Влязох в стаята си, тръшнах раницата на пода и тръгнах към банята. След като се изкъпах си облякох тънка блуза с жилетка и черен клин.
Заех се с домашните. Не ми отне много време. По френски си направих изреченията, по английски отговорих на въпросите, математиката бе лесна, а биологията... Когато я погледнах се сетих за Шейн. Какво ли правеше? Да ли се сеща за мен? Веднага отхвърлих тази мисъл. Сега не му беше времето да се влюбвам. Трябваше да си искарам изпитите, да вляза в колеж и да си организирам живота.
Въпреки, че... Имах чувството, че трябва да съм на друго място, че съм важна по някакъв начин...
Разтърсих глава. Напоследък твърде често ме обземаха подобни мисли.
Погледнах часа на телефона си. Беше 3:30. Тор (Виктор) нямаше да се прибере до 5:00, а нашите щяха да си дойдат утре.
Сложих си синята рокля и черното кожено яке, взех си телефона и излязох от двуетажната ни къща.
Запътих се към близката гора. Тя беше около 25 км дълга и имаше много вековни дървета.
Запътих се към тайното ми място. Вече знаех пътя на изуст. Познавах всяко дърво, всеки храст... Най-накрая стигнах до малко поточе. Огледах на около и след като се убедох, че няма никои се приближих до водата. Свалих си якето, потопих ръката си и се средоточих в усещането. Не след дълго водата плъзна по ръката ми. Представих си малко животинче, което се оформи в ръката ми.

Потепенно взех повече вода, от което косата ми стана руса.
По принцип имах кафява коса, почти черна и бледо зелени очи. Хората ми казват, че лицето и тялото ми са красиви, но аз не им обръщах внимание. За мен външния вид не беше от значение.

Когато е вода става руса, огън - огнено червена, въздух - бяла и земя - светло кафява. 
Започнах да си играя с нея. Карах я да обикаля около мен, да променя формата си... чуствах я като една неразделна част от мен.
След известно време преминах на огън. Той беше най-лесен за контролиране. Беше ми естествено като дишането.
След като се разгрях и с останалите два елемента започнах да ги съчетавам с бойни изкуства. Още откакто съм осиновена тренирам най-различни бойни стилове и ги съчетавам със силите си. А за тях разбрах на 8 години.
Не осъзнах кога е минало времето, докато телефона в якото, което бе на земята, не звънна. Аз го грабнах и отговорих без да погледна кой е.
- Ало?
- Ариана! - Беше Тор. - Къде си, по дяволите? Знаеш ли колко е часа!?
- Не - простичко казах аз.
- Седем е!
- Какво? Не може да е станало толкова късно! - Но когато погледнах наистина беше 7:05.
По дяволите!
- Сега се прибирам - въздъхнах аз.
- Побързай! - след това затвори.
Мърморейки недоволно аз навлякох якето си и тръгнах към вкъщи.
Вървях известно време, когато чух шум. Сякаш някой тичаше.
Миг по късно някакво момче стоеше пред мен и дишаше тежко. Носеше мръсни дрехи скъсани на някои места. Имаше кестенява коса и сиви очи, които ме изучаваха.
- Това си ти - каза неохотно. Аз го изгледах неразбиращо.
- Уил! - чу се женски глас.
- Насам, Каролайн! - извика в отговор момчето.
Аз побягнах.
Мисля, че момчето тръгна да ме гони, но бях твърде съсредоточена за да ми пука.
След няколко минути, които ми се сториха като цяла вечност, стигнах до къщата ни. Влязох вътре и извиках:
- Прибрах се!
Изтичах по стълбите и тряснах вратата на стаята си.

Шейн
След като се прибрах в апартамента си се изкъпах и излязох. Срещата на Кръга беше от 7:00 часа така, че имах време.
Трябваше да се срещна с едни момчета от училище. По мое мнение бяха пълни кретени, но трябваше "да се слея с тълпата". Така, че ето ме тук пред някакъв бар по сред бял ден. Влязох. Вътре нямаше почти никого. Само бандата момчета, пияници в безсъзнание и отекччения барман.
Когато седнах на масата им няколко от тях вече бяха потпийнали и говориха пълни безсмислици.
- Хей, новият - подхвърли едно момче, което май се казваше Макс и бе нещо като главатар.
Кимнах му в отговор.
Безсмисления разговор продължи. Дори не го слушах.
Мислех си за Ариана. За дългата ѝ коса, която изглеждаше толкова мека, за устните ѝ когато ми се усмихна. И за изумително зелените ѝ очи.
Накрая не се здържах и попитах:
- Знаете ли коя е Ариана Флин?
Повечето добиха влюбени изражения.
- Ариана е съвършена.
- Най-красивото тяло.
- И най-красивите очи - допълни друг.
При тяхните коментари ме жегна жестока ревност, която изненада дори мен. Постарах се да я прикрия.
- Защо питаш за нея? - попита Макс.
- По рано днес се запознах с нея и тя ме разведе из училището.
Всички - пияни или не - ме зяпнаха сякаш ми е поникнала втора глава.
- Какво? - попитах неразбиращо.
- Ариана е недостъпна. Тя и приятелката ѝ са красавиците на училището. Не знам да е имала приятел за повече от две седмици.
Замислих се над думите му. Когато я поканих изглеждаше изненадана и прие с известна доза колебание.
- Трябва да тръгвам - обявих и станах. Погледнах часа. Беше 6:00.
Прибрах се и си написах домашните.
Когато погледнах отново беше почти седем. Вонях на алкохол и влязох да се изкапя. След това се запътих към гората. Следвах знаците, които ми бяха оставили. Около 10 минути ходене стигнах до лагера им. Всички бяха насядали около огъня и си личеше, че не си намират място.
- Здравейте - поздравих. Те ми кимнах.Огледах ги. Забелязах, че двама липсват - Къде са Уил и Каролайн?
- Малко преди да започне срещата, Уил изведнъж хукна на някъде, а Каролайн тръгна след него като ни нареди да чакаме тук - обясни Сарафина.
- Мисля, че усети още някого - каза Евридика. Както винаги тя бе леко разсеяна и около нея имаше цветя.
В този миг се показа Уил, следван от Каролайн. И двамата изглеждаха разочаровани. Русата жена  седна на земята и каза:
- Изпуснах ме я.
- Трябваше да го предвидя! - започна да се обвинява момчето. - Тя не знаеше за нас. Трябваше да ѝ го обясня! Да не съм в този вид...
- Успокой се - прекъсна го спокойно Ядар, който беше прегърнал Каролайн през раменете - Ти не си виновен.
- Трябва да я намерим - обобщи Диего. - Как изглежда?
- Висока, красива, с тъмна коса...
- ... със светли, зелени очи - довърших.
- Да - каза учудено Уил.
- От къде я познаваш? - попита ме Волфанг, най-добрия ми приятел.
- Запознахме се в училище - казах аз, като си мислех, че всичките ми предположенията се збъднаха. - Ариана Флин.