Юги най - сетне се събуди. Само че едва виждаше. Клеар му беше за вързал очите. Той отново си спомни за онова писмо. Отново си досети за Юга. След малко усети голяма болка. Веригите бяха много стегнати. Дори и прекалено. След малко и Клеар дойде. Той влезе в килията и седна зад него. Тогава започна да го гали по главата.

Клеар:

-Не биваше да го правиш. Още малко и щях да те убия. Това не беше никак умно.

Юги заекваики каза:

-Да знам. Това беше много глупаво. Просто аз съм вече твой.

Клеар се подсмихна. Точно това искаше да чуе.

Клеар:

-Супер. Хаха аз точно това исках да чуя. Повече не искам да се пробваш да бягаш. Разбра ли ме.

Юги:

-Разбрах те. Отлично.

Клеар го обърна към себе ки и го целуна по устата. След това го освободи и си тръгна.

Юги:

-( Това е краят ми. Нямам нищо друго. Юга вече е мъртъв. Аз няма да се бия. Ще си остана тук. Аз това заслужавам. Донякъде той е прав. )