Когато Тор ме събуди толкова ми се спеше, че му казах да се разкара и му метнах възглавница в лицето. За известно време ме остави на спокойствие. Но после усетих как ме залива с нещо студено. Вода.
Изпищях и скочих от дивана. Погледнах го ядосано. А той, нахалникът, се смееше толкова много, че едва си поемаше дъх.
Бяхме се разбрали с Рейчъл и Шейн да отидем на училище заедно, и те май влязоха, но аз изобщо не им обърнах внимание.
Взех един балон от шкава, където ги бях сложила, специално за подобни случаи, бързо го напълних с вода и го метнах по брат ми. Улучи го право в лицето. Тор спря да се смее и погледна невярващо мократа си тениска, а после мен.
- Ти намокри любимата ми тъниска!
Изобщо не се трогнах. Знаех, че това не е любимата му тениска.
- Това няма да ти се размине - закани се той.
Повдигнах вежда и го погледнах така все едно е казал най-тъпото нещо на света.
- Вече ми се размина - отговорих и се затичах по стълбите.
Влязох в стаята си и се преоблякох. Взех си раницата и слязох долу. Там заварих гаджето си и най-добрата си приятелка да се смеят до сълзи.
- Какво ви е толкова смешно на вас двамата?
Те продължиха да се смеят. Аз въздъхнах раздразнено и взех един парцал от килера за да избърша водата от мраморните плочки. Когато го върнах и отидох в всекидневната Виктор се бе върнал, вече преоблечен. Той ме гледаше сърдито.
- Изпроси си го - заявих му.
Поклати глава, усмихнато.
-Да тръгваме - подкани ни Ейч. Качихме се на кабриолета на брат ми и потеглихме. Приятелката ми седна на мястото до шофьора, а аз се згуших в Шейн на задната седалка.
Не след дълго стигнахме. Разделихме се защото всички имахме различни часове. Аз имах 2 часа рисуване с г-жа Торн.
Седнах пред едно платно, взех една тънка четка и я потопих в кафява боичка.
Г-жа Торн ни бе казала да нарисуваме каквото искаме. И аз така и направих. Нарисувах пещера пред, която бяха насядали хора около огън с гъста гора навсякъде.
Не разбрах кога е минало времето преди Шейн да ме прегърне през кръста и да каже:
- Междучасието почти свърши. А и имаме биология.
- Какво? - стреснах се аз.
- Да - засмя се той. Но след като видя картината ми, ахна. - Тя е... невероятна!
Бях му казала, че обичам да рисувам, но не му бях показвала мой творения.
- Благодаря!
- А кои са хората около огъня?
- Не знам - свих рамене. - Така ми дойде отвътре.
Звънецът би и ние се запътихме към биологията. Съми вече бе там и както винаги не ни обръщаше внимание.
- Ей, искаш ли да се поразходим след училище? - попита Шейн.
- Да, защо не - усмихнах се.
Денят мина неусетно. По математика имахме тест, по английски ни го върнаха. Имах шестица.
Шейн ме чакаше на входа. Хванахме се за ръце и тръгнахме към парка. Не говорихме много. Но нямаше и нужда. След 10 минути стигнахме. Седнахме на една пейка и той ме прегърна през раменете. Аз се отпуснах в топлата му прегръдка. Беше толкова хубаво и прекрасно. Чуствах се... като у дома.
- Ариана, аз...
- Да? - попитах.
- Трябва да ти кажа нещо.
Каза го с особен тон.
- Какво има?
Надигнах се, без много желание, и го погледнах. Имаше тъжно изражение.
- Аз...
Той си пое дъбоко дъх.
- Когато се запознавахме ти ме попита за родителите ми. Тогава те излъгъх. Аз съм сирак, точно като теб. Когато бях на 16 започнах да си представям разни хора. Не мога да рисувам, затова ги описвах. Как те седят, разхождат, спят, хранят, обстановката, външния им вид и така нататък. Един ден се появи момче на име Уилям, което ми каза, че ще ми обясни кои са те и защо си ги представям. Разказа ми за Кръга. Това са 24 човека с изключително мощни... сили. Всеки имал различни. Той например е номер 10 и четял мисли, владал телекинеза, виждал аури. Каза, че аз съм по-особен случай - замълча за секунда. - Аз съм полу-ангел. С крила, орел и всичко. Щях да го сметна за луд, ако преди това, когато бях на 15, не бях извадил крилете си и не бях полетял. Чуството беше върховно, незабравимо. За това го оставих да продължи. Каза ми, че виждам групичката им, защото съм ги виждал и преди. Но в друг живот. Всеки от тях се е прераждал отново, и отново докато не се е преродил сега. И миналите ни животи са ни напътствали за да се намерим. Това бяха точните му думи. Обясни, че има още много като нас, не толкова силни разбира се, но повечето са били избити. Нашата цел е била да се събърем за да ги предпазим завинаги, като извършим сложна магия, която само ние можем да направим. Първата ми мисъл беше, че трябва да се обадя на 911, но... усещах че да това е така и тръгнах с него. Тогава се запознах с тях. Те ми разкриха един изцяло нов свят - той спря и ме погледна. - Сигурно ми се сърдиш, че не ти казах по-рано, но...
