В училище всичко си бе както винаги. Момчета ме гледаха влюбено, момичета - завистливо, а трети ме поздравяваха с фалшиви усмивки.
Стигнах до шкафчето си. Там ме чакаше Шейн.
- Здрасти - поздравих.
- Хей.
-Какво правиш пред шкафчето ми? - пипитах, тършувайки вътре.
- Исках да те попитам нещо.
- Слушам те - казах разсеяно.
- Аз... Ще излезеш ли с мен?
Това прикова вниманието ми.
Изгледах го изпитателно.
- Научил си за репутацията ми. Кимна.
- За това ли ме покани? За да разбереш да ли е вярно?
Беше странно, но се почувствах... наранена.
- Не, разбира се, че не - побърза да обясни. Изглеждаше обиден. - Просто те харесах и реших да се пробвам.
Изучавах го. Нещо ми подсказваше, че не лъже.
- Добре - казах накрая. След това се усмихнах - Ще бъде забавно. Къде ще ходим?
- Изненада. - отговори загадъчно той. - Сложи си нещо хубаво.
В този момент се появи Рейчъл.
- Ариана! Няма да повярваш какво се случи... - погледна Шейн и пак мен. - Прекъснах ли нещо?
- Нямя проблем. Тъкмо си тръгвах - обърна се към мен. - Ще те взема в седем.
- Той да не те покани на среща? - пипита Ейч.
- Да.
-И ти прие? - приятелката ми не можеше да повярва на ушите си. След това - Значи можем да ходим на двойни срещи, да излизаме заедно, да...
- Почакай момиче! За какво говориш?
- Виктор ме покани на среща! Беше като збъдната мечта.
И Рейчъл ми разказа за срещата си с Тор. Трябваше да призная, че е било хубаво.
По едно време звънецът ни оповести за започването на часа и двете се разделихме.
Целия ден мина като в мъгла. Постоянно мислех за срещата ми с Шейн.
Когато се прибрах набързо си написах домашните. Наште ни се обадиха, че бяма да си дойдат в идните седмици. Малко се разочаровах, но това не беше нещо необичайно.
Не знаех какво да си облека за срещата. Какво имаше предвид Шейн под "хубаво"? Реших да не се обличам прекалено официално. Облякох това:

Някой позвъни на вратата. Изтичах по стълбите и огворих. Там беше Тор.
- Хей - поздрави той - Забравих си ключовете - огледаме от глава до пети. - Отиваш ли някъде?
- На среща - отговорих усмихната.
Той се хвана за гърдите и отстъпи крачка назад.
- Еха! Значи някой е прескочил зидовете около твоето сърце.
Завъртях очи и се запътих към кухнята.
След малко на вратата се позвъни отново. Отворих и този път беше Шейн.
- Здравей - поздравих.
Той ми се усмихна сияйно.
- Много си красива.
- Благодаря - усмихнах се в отговор. - Ще тръгва ме ли?
- Разбира се.
Извиках на Тор да не ме чака и тръгнах след Шейн.
Карахме известно време и стигнахме до една полянка плизо до гората. Там имаше пикник. Седнахме на одеалото. Говорихме си непринудено, сякаш сме стари приятели. По едно време ми стана студено и Шейн ме загърна с якето си. По едно време открих, че е станало 10:00 часа.
- Трябва да се прибирам.
- Аз също - добави той.
Ние станахме и се запътихме към колата.
Не съм сигурна как точно стана, но аз се подхлъзнах на нещо, той ме подхвана и лицата ни се озоваха на сантиметри едно от друго. Гледахме ме се. Дъхът ми секна. Имаше такива сини очи, които ме гледаха с плам, и толкова плътни устни. Не се здържах и го целунах. А той ми отвърна. Това беше толкова... вълшебно. Не знаех как по друг начин да го опиша. Чуството бе все поглъщащо. Невероятно. Когато най-после се откъснахме един от друг и двамата бяхме задъхани.
Когато се озовах пред нас и влязох в стаята си въздъхнах. Примирих се със суровата истина. Аз наистина го харесвах.

След 2 седмици

Виктор
Тъкмо се връщах от срещата си с Рейчъл, когато видях Ариана и Шейн. Те бяха пред входната врата и си шепнеха. Шейн каза нещо и Ариана се засмя тихо. След това се целунаха. Реших да ги спра преди нещата да са стигнали по-далеч.
- Мили Боже - започнах театъра си. - Очите ми изгоряха!
Сестра ми ме изгледа сърдито, а Шейн се разсмя. Целуна я по челото и си тръгна.
Ние влязохме в къщата и се настанихме на мекия диван.
- Да гледаме филм? - попитах.
- Добре. Кой?
- Изненадай ме.
Ариана пусна "Петък 13", филм на ужасите, естествено. Тя ги обожаваше. По едно време явно съм заспал, защото когато се събудих Ариана спеше, а часа беше 5:15. Имахме още време до училище.
Загледах се в сестра ми. Тя излъчваше една особена енергия, която те караше да ѝ вярваш, да ѝ имаш доверие. Като малко дете, което има безусловна вяра в родителите си. Тези мисли ме върнаха към онзи ден, когато осиновихме Ариана.
Помнех думите на татко съвсем ясно: "Чуй ме, Виктор. Сега ще имаш нова сестричка и трябва да я пазиш. Ти си нейния пазител. Трябва да я браниш с цената на всичко!"
Тогава не разбирах какво значи и още не го разбирах напълно, но татко рядко беше сериозен. Бе веселяк по природа, за това приех думите му много сериозно.
Някой ден щях да разбера какво имаше предвид.

Весела Коледа на всички!!! :-D Малко закъснях с главата, за което съжалявам. Просто нямах идеи. Коментирайте и гласувайте! :-)