Юги се събуди. Тогава видя, че е окован. Тогава Клеар се появи.

Юги:

-Кой си ти?

Клеар:

-Аз съм Клеар и тези двайсе и пет години няма да ти харесат. Ще почувстваш голяма болка нали?

Клеар извади един камшик и го одари право в рамото. Тогава се чу покане. Клеар продължи. Искаше да направи този ден за нето много лош и запомнящ се.

Юги:

-Не спри. Спри.

Накрая Клеар взе тиксото и му го сложи на устата. Не искаше да вика. Той продължаваше да го удря с камшика докато накрая не го одари в окото. Тогава изблика кръв. Клеар се доближи и му вдигна главата. Окото му беше много странно. Сякаш самите демони са там.

Юги започна да плаче. Клеар му махна тиксото и започна да задава въпроси.

Клеар:

-От къде, от къде демоните на драконите са се слели с теб?

Юги:

-Аз нищо не знам. Моля те пусни ме.

Клеар:

-Никога.

Клеар постоянно му викаше. След малко той започна да се държи малко мило с него.

Клеар:

-О хайде не плачи. Не искам да те виждам такъв.

Юги гледаше малко да се успокой, но това беше много трудно. Затова Клеар се доближи до него и го целуна. Той се махна от него и му докосна устните. Искаше да мълчи и да не гъква. Юги си замълча. След малко Клеар си тръгна и остави Юги. Той започна обаче да си мисли за Юга и вече си знаеше, че никога повече няма да го види.