Вдигнах ръка за да го спра. Осмислих информацията. Всичко си дойде на мястото. Защо имах тези сили, кои бяха хората от картините ми, онова чуство, че някои ме вика. Заговорих бавно:
- Не ти се сърдя.
Шейн си отдъхна облекчено.
- А за другото? Вярваш ли ми?
Отне ми няколко минути да отговоря.
- Да, вярвам ти.
-Наистина ли! - попита учуден. Кимнах. Последва тишина.
- Ами ти? - попитах.
- Какво аз?
- Кой номер си?
Усмихна се леко.
- Номер 4
Тишина.
- Ариана, надявам се, разбра че и ти си част от него, нали?
По устните ми пробяга усмивка.
- Да, свханах намека - след време попитах - Колко сте на брой в момента? Кой номер съм аз? Какви са силите на другите?
Шейн се засмя.
- По полека! Ще отговаря на всичките ти въпроси. На кой първо?
- Кой номер съм аз?
- Зависи от силите ти.
- Колко сте на брой сега?
- 11, а плюс теб 12.
- Силите на другите?
- Доста са разнообразни. По добре те самите да ти ги опишат. Не искам да останеш с грешно впечатление.
Още мълчание.
- Не мога да повярвам... - продумах най-сетне. Усмихнах се широко. - Това чуство изчезна.
-Какво? - пипита, объркан той. - Чуството, че правя нещо грешно, че трябва да съм на друго място беше... удовлетворено.
Поех си дълбоко и свободно дъх, сякаш за пръв път.
- Искам да се запозная с тях - казах развълнувано. - Кога ще мога да ги видя?
Шейн се усмихна.
- Може би утре. Имаме традиция да подлагаме новаците на различни изпитания в зависимост от силите им. Но понеже не знаем твоята...
-Всъщност - възразих - я знаем. - Нима? И каква е?
Огледах парка. Беше празен като изключим няколко преминаващи минувачи.
Протегнах ръката си напред, с дланта нагоре и се постарах максимално да я закрия с тялото си. Изглежда Шейн разбра какво правя и направи същото. Аз призовах въздуха и го оформих като мини торнадо.
Приятелят ми ахна.
- Ти си... номер 3!
- Супер! Знам си номера!
- Добре - кимна - трябва да говоря с останалите. Ще те изпратя.
След като се прибрах в стаята си се тръшнах на леглото. Загледах се в тавана. И се усмихнах.

Шейн
Не можех да повярвам.
Моето момиче разбра за това и не ме смяташе за побъркан.
На път към скривалището направо летях от щастие. Буквално. Бях разперил крилете си и летях. По едно време се усетих и стъпих на земята. Не ми остана много и стигнах. За късмет всички бяха тук.
- Хей, приятели - поздравих ги широко ухилен. - Пригответе се, ще посрещаме още един новак.
Всички ме погледнаха невярващо.
- Убедил си я! - възкликна Уил. - Точно така, Уилям. Няма винаги да се налага ти да вършиш тежката работа - казах като му намигнах.
- Само един проблем - обади се Волфанг - не заем номера ѝ. А не знаем ли него, не знаем нищо.
- Напротив. Тя знае за силите си. Номера ѝ е 3.
- Какво? - скочи Ядар. Знаех, че той е познавал миналия живот на 3 и за него бе много важно да открие сегашното му прераждане.
- Ще я доведа утре. Подгответе изпитанията.
- Ще бъде забавно - каза Циан с хитра усмивка.

Ариана
Имах чувството, че тъкмо съм затворила очи и се наложи да ставам.
Телефонът ми звънна и аз вдигнах без да погледна кой е.
- Ало? - казах сънено.
- Ставай, красавице - прозвуча веселия глас на Шейн.
- О, по дяволите, как можа да ме събудиш в... 5 сутринта!
- Време е за изпитанията ти!
- Сега не съм в най-добрата си форма - отбелязах саркастично.
- Ще те чакам пред вас след 15 минути - каза и затвори.
Аз станах, изкъпах се за 5 мин. и си облякох черна прилепнала тениска, дънки и любимото ми кожено яке.
Когато излязох, Шейн ме чакаше. Усмихна се и ми хвана ръката. Поведе ме към гората.
- Изпитанията ще са в гората?
- Да.
Повървяхме известно време из гората, когато изведнъж чух шум. Заковах се на място. Шейн също.
- Започва - прошепна.
Нещо се движеше в шубраците и дебнеше. Дебнеше мен. Ослушах се и запристъпвах бавно напред. И това нещо изкочи точно пред мен. И това нещо бе... дракон! Мамка му! Дракон! Дракон, по дяволите!
Зърнах само зелените му котешки очи, преди да избълва пламъци върху мен.