Евридика
Тази вечер си легнах рано.
Звуците от всички останали обитатели на гората се чуваха приглушено и беше някак... приятно. Явно растенията са решили да ме оставят намира, поне за сега.
Сигурно са почуствали, че не съм добре и сега бяха по-внимателни.
Припомних си как ми бяха помогнали, за да измъкнем отряда на Джеймс.
Бях малко изненадана, че Уил е бивш Войн на смъртта. Но бих направила всичко за него. Длъжница съм му.
Бяха ме помолили да увия растения около всички замразени, включително Джеймс. Уил размрази членовете на Кръга и Каролайн ни поведе към гората.
Само Уил остана и той дойде при нас след около час.
Мисля, че растенията бяха щастливи, че им обръщам внимание и гледаха да не ми се натрапват.
Радвах се на това,но гледах да не свиквам.
Загледана в нощното небе, заспах.

Ариана
Спалните ни чували бяха един до друг и бях разбрала, че Шейн отдавна вече спи.
Но аз не можех да заспя.
Имах странно чуство.
Изолт отново беше изчезнала, Хари и Себастиян също. Уил изглеждаше твърде разсеян, а той си беше... Уил. Понякога изглеждаше умислен, но никога такъв.
Имаше нещо гнило в цялото това нещо. Нещо щеше да се случи тази нощ. Само не знам дали ще е лошо или добро.
Още много време се въртях преди да успея да заспя.

Зед
Още бях зареден с енергия от слънцето. Чуствах се страхотно. Мисля, че имах късмет с дарба като тази. Олив също.
Не сме някакви мрачни и измъчвани от силите си. Точно обратното. Бяхме в пълна хармония с тях.
Не плащахме някаква жестока цена за тях. Ние бяхме, така наречените, чисти души.
Чисти души наричаха магьосниците, които не страдат или не плащат заради дарбите си. Мисля, че имахме късмет.
Погледнах към Олив, която спеше спокойно до мен.
Толкова много я обичах! Когато родителите ни умряха, се постарах тя да не забележи липсата им. Но мисля, че не успях да ги заместя. Едва ли някога ще успея. Въпреки това, щях да направя всичко по силите си за да бъде щастлива и в безопастност.
Всичко.

Неутрална Г. Т.
Всичко в лагера беше спокойно. Членовете на Кръга спяха леко, готови да станат при всяка опастност. Имаше само няколко души, които още будуваха.
Хари и Себастиян бяха в пълният мрак и Себ показваше на Хари раждането на чистата светлина, а Хари беше запленен от по-малкото момче.
Уил рееше поглед из празното пространство, неспособен да се откъсне от меланхолията, която го бе обзела след раздалата с брат му. Не можеше да се съсредоточи върху нищо, беше забравил болката, която долови от неоткритият член на Кръга.Единственото нещо, за което можеше да мисли, е за последната си среща с Джеймс. Надяваше се, че някой ден отново ще може да го види.
Изолт също се беше скрила в сенките, опитваща се да направии нещо, само тя знаеща какво.
Зед също не го хващаше сън. Беше се замислил за бъдещето, което очакваше него и сестра му.
Мисията на Кръга беше да пази всички магически същества по Земятя. Но целта им беше друга. Те трябваше да отворят портал към измерението, от което са били прогонени преди много хилядолетия и всички с магическа сила да минат през него. Когато и последният магыосник премине, той ще се затвори и това измерение завинаги ще остане запечатано за тези от другата страна.
Това можеше да стане само ако номер 24, който имаше силата да отваря портали към други измерения, се събере с останалите 23 члена на Кръга и заедно те обединат енергията си. За всяко голямо заклинание трябват и външни источници на магия, в определено количество, иначе има опастност от смърт.
В край на сметка Хари, Себ и Изолт се върнаха, макар и в малките часове на ноща.
Обаче нито те, нито Уил и Зед заспаха. Всеки си мислеше за нещо, или за някого, което са обичали, загубили или им липсва. Защото каквото и да си мислеше Зед, там имаше чисти души, потънали в мрак, а светлината им гаснеше в него. Въпросът е дали ще се преродят отново, по-силни от преди, или ще изгастнат?

Дааа... Така.
Преди да кажете нещо, да, знам, главата е много скучна. Не струва.
Просто осъзнах, че докато съм разказвала на една приятелка всички подробности около "Светлина и мрак" съм пропуснала да ги кажа тук.За това в тази глава исках да обясня няколко неща около Кръга.
Обещавам, че следващата част ще е по-дълга и с повече действие.
Бай, бай за сега!