Неутрална Гл. Т.

Западна Виржиния
През това време, дълбоко в горите едно момче вървеше и се опитваше да не вдига шум. Изведнъж някой скочи на гърба му и го събори на земята. Веднага разбра кой е.
- Себастиян! - извика. Момчето слезе от него и му помогна да се изправи. От храсталаците изле едно момиче с лък и стрела в ръцете. Кестенявата ѝ коса бе вързана на конска опашка и се полюшкваше зад нея.
- Пак те победихме, Чейс - упрекна го тя, но с усмивка.
- Не е честно, Лин! Вие сте двама!
- Така е - кимна тя. - Но ти си от Кръга. Трябва да можеш да се справяш с по десетима като нас.
- Казваш го така, все едно съм номер 3 и трябва просто да махна с ръка и да ви помета с въздушна струя!
- Първо: номер 3 може да каже същото за теб. Второ: ти също имаш уникални сили. И трето: стига си мрънкал!
- Стига де! - намеси се и Себастиян. - Не бъди толкова сурова!
- Тренираме от 2 два часа! Хайде, да се връщаме в лагера.
Тя въздъхна.
- Добре.

Някъде в Канада
Едно момиче с превръзка на очите пълзеше по земята, в опит да намер сухи клонки.
Когато събра достатъчно се върна по стъпките си и на входа на една пещера и запали огън.
Не беше гладна, нито ѝ се спеше.
Не знаеше какво да прави, а щом не правеше нищо започваше да си спомня за онова време. Когато беше щастлива. Времето преди пожара, преди да загуби огърлицата си. Преди родителите ѝ да умрат от погледа ѝ. Да, точно така. Тя притежаваше смъртоносен поглед. Ако погледнеше някой дори с крайчеца на окото си той щеше да умре.
На 13-я ѝ рожден ден някой бе запалил пожар. В цялата суматоха тя бе загубила най-ценното си притежание. Огърлицата с кървавочервения рубин. Майка ѝ ѝ бе казала никога да не я сваля, защото така щяла да отключи силата си и да убие някого. От деня на пожара, когато всичките ѝ роднини загинаха, когато родителите ѝ умряха, когато близнака ѝ изчезна, Настасия се закле да не наранява никога повече. За това избяга в пустоща, където всеки ден живее със смазваща вина и се храни с растения, които я държат жива. Не повече.
Без да е осъзнала, тя заспа.

Финикс
Едно момиче вървеше по улицата гледайки право напред. Дългъта ѝ руса коса се спускаше по гърба до кръста като водопад от къдрици. Лицето ѝ бе бледо, имаше сенки под очите и те бяха леко хлътнали. Явно бе, че не е спала от дълго време. Застана пред огромна три етажна къща. Чу множество гласове отвътре, което значи само едно. Родителите ѝ правеха едно от многобройните си партита. На нея не ѝ бе разрешено да присъства. Заобиколи и влезе през задния вход. Бързо се качи в стаята си и заключи. Излезе на балкона и се излегна на един шезлонг. Извади пакетче трева от тайните си запаси и започна да пуши.
Огледа гостите, които бяха на двора. Всички те бяха Войни на смъртта. Един ден сигурно и тя щеше да стане такава. Още от малка изучаваше магическите сили и се опитваха да ѝ набият в главата, че те са зли и трябва да умрат.
Само, че нейният чичо ѝ показа и друга гледна точка. Обясни ѝ, че те двамамата са част от Кръга. Бяха я учили, че тези от Кръга са най-опасните и трябва много да се пази от тях. Чичо ѝ я научи как да крие силите си, въпреки че още не се бяха проявили. Но за съжаление го хванаха и убиха.
По-късно разбра, че е банши. Виждаше и говореше с мъртвите и усещаше кога някой ще умре.
Знаеше, че няма да успее да избяга. Лиз-Бет се надяваше някой да дойде и да я измъкне от този ад. И то скоро.

Лас Вегас
Хари се събуди и в първия момент не разбра къде се намира. После бегло си спомни, че някакво момиче го беше завлякло в хотелската си стая и... знаете какво става после.
Събуди се в някакво легло, а момичето спеше до него. Той стана и бързо си облече дрехите разпиляни по пода. Излезе и се насочи към апартаменнта си, който не бе далеч от тук.
Тъкмо минаваше покрай една задънена уличка, когата видя мъже в черно наобиколили нещо в кръг. Със скоростта на светлината се скри обратно и надникна за да наблюдава.
- С една стрела два заека - каза един от мъжете, който явно беше главатаря.
- Сега ли да ги убием или да ги заведем в базата? - попита го единия от мъжете.
Главатаря извади пистолет от сакото си и го насочи към жертвите. Това бе достатъчно красноречиво. Другите направиха същото.
- По мой сигнал - каза.
Но преди да направи нещо, Хари се телепортира зад него и го удари по главата с дръжката на собствения пистолета. Той изпусна своя и се строполи на земята. Всички погледи се насочиха към него.
- Здравейте, копелета - каза Хари.
- Почакай - бързо каза единия от групата. - Ти не разбираш! Те трябва да умрат.
- О, напълно разбирам! - каза той с подла усмивка.
Очите му пламнаха в огньове от Ада. Косата му стана още по черна, с пламтящи краища, които образиваха нещо като рога на овен.
- Той, той... той е полу-демон! - каза някакъв мургав мъж, с писклиф от страх глас. Всички се разбягаха, някой извлече тялото на водача и Хари остана сам в уличка с тези, които токущо бе спасил. Погледна ги. Пред него стоеше момче, може би на неговата възраст, което криеше зад себе си русо момиченце на около 10-11 години.
- Не се плашите от мен - отбеляза полу-демона.
- И ние сме магьосници.
Хари възвърна нормалния си облик.
- Аз съм Хари - и подаде ръка да се здрависат.
- Зед. А това сестра ми, Оливия. Той се усмихна на момичето.
- Здравей, Оливия! Аз съм Хари.
- Ти беше много страшен - каза тя, но бе по-скоро объркана, от колкото уплашена.
- Да, но това бе за да ни спаси от лошите - каза ѝ Зед мило. Личеше си, че много я обича.
- Какво правите на място като Лас Вегас?
- Чухме, че Кръга пак се събира. Тръгнагме да го търсим.
- Да го търсите е безмислено. Просто стойте и те ще ви намерят. Като мен.
- И ти ли си част от него? - изненада се Зед.
Хари се усмихна.
- Да!

Здравейте хорица! Исках да ви кажа, че поради липса на време ще качвам само във вторник и петък. Надявам се главата да ви е харесала! :-)
Коментирайте и гласувайте!