Ариана
Говорих си с Лена, когато внезапно спряхме.
Слънцето залязваше и бе окъпало небето в разноцветни багри. Беше толкова красиво. Ще ми се да можех да го нарисувам.
Каролайн ни извика да излизаме и всички слезнахме от автобуса. Направихме полукръг около Уилям, Ядар и Каролайн. Досетих се за какво става дума.
- И така... - започна Циан с зла усмивка. - Миналия път бях аз. И щом ще го караме по "стари новаци" значи трябва да е Ариана.
Въздъхнах примирено. В крайна сметка нямаше начин да се измъкна от това. Шейн понечи да възрази, но аз го прекъснах.
- Ще го направя!
- Но... - започна.
- Все някога ще стане. Няма смисъл да го отлагам.
По изражението му виждах, че не е съгласен, но си замълча.
Пръстъпих към Уил.
- Какво да правя?
Кимна ми одобрително.
- Когато хвана ръката ти, си помисли как твоята сила се влива в мен. Това разбира се няма да се случи, но усещането е такова. Представи си го като... вода. Все едно преливаш вода. Ясно?
Кимнах предпазливо. Горе-долу го схванах.
Уил разбра за притесненията ми и се усмихна окуражително.
- То само ще се случи. Пусни се по течението.
Той хвана ръката ми и затвори очи. Последвах примера му.
Тогава го усетих. Подръпване, леко като перце и топло като слънцето. Но и толкова осезаемо и силно, като реално докосване. Опитах се да направя каквото ми каза Уил.
Усетих как магията ми потича в него като река. Но беше твърде слабо. Напрегнах се и реката стана буина и неконтролируема. Бучеше толкова силно, че не чувах нищо друга освен бясното ѝ препускане.

Уилям
Усетих мощен прилив на сила, когато силата на Ариана се вля в мен.
Запратих енергийна вълна около себе си. Усетих приятелите си, магическите същества в Лас Вегас...
Трябваше да бъде в радиос около 1000 км, но тогава усетих как потокът от сила внезапно се удвуява.
Това не беше добре. Ако Ариана изразходваше твърде много жизненост, можеше да умре. А ако аз приемех повече енергия от колкото можех щях също да умра, но не от изсмукване на живот, а от твърде много сила.
С това успях да сканирам цяла Северна Америка. Усетих ги. Имаше в Канада, Сащ, Мексико. Бяха навсякъде! Кръга беше пръснат на този континент, но това не бяха всичките.
Пуснах ръката ѝ . Не трябваше да прекъсвам магията по този начин. Беше опасно. Но още по-опасно бе да не го направя.
И двамата се строполихме тежко на земята.
Другите се завтекоха към нас. Крещяха си един на друг. До колкото разбрах, Ариана е загубила съзнание, аз съм блед и студен като мъртвец. Не бях много сигурен. Чувах всичко все едно съм под вода. Приглушено и неясно. Всичко се замъглаваше, пред и без това неясния ми поглед. Най-накрая потънах в блажението на съня.

Шейн
Не мога да обясня какво изпитах в момента, в който Рия и Уил се строполиха на земята.
В главата ми изникна сцена от онова анимационно филмче спящата красавица. По конкретно - когато момичето се обожда на вретеното и се строполява на земята.
Когато Ариана припадна, ми напомни на нея. Със своята красота и чувственост тя ми заприлича на крехко създание, по чупливо и от порцелан, което трябва да пази като очите си.
Спуснах се към нея по-бързо от колкото предполагах, че е възможно.
Вдигнах я на ръце, а Циан и Диего повдигнаха Уилям. Внесохме ги в буса и ги настанихме на седалките отзад. И двамата бяха в безсъзнание.
- Какво им е? - притеснено се обърнах към Каролайн.
Тя ги гледаше и по лицето ѝ се четеше безпокойство.
- Не знам - каза накрая. - Силата ми е физическа, не духовна.
- Аз ги усешам - обади се Зед.
Всички вперихме погледи в него.
- Какво? - попита Сара.
Повечето момчета биха се изчервили, ако момиче като Сарафина дори ги погледне. Но момчето не показа никаква реакция към нея. Просто обясни спокойно, но аз усетих че също е притеснен за тях.
- Аз мога да използвам силите си само през деня, а Олив през ноща. Просто сме свързани с небесните си тела твърде силно. Най-силни сме в 12:00 часа. А сега е... - погледна часовника на ръката си. - 11:50. Слънцето е в разгара си. И аз мога да усетя енергията им. И нещата не са добри. Слаби са. Ариана е дала твърде много сила, а Уилям е погълнал и използвал твърде много сила. Мощната магия, която направиха допълнително доспомага за състоянието им.
- Можем ли да им помогнем? - попита Лена с измъчено изражение.
Момчето придоби несигурно изражение.
- Мисля, че мога да им предам жизнена енергия от слънцето, но преди не съм опитвал...
- По-добре побързай - долетя студения глас на Изолт. - Защото смъртта е надвиснала като тъмен облак над тях.
Погледнах я шокирано. Бяха слаби, но чак пък да умрат...
Изолт ме погледна с чисто черните си очи и аз разбрах, че тя и Зед доста смекчават нещата. Много по-зле е отколкото изглежда.
- Направи го - не осъзнах, че съм го казал, преди да чуя настъпилата тишина.
Във въздуха се усещаше напрежение. Всички чакаха напрегнато да видят реакцията и Каролайн. Тя погледна Рия и Уил. После останалите от Кръга. И последно - мен. Няколко секунди се гледахме, като аз я умолявах с поглед. Тихо въздъхня и кимна.
- Добре тогава - каза Зед, незасегнат от общия смут. - Изнесете ги навън. Слънчевата светлина тук не е достатъчно. Трябва целите им тела да са огряни от нея.
Изпълнихме нареждането. Постлахме одеяло и ги сложихме легнали един до друг.
- Отръпнете се - каза Зед. - Ако сте твърде близо може да получите слънчев удар.
Ядар се превърна в куче и започна да бута всички назад заедно с Каролайн.
Шестнадесет годишното момче седна до главите им с кръстосани крака и положи ръце върху раменете на всеки от тях. Затвори очи и си пое дълбоко дъх. И пак. И пак.
Зачудих се как не се замая от поемането на толкова много кислород.
Постепенно той започна да блести, а заедно с него и телата на момичето ми и приятеля ми. Накрая така засия, че ми беше трудно да го гледам.
Чух рязко поемане на въздух и отворих очи. Ариана и Уил бавно ссе изправяха в седнало положение. Изтичах и клекнах до нея.
- Как си? Добре ли си? Има ли ти нещо? Боли ли те? - изтрелвах въпросите си един след друг, превръщайки ги в безсмислени бръщолевици.
- Лист! - чу се гласа на Уил. - Лист и молив! Сега!!!
След няколко секунди суетене вече държеше, това което искаше.
Започна да пише като убезомял. След две минути въздъхна облекчено и се отпусна.
- Какво е това? - попита Ядар приклакайки до него.
Уил се усмихна ширико. За пръв път го виждах толкова щастлив.
- Списак с градовете в Америка, където се намират останалите номера.