Глава 3
Тя разглежда, а аз стоя, но когато се поогледах малко в магазина видях Шон:
-Здравей, какво правиш тук?-попитах, защото все пак се намира в магазин за обици.
-Търсех обици на по- малката ми сестра.
-Аха.
-А ти какво правиш тук?-защо ме пита, аз съм момиче за разлика от него😂😂
-Чакам Сел да си избере обици.
-Аха.-каза той.
След като се обърнах видях Арии, разперих ръце така, че да я прегърна но без да искам одарих Шон:
-Опа извинявай.-казах аз и се засмях.
-Здравей Лелее!-извика Ари бягаики към мен.
-О, не!-извиках аз и започнах да бягам, защото знаех какво следва.
Арияна се хилеше като луда, а аз бягах все по бързо. Спрях да си почина и Ари също спря:
-Хубава тренировка.-захили се тя.
-Да но и изморителна.-захилих се след нея.
-Момичета какво правите?-пита ни Шон.
-Здравей Шон.-каза Ари и го прегърна, а Шон направи същото.
-Арияна Гранде-Бутера познавала си Шон Петър Раул Мендес и не си ми казала?-извиках.
-Щях да ви запозная но Шон отиде на турне и не можах, а след това явно Камерън ви е запознал.-оправда се тя.
В магазина дойде явно фенка на Шон и го пита:
-ШОН КОГА ЩЕ ВИ Е СВАДБАТА С КАМИЛА?!?-извика момичето.
-Защо питаш?-попита я той.
-Ох стига знаеш, че всички ви шипваме.-каза момичето.-Между другото аз съм Лейла.-каза тя и се усмихна.
-Знам, че всички шипват мен и Камила но няма да има свадба нито няма да сме гаджета ТОЧКА!
-Е Лейла на колко си?-питах я.
-На 15.
-Добре, до виждане!-казах аз издърпах Ари и Сел и си тръгнахме, Шон май също си тръгна или остана да говори с Лейла.
След като се прибрах се пльоснах на дивана, а Камерън излезе от кухнята:
-Гладна ли си?-попита той, махайки кухненските ръкавици.
-Умирам от глад Кам!-измрънках.
-Е дошла си по точното време, има палачинки и нутела отивай да плюскаш!-каза той, а аз грейнах от щастие.
На бегом отидох до кухнята и си взех три палачинки, за 10 минути палачинките бяха изядени, а Леле нахранена.
Отидох да се поразходя малко. Бях до едно езеро, дадох 10 лв. На един мъж който продаваше лодки за да можем да обиколим езерото. Качих се на лодката и започнах да я карам. Беше ми много забавно. След това слязох от лодката и започнах да ходя по едно мостче което дооста се клатеше. Когато се разходих реших да се прибирам но въобще не знаех къде се намирам, тръгнах по едно пътче и отидох на центъра на града, от там вече знам как да се прибера.
Прибрах се и бях толкова уморена, че просто се метнах на леглото и не ми пукаше за нищо. Усетих, че някой загася лампата и да затваря вратата на тази тъмнина и тишина неусетно съм заспала.
Следващия ден
Станах, оправих се, облякох се, закусих, излязох с Шон и Кам и сега ще ви разкажа какво стана тогава.
Ректроспекция
Когато станах си измих зъбите и си направих всички процедури. Облякох една черна рокля с дантелен гръб.
Отидох в стаята на Кам, той още спеше е поне не за дълго, скочих му, а той веднага се събуди. Стана и започна да се чуди защо му тежи на гърба, той се обърна и ме видя на конче върху него.
-Веднага се махай от гърба ми еднорогче!-той ме наричаше така, защото много обичам еднорози.
-Няма да стане.-казах спокойно.
Той махна ръцете ми от там но още се държах с краката докато не махна и краката ми и паднах на земята.
-Ах ти!-казах аз и скочих отново рърху него, а той падна. Махнах се от стаята и се скрих взех буркан с мед за отбрана.
-Къде си малка пакостнице!?!-попита той търсейки ме, не оспях да задържа смеха си и започнах да се смея, той ме чу и веднага дойде при мен.
О, не! О, не той започна да ме гъделичка, нямах сили да отворя буркана с мед, даднах на пода и започнах да се смея:
-С..при...мо...ля..т..е!-казах смеейки се. Той спря, а аз отворих буркана взех малко мед с пръста ми и го размазах на лицето на Камерън избягах по стълбите на 2-ри етаж.
Той взе 2-рия буркан с мед и започна да бяга след мен, достихчгна лакатя ми и го намаза с мед:
-Примирие?-казах спирайки.
-Примирие!-каза ми той и ме прегърна.
Шон ми се обади, а аз отговорих.
-Здравей Шон.-поздравих го.
-Здравей Леле.-поздрави ме и той
-Искаш ли да излезем? Ти, аз и Кам?-попитах.
-Може!-каза той.
-Добре към колко?
-Ами 13:30 искаш ли?
-Да, добре.
„Разговорът приключи”
-Кам ще излезем аз, ти и Шон, след половин час, така, че отивай да се оправяш!-изкомандвах, а той веднага отиде.
Облякох една черна рокля и обух черни токчета към нея. Взех черната ми чанта и бях почти готова. (Бая черни работи😂😂)
Вързах се с ЧЕРНАТА ми ластика😂 на кок. Вече съм готова. Извиках Кам и тръгнахме, срещнахме се. Отидохме в един ресторант и си бъбрехме:
-Хора ей сега се връщам!-каза Кам.
-Добре.-казах и погледнах към Шон.
-Мислех си.-започна да говори той.
-Да?-казах.
-Искаш ли след вечерята да се позабавляваме?-каза той и се усмихна злокобно.(не знам дали се пише злокобно😂😂)
-Какво имаш предвид?-попитах, а той отговори:
-Да се пошегуваме малко с този ресторант!
-Как?
-С графити!-показа ми спрейчетата.
И след като се нахранихме се промъкнахме зад ресторанта. Нарисувахме човек който казва ,,Този ресторант е построен от Цецка Цачева! Плюс това готвачът също е Цецка Цачева, която реже храната с носа си”
Смеехме се докато...
Здравейте!
Съжалявам за закъснението, вчера ми пише, че съм качила глава! Какво ти става wattpad?
Явно съм качила но просто не си спомням! Кажете ако е така!
Обича...опа щях да забравя рекламата😂😂
Вижте книгите на Saza_Mendes Gabrok_ и color_unicorn17 Тези хора, тези хора за мен имат най-яките книги в wattpad, качете нови глави хора, чакам😂😂
Нова глава в четвъртък💗
Обичам ви, съжалявам за грешките и чао!
By: elitooo7
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro