежда
представям си, че си пред мен.
Трепвам за миг и зачаквам пак.

Събота отварям очи и си казвам:
"Днес може и да дойде!"
ставам, нагласям се, но е все същото.
С дупка в сърцето, която пълнеше, когато идваше си легнах и тази нощ.

В Неделя влагам последни надежди,
но за какво ли, като всичко е ясно.
Поглеждам съобщенията, а там е празно.
Не мога да заспя. Мисля само за теб.

И тази седмица мина. Теб те намаше.
И пак чакам. Чакам да дойдеш.
Става късно. Не. Не мога да заспя.
Но разумът ми прошепва:
"Няма да ти пише, лягай си."

Примирявам се, че няма дойдеш
и започвам новата седмица.
Дали времето си губя, чакайки теб
от сутрин до вечер, от понеделник до петък? Не, щом от любов е.

А дали ти също чакаш ме в нощта?
Присъствам ли в твоите мисли?
Кажи, обичаш ли ме? Аз теб - да.
За това ще те чакам, докато не разбереш, че за мен си ти единствен.

Изключително ще съм ви благодарна, ако ми напишете в коментарите, дали ви допада. Вотнете и споделете мнение. Обичам ви много, сладури и Лека нощ от мен.

До следващата глава.

Ай бай.👋💓